„Малката България“ е в Аржентина
Споделяме общи ценности и си приличаме по темперамент
Дипломатът трябва да е широко скроен и отворен към света
Ваше Превъзходителство, завършили сте право във Факултета по право и политически науки на Понтифическия католически университет. Защо избрахте дипломатическата кариера?
– Реших да се посветя на дипломацията по времето, когато бях студент. Завършил съм право и тъй като се увличах по международното право, избрах да стана дипломат. В тази професия са обединени два аспекта – дипломацията и политиката. В личен план винаги съм имал интерес към чуждестранната култура, история, политика. От друга страна, изпитвам силно желание да служа на страната и народа си, да защитавам интересите на хората, което например прави консулът. Дипломацията обогати интересите и визията ми. Ние сме далеч от дома си, но това е шанс да създаваме нови контакти и отношения, които са от полза за Аржентина. Смятам, че интеграцията и сътрудничеството между народите трябва да се осъществява от перспективата на националната идентичност.
Работили сте в мисиите на страната си в Индия, Чехия, Ватикана, Малта, сега и България. Къде се сблъскахте с най-сериозните предизвикателства?
– Най-голямото предизвикателство е да вършиш добре работата си – професионално, с ентусиазъм, влагайки всичко от себе си, за да промотираш собствената си страна и да създаваш нови връзки. За пръв път тук, в България, съм ръководител на мисия, но съм минал през всичките рангове на дипломатическата служба. За мен е огромна чест да бъда посланик в София, защото историята между България и Аржентина е изпълнена с дългогодишни и богати традиции. Преди години, когато бях консул в Индия и Чехия, предизвикателството също бе огромно, тъй като с сблъскваш не само с бюрократични проблеми, но и с много тежки житейски ситуации, в които трябва да помогнеш на хората по чисто хуманен начин.
Вече трета година сте посланик на Аржентина в България. Опознахте ли страната ни, какво ви харесва и какво не ви допада тук?
– Когато един дипломат живее в чужда държава, но е решил да създаде много нови контакти и отношения с местните хора, в един момент започва да мисли като тях, да вижда негативните неща и да се оплаква от същите проблеми. Но това съществува в цял свят. Откакто дойдохме с моята съпруга в България, винаги сме се чувствали прекрасно, особено с начина, по който бяхме приети. Българският народ е много топъл, сърдечен и гостоприемен. Чувстваме се прекрасно тук, страната ви е уникална с културата, традициите си, природата, климата…
Приличат ли си българите и аржентинците като темперамент и начин на живот?
– Смятам, че темпераментът на българите е много близък до този на латиноамериканците. Когато пристигнахме, беше месец май, и ми направи впечатление, че улиците, заведенията, кафетата, вече са пълни с хора. Явно българите, както и латиноамериканците, обичат да излизат, да се срещат, да пият кафе. Ние, както и вие, сме много обвързани със семействата си, винаги се събираме на важните празници. И аржентинците и българите, са много жизнени и витални хора.
Защо според Вас толкова много българи през миналия век са избрали да емигрират именно в Аржентина?
– В началото на 19 век Аржентина е била много слабо заселена, но между 1830-а и Втората световна война, в страната са пристигнали около 2 млн. емигранти. Най-много са били тези от Испания и Италия, но е имало и много поляци, украинци, чехи, хървати…Според наши данни, жителите на Аржентина с български корени са около 50 000 души. Те са аржентинци, но винаги са се чувствали горди с произхода си. Аржентина винаги е посрещала с отворени обятия емигрантите. В елита на обществото ни има много хора с български фамилии – в областта на политиката, предприемачеството, културата….В провинция Чако в Северна Аржентина са концентрирани хората от български произход, наричат я „Малката България“. Там има училище „Васил Левски“, български културен център, асоциация, клубове, дори конкурс за „Мис България“. Посланикът ви в Буенос Айрес посещава тази общност няколко пъти годишно. Интересното е, че имам братовчедка, която е омъжена за наследник на български емигранти и носи фамилията Димитров, така че и аз съм свързан с България.
Ние познаваме Аржентина с културата й, музиката, танците, литературата и великите футболисти като Марадона и Меси. Но как вие бихте представили страната си на всеки българин, който желае да я посети?
– В Аржентина се чувстват добре, както емигрантите, така и туристите. Ако чужденец се изгуби в някой град у нас, аржентинецът директно ще го заведе до търсеното място. Аржентина е огромна страна с 4 различни климата. На север при водопадите Игуасу той е южнотропически, а на юг – в Патагония, са ледниците и вечната зима. В Андите имаме уникални курорти за ски. Буенос Айрес е един град с изключително богата културна програма – всевъзможни концерти, изложби…Много европейци идват на танго туризъм, за да се научат да танцуват в специални школи, други са увлечени от футболния туризъм. В Западна Аржентина, провинция Мендоса, е развит виненият туризъм, има цели комплекси, предлагащи това удоволствие. Флората и фауната са уникални – на юг можеш да видиш китовете, на север са прочутите водопади Игуасу, които са сред най-внушителните в света.
