Задава се поредното сътресение в германската политика. На 14 октомври в Бавария ще се проведат избори за местен парламент, които обещават сериозни промени в иначе консервативния политически пейзаж на южната германска област. Резултатът от вота пряко ще повлияе на централното управление в Берлин, тъй като се очаква най-засегнат от него да бъде ключов съюзник на канцлера Ангела Меркел – баварският Християнсоциален съюз (ХСС).
Той управлява проспериращата област с абсолютно мнозинство през почти цялото време от войната досега и е незаменим, макар и на моменти труден партньор на Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел. На последните избори през 2013-а формацията получи 48 на сто от гласовете, които й осигуриха пълно мнозинство в местния парламент, но според последни проучвания подкрепата за нея в момента е спаднала до 33 процента. Такъв резултат би се считал за успех в повечето страни, но за баварските управляващи ще е почти катастрофален.
Макар че икономическото състояние на Бавария е отлично – с безработица под 3 процента, недоволството от миграционната политика и от вътрешните борби както в управляващата партия, така и в коалицията в Берлин накара много гласоподаватели да потърсят алтернативи. Особено зле бе приет сблъсъкът от юли, когато ХСС почти свали германското правителство с настояването бежанците да бъдат връщани директно от баварската граница.
Ако прогнозите се сбъднат, е твърде вероятно да се изострят конфликтите вътре в партията. През последната година лидерството на формацията е оспорвано между две авторитетни фигури – председателя й Хорст Зеехофер и баварския премиер Маркус Зьодер. След недоброто представяне на ХСС на миналогодишните федерални избори Зеехофер се съгласи да се откаже от премиерския пост в Бавария и да стане вътрешен министър в правителството на Меркел. Постът му в провинцията бе поет от дотогавашния й финансов министър Зьодер, но Зеехофер не се отказа от водачеството на партията, с което подхрани съперничеството помежду им.
Дори преди предстоящите избори двамата не пропуснаха да си отправят остри реплики. "През последните шест месеца не съм бил ангажиран с баварската политика, нито с ръководството на предизборната кампания", заяви Зеехофер пред "Зюддойче цайтунг", дистанцирайки се от евентуалните лоши резултати. Зьодер не му остана длъжен, като обяви, че "неблагоприятните ветрове от Берлин" носят вината за лошите прогнози.
Острите реплики между двамата лидери подсказват очевидното – ако не настъпи някаква промяна и ХСС не се представи по-добре в неделя, някой ще трябва да понесе отговорността за лошия резултат. Зеехофер засега е обявил, че след вота смята да задържи както лидерския пост в партията, така и германското вътрешно министерство. Предвид недоволството, което предизвика инициираният от него конфликт в германското правителство през юли, няма да е изненадващо, ако върху него бъде хвърлена главната вина за лошите резултати. Ако обаче той се прости с поста на вътрешен министър, това може да се окаже добре дошло за Мерке, отбелязва изданието "Политико".
Докато ХСС губи популярност, партията на Зелените е във възход с подкрепа от 18 на сто – над два пъти по-голяма от тази на предишните избори. Както и навсякъде другаде, в Германия повишаването на нейния резултат е за сметка на Социалдемократическата партия, която изглежда изпаднала в клинична смърт. След като спечелиха 20 на сто от вота през 2013-а, сега социалдемократите разчитат на едва 12 на сто от гласовете. Зелените получават одобрението и на част от привържениците на Християнсоциалния съюз, недоволни от позицията му по въпроса за бежанците, но най-вече от предизвиканите от него сблъсъци в правителството. Ако тенденцията се запази, това може да означава, че Зелените са напът да изместят социалдемократите от традиционно заеманото от тях място в лявата част на политическия спектър.
Най-голям медиен интерес предизвиква представянето на крайнодясната "Алтернатива за Германия". Макар че прогнозите й отреждат 11 на сто от вота, тя почти винаги получава повече гласове от очакваното. Досега формацията не е участвала в управлението на Бавария, а и в тази провинция задачата й ще е по-сложна, отколкото в другите, защото се налага да се конкурира с друга местна консервативна партия – "Фрайе велер" ("Свободните избиратели").
Участието на "Алтернатива за Германия" е особено важно, тъй като тя застрашава непоклатимата позиция на Християнсоциалния съюз. Много от традиционните привърженици на ХСС прехвърлиха симпатиите си към крайнодесните, а те, усетили слабостта на управляващите, ги дразнеха с лозунги от сорта на "Ние ще изпълним дадените от ХСС обещания". Междувременно едно от изпълнените обещания на баварските управляващи – да бъдат поставени християнски кръстове във всички обществени учреждения – не само че не им върна популярността, но предизвика вълна от подигравки към тях и лично към Маркус Зьодер, който стоеше зад инициативата.
Макар че всички водещи политически фигури превантивно отхвърлиха всякаква вероятност за съюз с "Алтернатива за Германия", едно е сигурно – крайнодесните вече ще бъдат представени в 15 от 16-те германски провинциални парламента.
Другото сигурно е, че Християнсоциалният съюз ще изгуби абсолютното си мнозинство, а това повдига въпроса за възможните управляващи коалиции. Ако прогнозите се окажат верни, на второ място след досегашните управляващи ще се окажат Зелените. Една евентуална коалиция между двете формации изглежда логична, а може би и единствената възможна – въпреки разминаванията им по редица въпроси. Нито едните, нито другите впрочем досега не са отхвърляли такава възможност. По-важното е, че съюзяването им в Бавария може да отвори вратата към създаването на подобна коалиция на федерално ниво – нещо, към което Ангела Меркел вероятно в някакъв момент ще трябва да прибегне, ако социалдемократите не излязат от кризата, в която се намират.
