Мистериозното изчезване и последвалата новина за ареста на президента на Интерпол Мън Хунвей в родния му Китай отвори кутията с мръсни тайни на прословутата международна полицейска организация. Все пак става въпрос не за обикновен служител на Интерпол, а за самия президент, който бе задържан миналата седмица в Пекин с обвинение за корупция.
Освен че е начело на най-известната световна полицейска структура, Мън е и заместник-министър на обществената сигурност в Китай. Престижната му длъжност обаче не попречи на Националната комисия за надзор в Китай, която се занимава с дела за корупция, включително и срещу висши държавни служители, да го разследва. Нещо повече, ръководството на Интерпол бързо прие вестите от Китай и съобщи в профила си в социалната мрежа Туитър, че е получила оставката на Мън Хунвей и го е освободила от поста му.
Според правилата на Интерпол настоящият старши вицепрезидент Ким Джон-янг от Южна Корея ще изпълнява функциите на президент до ноември тази година, когато на общото събрание на организацията в Дубай ще бъде официално назначен на поста за оставащите две години от мандата на Мън.
Заместник-министърът по обществена сигурност на Китай бе избран за шеф на международната полицейска организация през 2016 година. Тази година ще остане в аналите й с това, че на върха в Интерпол – освен представител на Китай, се качи и руснак. Това бе главата на руската делегация на 85-ата Генерална Асамблея на организацията генерал-майор Александър Прокопчук, началник на Националното централно бюро ( НЦБ) в Интерпол към Министерство на вътрешните работи на Русия. Той беше избран на поста вицепрезидент на Интерпол, а Мън Хунвей пък смени на президентския стол французойката Мерей Балестрази, която изпълняваше длъжността от ноември 2012 година.
Според устава на организацията, президентът се избира за срок от четири години от Генералната асамблея чрез таен вот, който трябва да се състои от 2/3 от кворума. Възможно е да се премине към гласуване с обикновено мнозинство при невъзможност за събиране на 2/3 мнозинство при два поредни случая. Президентът се избира според три основни критерия, които се основават на географски принципи: той трябва да е от друг континент спрямо останалите; президентът, вицепрезидентите, както и всички членове, трябва да са от различни държави, и не на последно място е спазването на редуването Европа, Африка, Азия и Северна и Южна Америка.
Изборите от 2016 г. на ново ръководство на Интерпол донякъде обясняват защо тази международна полицейска структура вече не е с престижа и значението, които например имаше допреди десетина години. Показател за промяната е мястото, което е отредено на Интерпол в България. В сравнение с ролята и значението на другата полицейска организация Европол, Интерпол сякаш е загубила от блясъка си на най-авторитетна организация, с която сътрудничеството на националните криминални полиции по света е желано и престижно.
Причината, изглежда, се крие в самата структура и статута на Интерпол. Днес в организацията членуват 190 държави, сред които, както вече стана ясно, и страни като Русия, Китай, Беларус, Украйна, Саудитска Арабия, за които представата за върховенство на закона понякога е силно разколебана.
Както е известно, Интерпол е популярното наименование на Международната организация на криминалната полиция, (International Criminal Police Organization, INTERPOL). Тя координира международното сътрудничество на полицейските органи в различните страни в борбата с криминалната престъпност и е втората по големина политическа организация след Организацията на обединените нации по отношение на международното представителство. Седалището й е в Лион, Франция, а за растящото й значение през годините говори фактът, че през 1914 г. на Първия международен конгрес на криминалната полиция в Монако, проведен под патронажа на херцог Алберт I, страните учредители са били едва четирнадесет.
Къде сме ние? България става член на Интерпол през 1989 г., като в началото на 1990 г. е създадено Национално централно бюро в Министерството на вътрешните работи, което е представител на Интерпол в страната. Официално основната цел на НЦБ – Интерпол е взаимодействие и подпомагане в борбата с корупцията, тероризма, наркотрафика, фалшификацията на пари и електронни банкови карти, престъпленията против личността, престъпленията против собствеността, нелегалната търговия с огнестрелни оръжия и материали с двойно предназначение, кражби и незаконна търговия на произведения на изкуството, компютърни престъпления…
С годините обаче едно от най-старите звена на МВР, което беше и свидетел на прехода, вече води скромно съществувание. В края на 90-те години НЦБ-Интерпол беше на върха на славата. Тогава МОКП организира в София няколко международни регионални конференции, чийто домакин беше бюрото, а ръководството на МВР начело с тогавашния министър Богомил Бонев беше гордо от размаха, с който се изявява популярното звено.
