Сред основните теми на европейските институции през изминалата седмица бе намаляването до 2030 г. на емисиите вредни газове от автомобилите с 35 на сто, предложението на Германия за изборните правила за ЕП, жалбата на Google срещу Брюксел заради рекордна глоба и одобряването на нови права за пътуващите с жп транспорт. Внимание заслужава и церемонията по връчването на наградата за принос към Европа.
Без мръсни дизели и в Източна Европа
Европейската комисия настоява западните производители да спрат да продават замърсяващи автомобили в източната част на Стария континент. През седмицата евродепутатите пък решиха емисиите на вредните газове от автомобилите да бъдат намалени с 35 на сто до 2030 година. Споразумението бе постигнато след разгорещени спорове, продължили над 13 часа. Процентите бяха съгласувани след предупреждението на Германия, че прекалено високо число ще нанесе сериозни щети на индустрията и работните места. Става дума за големите автомобилни компании в Европа, много от които са именно германски.
Голяма част от депутатите са съгласни и с констатацията на еврокомисаря Елжбета Биенковска, която отговаря за вътрешния пазар, че износът на стари коли за Източна Европа нанася огромни щети. Докато благосъстоятелните западноевропейски държави подобряват качеството на въздуха на своя територия, преследването на европейските климатични цели на Изток става все по-трудно.
"Реекспортът е изместване на проблемите с качеството на въздуха от запад на изток. Все повече по-стари и опасни за околната среда дизелови автомобили отиват в Източна Европа", смята Биенковска. Според нея приетата от Германия инициатива за замяна на дизеловите коли на преференциални цени може да задълбочи проблема. “Много е важно да стане ясно какво ще се случва с придобитите обратно от концерните коли. Те не бива да се връщат по пътищата по заобиколен начин. Би било законно само ако старите автомобили, които не отговарят на изискванията, се изнасят, след като са били модернизирани”, изтъкна Биенковска.
Евроинституциите отчитат и факта, че за да се преоборудват дизеловите двигатели, ще са нужни нови катализатори, които биха стрували между 400 и 700 евро. Производителите в Германия се дърпат от отговорност и не са готови да поемат всички разноски. Собствениците на подобни возила на практика са в безизходица и предпочитат да се отърват от тях. Затова старите "мръсни" дизели често заминават за Източна Европа, където по традиция се търсят автомобили с по-евтино гориво.
Транспортният сектор е единственият, в който емисиите на вредни газове продължават да растат. Целта е до 2030 г. тяхното ниво да бъде сведено поне до 40 на сто от това през 1990-а.
Германия реже малките партии за ЕП
Германските власти предлагат да се въведе праг от 2%, който да попречи на малките политически партии да влязат в Европейския парламент. Федералният Конституционен съд многократно отхвърли подобна възможност, но Берлин не се отказва, пише EurActiv.
Ако подобно предложение бъде прието, формации като Пиратската партия няма да имат шанс. Малката организация, която настоява основно за защита на данните и повече прозрачност в политиката, се страхува за единственото си място в Европарламента.
"С подобна клауза гласовете на двата милиона души, които избират малки партии, ще бъдат игнорирани на евроизборите", коментира Патрик Брейер, адвокат на Пиратската партия. Той смята, че това ще е от полза за традиционните партии и всички представени в Бундестага ще спечелят поне едно допълнително място, а Християндемократическият съюз на Ангела Меркел дори три.
Коалицията между ХДС и Християнсоциалния съюз активно се опитва да убеди социалдемократите, "Свободните демократи" и "Зелените" и така да събере мнозинство от две трети за гласуването. Все още обаче не е ясно дали ще постигне успех.
В началото на юли Европейският парламент и Съветът решиха, че всяка страна членка трябва да установи минимален праг, вариращ от 2 до 5 на сто от гласовете, който една политическа формация трябва да достигне, за да влезе в Европарламента.
Избори за евродепутати ще се проведат от 23 до 26 май догодина. И каквито и реформи да бъдат направени, те ще влязат в сила едва на следващия вот през 2024-а, защото според Съвета на Европа никакви изборни корекции не бива да се правят през 12-те месеца преди избори.
Google срещу Брюксел
Компанията Google Inc. подаде жалба срещу наложената й от Европейския съюз глоба от 4.34 млрд. евро по обвинение, че е злоупотребила с господстващото положение на нейната операционна система Android за мобилни телефони.
Еврокомисията глоби интернет гиганта през юли и обяви, че той е лишил европейците от реална конкуренция, като е въвел изискване всички телефони и таблети с Android да бъдат продавани с тяхната търсачка и с техния браузър Google Chrome. Производители, които имали други планове, били заплашвани, че ще има последствия.
От Google заявиха, че не възнамеряват да искат т. нар. временни мерки, за да спре прилагането на решението на комисията за защита на конкуренцията на ЕК. Така водещата интернет компания ще трябва да спази срока до края на октомври, за да прекрати досегашното си поведение, което според Брюксел противоречи на конкуренцията. Другият вариант е да бъде изправена пред допълнителни глоби в размер до 5% от осреднения глобален приход за всеки ден, в който не отговаря на изискванията на Европейската комисия.
След решението на еврокомисарите за Google фирмата майка Alphabet Inc. обяви, че ще го обжалва.
Повече права за пътуващите с жп транспорт
Европейският парламент гласува за предоставянето на повече права за пътуващите с жп транспорта. Става дума за по-висока компенсация при закъснения и по-добро съдействие за хората с ограничена подвижност.
Според новите разпоредби пътниците ще могат да искат 50% намаление на цената на билета при закъснения между 60 и 90 мин. в допълнение на правата им за продължаване на пътуването или промяна на маршрута. Освен това те ще имат право на 75% намаление при закъснение между 91 и 120 мин., както и на 100% намаление на цената на билета при закъснения повече от 121 минути. Според сегашните норми възможната компенсация е до 25% при закъснение на влака между 60 и 119 мин. и до 50 на сто при закъснение от 120 мин. или повече.
Занапред на гарите и във влаковете ще има повече информация за правата на пътниците, а също и на билетите. По-ясни вече са и правилата, с които на гарите се осигурява безплатно съдействие за пътниците с ограничена подвижност и на хората с увреждания. Отговорни за навременното пълно компенсиране на пасажерите при причинени загуби или повреда на оборудването за придвижване ще са железопътните оператори и управителите на гарите. Освен това както новите, така и обновените влакове трябва в бъдеще да имат добре обозначено място за транспортиране на велосипеди.
Българска номинация с приз "Европейски гражданин"
Хора и организации от всички краища на Европейския съюз дойдоха в Европейския парламент за връчването на наградата "Европейски гражданин". С нея се отличават всяка година личности и проекти, които спомагат за сътрудничеството в Европа и популяризирането на европейските ценности. Лауреатите за 2018-а бяха 50 души от 26 държави. След получаването на медалите в родните им страни те се събраха на обща церемония в Брюксел.
Сред наградените е и архимандрит Партений Фидановски, игумен на Бигорския манастир в западната част на Македония. Той е отличен по предложение на Андрей Ковачев (ЕНП, България) за приноса му за изграждането на връзки между народите в региона и за укрепване на сътрудничеството между тях в културната и духовната област.
Заместник-председателят на Европарламента Силви Гийом, която бе начело на журито за наградата, заяви: "Те оказват помощ на най-уязвимите, борят се с дискриминацията, расизма и езика на омразата, защитават диалога между културите, подпомагат интеграцията на мигрантите и бежанците, водят кампании за повече толерантност, равенство на половете, привличане на младите хора в европейски проекти, работят за свобода на словото.“
