СЕДМИЦАТА ЩЕ ОСТАВИ ДЪЛБОК ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ПАЗАРИТЕ
Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Изминалата седмица ще остави траен отпечатък върху пазарите. Пазарните участници още дълго време ще я споменават било с добро или лошо.
Излизащите по-добри от очакваното данни за състоянието на щатската икономика даде достатъчно основание на инвеститорите да преосмислят търговските си стратегии. Финално дръпване на спусъкът обаче направи ФЕД с изказването си, че политиката на централната банка дори може да се преориентира от изчакваща към изпреварваща стратегия, т.е. да се пристъпи към вдигане на основната лихва оттатък неутралното ниво, така че инфлационните процеси да бъдат допълнително възпрени. Това ще рече, че централните банкери на САЩ са готови със сценарий за изпреварващо, динамиката на развитие на икономическите процеси, покачване на основната лихва. Със сигурност това е и знак, че те съзират дори прегряване на най-могъщата икономическа сила и за това са готови с по-бързи от очакваното темпове да вдигнат лихвените нива.
За едни сватба за други брадва. По-бързото от очакванията предстоящо вдигане на лихвите е добро за доходността на държавните ценни книжа и за депозантите, но е лошо за цените както на държавните така и на корпоративните книжа и за кредитополучателите. По-високите лихви означават повече разходи по обслужване на кредитите и от там по-малки от очакваното печалби. Това обаче не е добра новина както за настоящите акционери и облигационери така и за потенциалните такива. В резултат на което корпоративните книжа загубиха много от своята привлекателност и цената им се срина. Двата основни водещи световни борсови индекса щатският Down Jones Industrial Average и немският DAX се сринаха в рамките на последната една седмица с по съответно 1230 и 575 пункта и се свлякоха до съответно 25 600 и 11 700 пункта, което е понижение от съответно 4.6% и 4.7%. Немският индекс проби дъното за тази година от 11 726, маркирано на 26 март и вече е в най-ниската си точка за последните 20 месеца. Цената на нефта и цветните метали също претърпя поражение от по съответно 3% и 7 %.
Веднага след изявлението на ФЕД станахме свидетели на най-бързото покачване на доходността на 10 годишните щатски облигационни от както Тръмп беше избран за президент. В рамките само на няколко часа сега тя се повиши с цели 15 базисни точки. Разликата спрямо немските книжа пък се разшири прекомерно и достигна исторически най-голямата си стойност от 271 базисни точки или 2.71%, след като щатските книжа в този ден достигнаха 3.18%, а немските се покачиха със забавени темпове до едва 0.47% годишна доходност. Тътенът от рязкото повишаване доходността на щатските книжа се отрази върху доходността на почти всички държавни облигации по целия свят. Покачването на доходността е пряко свързано с понижаване на цената на носещите фиксиран доход държавни ценни книжа. Най-драстично се понижи цената на Румънските и Руските 10 годишни облигационни емисии. С по 1.7 евро и 1.4 долара като доходността им се повиши с по 18 базисни точки до съответно 5.04% и 2.78% на годишна база. Унгарските книжа загубиха 50, а чешките и полските по 20 евро цента, добавяйки към доходността си по 5 и 2 базисни точки за да се устремят до 1.58%, 1.86% и 1.22% годишна доходност.
Олекнаха цените и на родните евро облигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Те като по команда загубиха по 30 евро цента независимо от срочността си. В следствие на което доходността им се повиши с по 3 базисни точки за по-дългосрочните до 8 точки за най-краткосрочната. Доходността на най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. продължава вече е 2.63% на годишна база, а на тези с падежи 2028 и 2027 г. съответно 1.53% и 1.29% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа, излизащи в падеж през 2024, 2023 г. и 2022 г. вече се котиран на по-високите нивата от 0.61%, 0.23 % и 0.06% на годишна база.