През следващите години обаче шумът около местната структура на Интерпол постепенно утихна и дори НЦБ просто изчезна от небосклона. В голяма степен това се дължи на факта, че, подобно на други звена на МВР, и НЦБ претърпя редица структурни промени. От самостоятелно звено в МВР бюрото се сви в едно ъгълче на Дирекция "Международно оперативно полицейско сътрудничество" (ДМОПС ), а днес Дирекция "Международно оперативно сътрудничество".
Забвението на НЦБ-Интерпол започна през 2006 г. при поредните промени в Закона за МВР, които окончателно бяха заковани на 17 януари 2011 г., когато кабинетът Борисов прие нови текстове в Правилника за прилагане на ЗМВР. Там бе записано в рамките на Дирекцията за международно сътрудничество да се създадат Национално бюро Интерпол, Национално звено Европол, Бюро СИРЕНЕ (SIRENE – Supplementary Information Request at the National Entries – Искане за допълнителна информация във връзка с националните сигнали) и единен телекомуникационен център за връзка. Икономията на финансов ресурс напълно оправдава събирането на тези звена в една дирекция. Но от гледна точка на спецификата на всяко едно от тях – дори и по чисто географски признак на действие – преминаването им под шапката на тази дирекция, изглежда, ги обезличи. Най-вече Интерпол.
Според устава на МОКП НЦБ Интерпол събира и обработва информация за лица, предмети, събития и дейности, свързани с транснационалната престъпност. Разследванията на националното бюро са съсредоточени най-вече върху финансовите и икономическите престъпления, върху трафика на дрога, на хора, издирване на автомобили. То издирва престъпници, обявени за задържане и екстрадиране с бюлетина с червен печат, за полицейско наблюдение (бюлетина със зелен печат). Служителите участват в разследвания за установяване на самоличност на труп (бюлетина с черен печат) и издирват безследно изчезнали лица (бюлетина с жълт печат).
Цялата си дейност НЦБ върши в сътрудничество с бюрата на останалите 190 членове на МОКП, сред които дори е и Ватиканът. За дейността на НЦБ днес обаче не се чува нищо. За сметка на това на преден план в полицейското сътрудничество мина Европол, а бившият вътрешен министър Цветан Цветанов дори дорасна до постоянен представител в Управителния съвет на Европол от Съвместната група за парламентарен контрол на дейността на агенцията (СГПК), която осигурява връзката между националните парламенти на държавите членки, Европейския парламент и Управителния съвет на Европол.
А звеното на покритата с митична слава организация Интерпол, която е с привилегиите на ООН, днес сякаш отброява дните до пенсионирането си.
Скандали и провали
Биографията на НЦБ-Интерпол съдържа и няколко шумни скандала. През 2000 г. тогавашният шеф на бюрото в МВР Петър Ченгелов например подаде оставка, след като в медиите беше изнесена пикантна информация за извънработните занимания на две от служителките в НЦБ. Младши разузнавач София Сотирова от бюрото разказа пред цяла България, че шефът й Ченгелов я карал да забавлява негови приятели от подземните среди в софийски заведения. Най-любопитната част в жалбата на разузнавач Сотирова беше информацията, че с подобна мисия красавицата е била натоварена и при една от визитите на Роже Совен, директор на Дирекция по развитие на националните централни бюра в МОКП – Интерпол , дошъл да проверява работата на НЦБ.
Още един шеф на НЦБ си тръгна след шумен скандал. След оставката на Петър Ченгелов на поста му дойде полк. Петър Христов. През септември 2006 г. Христов стана обект на проверка от Инспектората на МВР, разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Той бе заподозрян, че е укривал документи и данни за престъпленията, извършвани от скандалния директор на "Топлофикация" Валентин Димитров. Ексшефът на парното беше арестуван през юли 2006 г. с обвинения, че пере пари и укрива данъци. Появиха се съмнения, че в НЦБ Интерпол е имало информация за преводи от 1.6 млн. евро в австрийска банка, направени от Димитров, но данните били укрити. Христов беше пенсиониран по заповед на МВР-шефа Румен Петков, но данните за нарушения не бяха потвърдени от прокуратурата.
