Застрахователният брокер е висококвалифициран специалист и предлаганата от него услуга е съпоставима с тази на адвокат или финансов съветник. Той е компетентен по отношение на предлаганите на пазара различни видове застрахователни продукти.
На българския пазар оперират 38 компании в общото застраховане и 18 в животозастраховането. Всяка от тях предлага десетки продукти.Когато човек се нуждае от застраховка, е практически невъзможно да се ориентира сам и да направи информиран избор. Затова консултацията със застрахователен брокер е най-разумното решение.
Важно е да отбележим, че сключването на застраховка чрез брокер не я оскъпява по никакъв начин. Законово е регулирано, че брокерите получават възнаграждение за труда си от застрахователните компании, а не от крайния клиент. Това е така именно с цел да се окуражи потребителя да ползва услугите на професионалист, когато подписва договор в много специфична област от икономиката и който договор може да окаже влияние върху начина му на живот в последствие. Всичко това не е известно на много от клиентите, които пропускат консултацията със специалист.
Но брокерското посредничество не е само в розови краски. Случва се определени брокери да играят за избрани застрахователи било по чисто колегиални причини или заради финансови мотиви (напрмер скрити комисионни) или и двете. Има сигнали и за подвеждане на клиенти поради интереси на представлявания от брокера застраховател или просто поради ниска компетентност на продавача на полици.
––––––––––––––––––––-
Проблеми с брокерите има в целия Европейски съюз. Там основно поле на нечестната игра и то от доста години беше животозастраховането. Става дума за това, че финансови институции, предимно банки, са товарели клиентите си с излишни застрахователни покрития, а често много застраховани не са знаели, че имат подобна полица и съответно те или близките им не са могли да се възползват от покритията й.
Неслучайно още преди десетина години започна обсъждането на единна директива за застрахователното посредничество, но тя видя бял свят едва преди около две години.
Ние отново закъсняхме с транспонирането й в нашето законодателство. Макар и като лош пример все пак се се опитваме да наваксаме. Затова преди дни Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, с който се въвежда железен ред на брокерския пазар. Предложените промени са в резултат от транспонирането на изискванията на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти. Директивата отменя Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застрахователното посредничество.
Законопроектът предвижда въвеждането на нови, завишени изисквания към познанията и квалификацията на застрахователните посредници, членовете на управителните органи на тези дружества към и служителите, които са непосредствено заети с разпространение на застрахователни продукти. Новите изисквания са диференцирани по области на познания и спрямо категориите на предлаганите застрахователни продукти. Поставят се нови изисквания за повишаване квалификацията на застрахователните посредници, членовете на техните органи и служителите, които се занимават с разпространение на застрахователни продукти – чрез професионално обучение или развитие, не по-малко от 15 часа годишно. Повишава се минималният размер на застрахователната сума по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователните посредници.
Законопроектът въвежда регламентация на нова категория разпространители на застрахователни продукти – посредници, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност. Те ще могат да бъдат регистрирани при спазване на ограничени изисквания за квалификация, които основно се свеждат до познаването на предлаганите застрахователни продукти и правилата за разглеждане на претенции и жалби. Предоставя се възможност спрямо тази категория посредници да се прилагат и по-ниски нива на минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователните посредници.
С проекта на закон се въвежда ново условие за регистрация на застрахователен посредник, свързанж с разкриване на самоличността на лицата, които притежават повече от 10 на сто от капитала на посредника, както и на лицата, които имат тесни връзки с него. Предвидена е и възможност за подаване на заявление за регистрация като застрахователен посредник по интернет.
Текстовете поставят и допълнителни изисквания по отношение на пакетните продажби и на продажбите на основаващи се на застраховане инвестиционни продукти. Със законопроекта се въвеждат нови правила за трансграничното извършване на дейността по застрахователно посредничество и за надзора върху него. Уредена е детайлна процедура по изпращане на уведомления между надзорните органи. Предлага се също така механизъм за разпределение на правомощията между надзорните органи на държавата членка по произход и държавата членка по седалището на клона на застрахователните посредници.
Според Ивета Кунова, председател на Българската асоциация на застрахователните брокери, с имплементирането на Директивата в Кодекса за застраховане ще се въведат стандартизирани изисквания за работата на застрахователните посредници с цел гарантиране на сигурност на пазара на застрахователни услуги и по-добра защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги.
"Ние сме приели минималните императиви на евродирективата, без държавата ни да утежнява по какъвто и да е начин бизнеса", коментира Кольо Делев, член на УС на Българската асоциация на застрахователните брокери, управляващ съдружник на SDI. Въпреки това обаче изискванията са чувствително завишени. Основното предизвикателство пред нас е административния капацитет, който трябва да създадем, казва Делев. Тези 15-часови годишни обучения ще са трудни за организиране и ще изискват много средства. Например брокерът, който управлявам, има 790 служители в 34 града. Ще трябва да ги събираме от град на град в извънработно време. Второ, в София например имаме над 200 служители, които трябва да събираме на групи по места, което би отнело поне два месеца и половина. Първо, ще трябва да се подготвят хора – обучители, които да създадат тестове и да ги обяснят на служителите ни, след което да ги изпитат по тези тестове, да създадат и информационен архив, където да се съхраняват всички документи, имащи отношение към обучението им. Тези документи трябва да бъдат налични при евентуални проверки на КФН. Второто нещо, което ще ни затрудни, е новите изисквания за оферирането към клиентите – трябва да създадем условия за т.нар. информиран избор. Това значи, че когато един гражданин влезе в офис на брокер, служителят трябва да му подготви достатъчен брой оферти от различни застрахователи и то в писмен вид, за да може спокойно да се запознае с тях. Всяка оферта ще трябва да се разпечата в два екземпляра, които да се подпишат от брокера и съответния клиент и единият екземпляр да се архивира при нас. За малките брокери с няколко десетки корпоративни клиенти това няма да е проблем. Но за тези, които са в ритейл бизнеса това нещо ще изисква скъп софтуер и всеки нов продукт да се вкарва в него и т.н. Всичко това трябва да бъде изпълнено в срок до 6 месеца от приемането на директивата. Но повечето брокери се готвят за изпълнението отпреди месеци, каза Делев.
Още какво?
Промените в Кодекса за застраховането ще актуализират минималните размери на застрахователната сума по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като досегашният размер от 10 млн. лв. за имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт да се увеличи на 10. 420 млн.лв., а досегашният размер от 2 млн. лв. за вреди, причинени на имущество, да се увеличи на 2. 100 млн. лв.
Промените ще създадат задължение за предоставяне на обективна информация относно застрахователните продукти, като се предвижда предоставянето на стандартизиран информационен документ за застрахователния продукт при сключване на застраховки по общо застраховане. Предлага се доразвиване на уредбата в частта й по предоставянето на ползвателите на застрахователни услуги на информация върху траен носител, различен от хартия, включително и чрез интернет страница с изричното съгласие на конкретния ползвател.
