Прехвърлянето на делата срещу корупцията по високите властови етажи на спецсъда не е в разрез с основния закон на страната. Това реши Конституционият съд (КС) по делото срещу част от последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Разпоредбата беше атакувана едновременно от Висшия адвокатски съвет и Върховния касационен съд с идентични мотиви – че специализираното наказателно правораздаване съдържа белезите на извънредно, каквото конституцията не допуска.
Разширената подсъдност на спецсъда е сочена за крайъгълен камък на антикорупционните мерки, предприети под натиска на Брюксел, но юридическата общност се опасява, че новите правила ще служат за изпълнение на властови поръчки. Съгласно въпросната разпоредба на специализирания съд са подсъдни делата за корупционни престъпления, извършени от депутати, министри, шефове на висши ведомства, областни управители, кметове и председатели на общински съвети, както и магистрати. Именно това въвеждане на допълнителен персонален критерий за подсъдност с оглед субекта в добавка на критерия за вида престъпна дейност е основният аргумент срещу атакуваните текстове.
Конституционните съдии отказаха да премахнат и другия атакуван от ВКС текст – за признаване статута на писмени доказателствени средства на ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по Закона за държавната финансова инспекция от извършени финансови инспекции и одитните доклади по Закона за Сметната палата и приложените към тях документи. Според ВКС приравняването на тези документи на писмени доказателствени средства нарушава правото на справедлив процес, тъй като те не са събрани и проверени от съда в рамките на състезателна процедура и равенство на страните.
КС е отхвърлил повечето от текстовете, атакувани от адвокатурата, като за противоконституционни са обявени само два. Единият е във връзка с участието на защитник в нововъведеното разпоредително заседание преди началото на същинския съдебен процес. В тази насока е уважено искането на Висшия адвокатски съвет разпоредителното заседание да се отлага не само в част, а във всички случаи на отсъствие на защитник. Уважени са и аргументите срещу забраната пред касационната инстанция да бъдат правени възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство.
Сред неуважените искания на адвокатурата са такива за срока за подаване на тъжба при образувано и прекратено разследване, за задължително налагане най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража" при повдигане на обвинение в отсъствие на обвиняемия, за налагането на обезпечение върху паричната гаранция за направените съдебни разноски по делото – включително и по заварени случаи, за възможността прокурорът да отстрани бързо установени от съда очевидни фактически грешки в обвинителния акт, за забраната при допуснато от разследващите отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правата на обвиняемия, съдът да връща делото на прокурора само веднъж, за налагането на административно наказание от наказателния съд, когато той установи, че деянието не съставлява престъпление и др.