Как се развиват двустранните ни отношения в политически, икономически, търговски и културен аспект?
– В политически аспект винаги сме имали чудесни отношения. Аржентина е една от първите южноамерикански държави, признали Независимостта на България през 1908-а, а първият наш посланик тук връчва акредитивните си посма на Цар Борис III през 1933 година. Ние споделяме общи ценности – демокрацията, зачитането на човешките права, мира, върховенството на законите. В търговските и икономически ни отношения все още има известни бариери заради регулациите на ЕС, които вероятно ще паднат с подписването на договора между южноамериканския търговски блок – Меркосур, и Евросъюза. Сега търговският ни обмен е на стойност около 120 млн. долара и е предимно внос на България от Аржентина. В Пирдоп работи германската „Аурубис“, която купува метал мед предимно от Аржентина. Тук се продават аржентинска риба, фъстъци и качествено вино. Също се внасят машини за селското стопанство.
Туристическият поток между двете държави непрекъснато се увеличава. Неотдавна пред Народния театър показахме изложба с фотопанели от Аржентина, която имаше сериозен успех. В културата също имаме дълбоки връзки, организираме много концерти, показваме аржентинското кино, което българите определено харесват. Открихме и изложба в Софийската градска галерия на големия български художник Елизер Алшех, който в периода 1951-1983 година е живял и творил в Аржентина. Интересното е, че дъщеря му е една от най-известните архитекти у нас и тя бе инициаторът на изложбата.
Има ли интерес за инвестиции на аржентински компании в България и съответно български в Аржентина?
– Въпреки трудния икономически период, полагаме усилия да промотираме нашите инвестиции, както и чуждестранните у нас, защото те създават работни места. У нас много важен е секторът за възобновяеми енергийни източници, има проект за соларни панели, по който се работи. В момента се прави български завод за производство на ракети за разбиване на градушки, който трябва да обслужва цяла Южна Америка. Тези проекти се подкрепят от аржентинското правителство. Аржентинската GALILEO, чрез български представител, предлага система за компресиране, декомпресиране и транспортиране на природна газ, която решава проблемите на по-малки населени места и редица предприятия.
Работата на един дипломат е много интензивна и натоварваща. Как релаксирате от напрегнатото ежедневие?
– Когато работата ти е удовлетворяваща, не изпитваш стрес. Но все пак обичаме безкрайно много да се разхождаме из София, има толкова много красиви паркове и градини. Видели сме много забележителности тук, но голямото пътуване предстои. Храната ви е също е много вкусна. Културният живот е на ниво, посещавам много концерти. Неотдавна се насладих на концерта на студентите на Райна Кабаиванска, която е прекрасен човек. Бях и на първия концерт за сезона на Софийската филхармония. Много български музиканти се вдъхновяват и изпълняват музиката на Астор Пиацола, която е смес от джаз, класика и танго. Сред тях са имена като Емил Ангелов и Веско Ешкенази. Били сме и на поп концерти, както и на оперни събития.
Спортувате ли, имате ли хобита?
– Много обичам киното, гледам предимно италиански, френски и аржентински филми. Голям почитател на операта съм, както и на мюзикълите. С удоволствие гледам и някой мач от италианската Серия А или от аржентинското първенство, стига часовата разлика да го позволява. Гледах на живо „Лудогорец“ в Шампионската лига срещу „Пари Сен Жермен“ и „Арсенал“, единият от вратарите в отбора е аржентинец. Когато бях по-млад често играех футбол. Помня всички мачове между България и Аржентина на световни първенства, великите ви играчи като Христо Стоичков и Христо Бонев.
Бихте ли ни разказал нещо повече за семейството си?
– Съпругата ми се казва Карина и е от италиански произход. Ние много обичаме да пътуваме и една от любимите ни дестинации е именно Италия. Предпочитаме да разглеждаме големите градове с развит културен живот, концерти, театри като Рим, Париж. Често ходим в Швейцария, близо до Цюрих, където живее сестрата на съпругата ми.
Кои са най-важните качества, за да бъдеш успешен дипломат?
– Най-важното за един дипломат е да има отворена визия и начин на мислене. Това ти позволява да опознаеш и да приемеш чуждите култури и обществени отношения. Самата работа в дипломатическата кариера, многобройните контакти и отношения неизбежно разширяват кръгозора ти. Освен това един дипломат трябва непрекъснато да си дава сметка, че служи на народа и страната си, да защитава интересите им, да промотира културата и постиженията им. Много важно е да си сериозен и поведението ти да е на ниво. Например аз никога не използвам дипломатическите си привилегии, за да паркирам някъде, където по принцип това е забранено. Трябва да уважаваме правилата в приелата ни страна.
