Съветът на Европейския съюз официално откри процедура по прекомерен дефицит срещу България заради превишаването на допустимия бюджетен дефицит. Страната ни получи препоръки да предприеме конкретни мерки, така че процедурата да бъде прекратена до 2029 година.
Причината за решението е очакваният бюджетен дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г., който остава над европейския лимит от 3 процента. Според Съвета на Европейския съюз разходите за отбрана не са единствената причина за превишаването на този праг.
До 15 октомври България трябва да представи план с мерки за намаляване на дефицита. В препоръките са определени и максимални темпове на нарастване на нетните държавни разходи за периода 2026–2029 г., които трябва да бъдат спазвани.
Европейските правила изискват държавният дефицит да не надвишава 3% от БВП, а държавният дълг – 60% от БВП. При неспазване на тези изисквания се въвежда засилено наблюдение върху публичните финанси и се дават препоръки за възстановяване на бюджетната стабилност. При продължително неизпълнение могат да бъдат наложени финансови санкции и ограничения за достъп до определени европейски средства.
Още през юни Европейската комисия предупреди, че България отговаря на условията за започване на процедурата. В момента още девет държави от Европейския съюз са под подобно наблюдение.
Според оценката на Европейската комисия бюджетният дефицит на България е достигнал 3,5% от БВП през 2025 г., като се очаква да надхвърли 4% през следващите години. След дълъг период на финансова дисциплина страната отчита бюджетни дефицити от 2020 г. насам, а държавният дълг нараства с ускорени темпове.
Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че при запазване на настоящите политики реалният дефицит може да достигне 7,4% от БВП, което се равнява на над 8,5 млрд. евро. По думите му има и още 2,2 млрд. лева неразплатени разходи по вече извършени дейности, които досега не са били отчетени.
България вече е преминавала през подобна процедура – тя беше въведена през 2010 г. и прекратена две години по-късно, след като страната изпълни изискванията на Европейския съюз.
След откриването на процедурата по прекомерен дефицит Съветът на Европейския съюз отправи пет основни препоръки към България за периода 2026–2027 година:
► 1. Финансова стабилност и данъчна политика
България трябва да спазва ограниченията за ръста на бюджетните разходи, за да намали дефицита и да прекрати процедурата. Страната следва да използва европейската гъвкавост за увеличаване на разходите за отбрана, без това да застрашава публичните финанси. Препоръчва се ограничаване на сивата икономика, подобряване на събираемостта на данъците, разширяване на данъчната основа и реформа на данъчната система. Помощите за високите цени на енергията трябва да останат временни и насочени към най-засегнатите домакинства и предприятия.
► 2. Ускоряване на инвестициите и реформите
Съветът настоява за по-бързо изпълнение на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост и по програмите на кохезионната политика. Специален акцент се поставя върху развитието на източните гранични райони чрез инвестиции в инфраструктура с гражданско и отбранително предназначение.
► 3. По-ефективни институции и борба с корупцията
България трябва да модернизира държавната администрация чрез цифровизация, намаляване на административната тежест и повишаване квалификацията на служителите. Европейският съюз препоръчва също по-решителни действия срещу корупцията, укрепване на независимостта на съдебната система, по-прозрачни обществени поръчки и по-независими регулаторни органи.
► 4. Развитие на енергетиката и транспорта
Препоръките включват ускорено развитие на възобновяемите енергийни източници, модернизиране на електропреносната мрежа, постепенно намаляване на субсидиите за изкопаеми горива, мерки срещу енергийната бедност и инвестиции в декарбонизацията на индустрията. Необходимо е и подобряване на железопътния и обществения транспорт, особено в Северна България.
► 5. Образование, здравеопазване и пазар на труда
Европейският съюз препоръчва повишаване качеството на образованието, по-добра подготовка на учителите и по-тясна връзка между обучението и нуждите на пазара на труда. Необходимо е да се насърчава ученето през целия живот и включването на повече хора в заетост. Препоръчва се още подобряване на достъпа до социални и здравни услуги, развитие на извънболничната помощ и намаляване на разходите, които пациентите заплащат от собствения си джоб.
Съветът на Европейския съюз отчита и редица слабости в различни сфери на управлението и икономиката в България.
Според оценката страната има едни от най-ниските данъчни приходи като дял от БВП в Европейския съюз, значителен размер на просрочените данъчни задължения и една от най-големите сиви икономики. Отбелязва се също, че действащият плосък данък от 10% в комбинация с тавана на осигурителните вноски води до неравномерно разпределение на данъчната тежест, като хората с по-високи доходи плащат сравнително по-малък дял от доходите си.
В доклада се изразява и критика към липсата на съществени резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Посочва се, че проблем остава и изтеклият още през 2022 г. мандат на Висшия съдебен съвет. Освен това Съветът на Европейския съюз отбелязва слабости при обществените поръчки, работата на регулаторните органи, научноизследователската дейност, както и в секторите на енергетиката, транспорта, образованието, социалната политика и здравеопазването.
