Г-н Управител, правителството ангажира България със сериозно усилие за влизане в Европейския банков съюз и в Единния надзорен механизъм като условия за допускане на страната ни в ERM ІІ. Как ще се разпределят надзорните ангажименти между ЕЦБ и БНБ при влизането на България в Европейския банков съюз? Коя от двете институции ще взема решения за прилагане на надзорни мерки и препоръки спрямо българските банки?
Как ще се формират надзорните екипи, които ще извършват инспекции на място и кой ще приема и ще разглежда докладите им?
Евентуалното влизане на България в Европейския банков съюз означава ли, че всички български банки ще плащат надзорни такси? Към коя институция ще се плащат тези надзорни такси и ще се поделят ли тези суми суми от тях между ЕЦБ и БНБ или към двете надзорни институции ще се плащат две отделни надзорни такси?
Ще отиват ли всички суми, които сега се събират от българските банки за преструктуриране, в съответния европейски фонд след влизането на България в Европейския банков съюз?
Каква е процедурата, по която съответният европейски фонд ще може да участва в евентуалното преструктуриране на българска банка? Кой ще взема решението за такова участие и за неговите параметри? Ще има ли БНБ роля и каква във вземането на такива решения?
Ще има ли някакво влияние върху управлението на валутния резерв и на емисионната политика на БНБ евентуалното влизане на България в Европейския банков съюз?
Какъв е броят и размерът (като обща сума) на големите и на вътрешните кредити в банковия сектор? Може ли те да се превърнат в проблем при предстоящия преглед на качеството на активите на банковата система, който ще извърши ЕЦБ, могат ли да предизвикат надзорни надзорни препоръки към банките?
Давала ли е БНБ разрешения на някои банки да извършват операции свързани с големи и вътрешни експозиции, които са изключение от общите правила посочени в Регламент 575? Ако е давала такива разрешения, ще бъдат ли те признати и от ЕЦБ в хода на предстоящия преглед на активите?
Можем ли да говорим, за повишен апетит на банките към поемането на кредитен риск? Какво показват, финансовите резултати на финансово кредитния сектор за деветте месеца на 2018-а? как се движат нивата на капиталова адекватност за системата и в частност за четирите най-големи банки в страната?
Наблюдава ли се все още свиване на нивото на необслужвани кредити спрямо общия кредитен портфейл на системата и как изглежда то спрямо средния показател за ЕС и за държавите от Еврозоната?
Какво е нивото на провизиране (обезценка) на необслужваните кредити в банковия сектор и къде се намира по този показател нашата финансова система спрямо средните нива за ЕС и за Еврозоната?
От средата на 2018-а насам сериозно влияние върху ръста на печалбата на банковата система (спрямо същия период на 2017-а) имат приходите от дивиденти на някои банки. Става дума най-вече за "Уникредит Булбанк". Какъв е произходът на тези приходи от дивиденти, според информацията в БНБ , които преди това не се появяват в отчетите за приходите и разходите на банката? Питаме официално БНБ, защото тези приходи сериозно изкривяват финансовия резултат на целия банков сектор?
Знаем, че някои банки у нас държат големи ликвидни суми в сметки при своите чуждестранни майки. Какъв е броят на банките, които държат такива суми, надхвърлящи 10% от размера на собствения им капитал при своите майки. Такива експозиции могат ли да се смятат за големи кредити по смисъла на надзорните регулации и дали подобен начин на управление на активите не води до концентрация на риска за българските банки които го практикуват? Подобни експозиции могат ли да доведат до надзорни препоръки спрямо съответните банки?
Извършеният през 2016-а от БНБ преглед на качеството на активите на българските банки приключи с надзорни препоръки към някои от тях да увеличат капитала си чрез привличане на чужди инвеститори. Независимо, че банките положиха сериозни усилия за укрепване на капиталовите си позиции, точно тези препоръки за привличане на чужди инвеститори все още не са изпълнени. Съществува ли риск това неизпълнение да се превърне в проблем за съответните банки при прегледа на активите, който предстои да направи ЕЦБ и да доведе до нови надзорни препоръки спрямо тях?
Като стана дума за прегледа на качеството на активите, които ЕЦБ предстои да направи на българските банки ясно ли е вече какъв ще е неговия обхват? Кои български банки ще попаднат в него. И по какви критерии са избрани те?
Кой ще извършва прегледа – ЕЦБ и екипи от нейни представители или специално избран от ЕЦБ доставчик на услуги, който ще одобрява отделните доставчици на услуги, които ще извършват прегледа на качеството на активите в различните банки (както бе при прегледа, извършен през 2016-а от БНБ)? Каква ще е ролята на БНБ в предстоящия преглед?
Има ли вече някаква яснота как ще се разпределят разходите за извършването на сегашния преглед? Те изцяло ли ще са за сметка на българските банки или ЕЦБ ще поеме част от тях или ще плати всички тези разходи?
От началото на 2018-а оценката на риска от неплатежоспособност по кредитите и съответно – определянето на обезценката на всеки един от тези активи, се извършва съгласно МСФО 9. Това ли е единствения счетоводен стандарт, който ще се ползва при прегледа на качеството на активите и по какво той (МСФО9) се различава от предходните подходи при оценката на риска от неплатежоспособност?
С какъв риск ще бъдат третирани българските държавни облигации, деноминирани в евро, които са издадени и съответно закупени от българските банки до началото на 2018-а при предстоящия преглед на качеството на банковите активи?
В хода на прегледа на качеството на активите ще се изисква ли от българските банки да са направили обезценка на придобитите от тях активи, които преди това са били обезпечения по отпуснатите от тях кредити?
При предстоящия преглед на качеството на активите ще има ли диференцирана оценка на капиталовата и на икономическата свързаност на кредитополучателите при изпълнението на изискването за „големи кредити“?
На основата на резултатите, получени от прегледа на качеството на активи ЕЦБ ще налага ли надзорни мерки върху проверяваните банки, ако това се налага или ще остави тази отговорност на БНБ като надзорна институция?
Как и кога ще бъдат оповестени резултатите от прегледа на качеството на активите?
