На днешния ден през 1889 г. в Париж започват представленията на световноизвестното кабаре "Мулен Руж" (на френски: Moulin Rouge, "Червената мелница"). Нощното заведение е открито по случай Световното изложение (Exposition Universelle Internationale ) във френската столица през същата година, което символизира индустриализацията и икономическото развитие по това време. За същото събитие е открита и самата Айфелова кула.
Испанският бизнесмен Джоузеф Олер и неговият приятел Чарлс Зидлер създават кабаре "Мулен Руж" като храм на "жената, танца и кан-кана". Името на кабарето идва от френското "Le Premier Palais des Femmes", или "Първият дворец на жената". Причината е, че на всяко представление на сцената излизат най-красивите жени на света.
"Мулен Руж" е първата сграда в Париж, която има електрическо захранване. Тя е построена по дизайн на Адолф Леон Уилет. Благодарение на разпознаваемия си цвят и осветената фасада, сградата се превръща в една от емблемите на Париж.
Кабарето е разположено е в 18-ти арондисман, в близост до прословутия квартал с червените фенери и "Плас Пигал" (Place Pigalle), който е в близост до църквата "Сакре кьор" в подножието на хълма Монмартър. Площадът носи името на Жан-Батист Пигал – френски скулптур от епохата на барока. През 19 век тук се събират да творят художници и писатели. Днес "Пигал" е известен със секс и стрийптиз клубовете, кабарета и нощния живот. "Площад Пигал" е името и на известен шансон (вид поп песен в стил кабаре) от френския актьор Морис Шевалие, записан на 9 април 1946 година.
Залата на "Мулен Руж" побира 850 души. В кабарето е играла и известната българска балерина Фео Мустакова (1909-2011 г.). Тук са пели Жан Габен, Едит Пиаф, Морис Шевалие, Ив Монтан, Франк Синатра, Лайза Минели и други.
Прочутият танц кан-кан, който става емблематичен тук, е кадрил по музика на Жак Офенбах – френски композитор, виолончелист и диригент от немски произход. Един от основоположниците на оперетата и типичен представител на романтизма в европейската класическа музика. В края на 19 век англичанинът Чарлз Мортън нарича танца френч канкан и според него е "ужасно шумен танц, дошъл от Франция".
Звездите на "Мулен Руж" стават известни предимно от картините на френския художник от втората половина на 19 век Анри дьо Тулуз-Лотрек, представител на постимпресионизма. От самото откриване на кабарето той идва в него всяка вечер и вдъхновен от красивите танцьорки, създава творбите си.
Всяка година през "Мулен Руж" преминават 600 000 зрители. От тях половината са французи, а останалите чужденци – главно американци, руснаци, китайци. Всяка вечер на сцената на кабарето се играят по две представления, като залата винаги е пълна. Билетът струва 100 евро, но публика никога не липсва.
В "Мулен Руж" всяка година се изпиват над 240 000 бутилки шампанско. Това превръща кабарето в един от най-големите клиенти в света на пенливата напитка.
"Мулен Руж" влезе и в "Книгата на Гинес". Рекордът е поставен от танцьорите на кабарето, които в ритъма на кан-кан повдигат своите крака 29 пъти за 30 секунди. На 125-ата годишнина на "Мулен Руж" рекордът е подобрен – 30 повдигания за 30 секунди – какви танцьорски умения.
В кабарето е играла и българката Теодора (Фео) Димитрова Мустакова-Генадиева – известна балерина и хореограф, една от легендите на българския балет. Родена е в Солун (в Османската империя) през 1909 година в семейството на българския офицер Димитър Мустаков, военен аташе в Солун. Първи стъпки в балета прави в школата на Пешо Радоев. По-късно учи в Париж при руската балерина Олга Преображенска. Работи с комика Фернандел и балерината Жозефина Бекер. Става първата българка – солистка във "Фоли Бержер" (знаменито вариете, кабаре и концертна зала в Пареж) и "Лидо" (кабаре на булевард "Шанз-Елизе" в Париж). Фео Мустакова танцува в "Мулен Руж", както и на някои от най-значимите сцени в Европа и Южна Америка.
След завръщането си в България тя започва кариера на балетен педагог и хореограф. Основава балета към Музикалния театър "Стефан Македонски", където е балетмайстор от 1950 г. и главен балетмайстор от 1954 до 1960 година. Фео Мустакова прави хореографията на 32 оперети и лирични опери. Омъжена е за химика Асен Генадиев, син на Павел Генадиев.
През 2001 година излиза автобиографичната ѝ книга "Живот в света на балета". Личният архив на Фео Мустакова-Генадиева се съхранява в Централен държавен архив. Той се състои от 15 архивни единици от периода 1909-1994 година.
