Обвиненият в убийството на русенската телевизионна водеща Виктория Маринова Северин Красимиров бе екстрадиран от Германия в сряда (17 октомври) и се очаква в петък да се изправи пред Русенския окръжен съд, от когото прокуратурата ще поиска да му бъде наложен постоянен арест. С известно затруднение му бе осигурен и служебен защитник за сметка на държавата, тъй като адвокатите от Русе масово отказваха да поемат случая. Тепърва предстои на Северин да се вземе проба за ДНК-анализ, както и да му бъде изготвена психиатрична експертиза, за да се установи дали той може да носи наказателна отговорност.
Да припомним, че тялото на 30-годишната Виктория Маринова бе открито на 6 октомври близо до алея край Дунав. Момичето е било зверски изнасилено, душено и е убито по изключително жесток начин. Виктория бе журналист, водещ на предаване и административен директор и водещ в русенската телевизия TVN. Затова случаят съвсем логично предизвика огромен обществен и медиен отзвук у нас и в чужбина. Според разследващите, единственият заподозрян за извършването на това престъпление към момента е Северин Красимиров.
Междувременно все повече подкрепа набира предложението на депутатите от ВМРО да се промени Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) така, че съкратеното съдебно следствие, което осигурява по-леки присъди на престъпниците, да е недопустимо за тежки умишлени посегателства срещу личността. Тази процедура дава възможност наказанията на престъпниците да бъдат намалявани с една трета – като "благодарност" затова, че са си признали вината и че са се отказали от протяжните разпити на свидетели и вещи лица в съдената зала. За разлика от споразумението, което не се допуска за определени видове престъпни деяния и за което задължително се изисква нанесените щети да бъдат възстановени, съкратеното съдебно следствие се прилага винаги и без каквито и да било условия да се платят вредите.
Любопитно е да се припомни как се е стигнало до тази невероятна благосклонност на законодателя. Бърза справка в сайта на Народното събрание показва, че до 2010 г. забрана за съкратено производство при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда е съществувала в чл.369а от НПК.
През 2010 г. обаче – по време на първото правителство на Бойко Борисов, се предприемат изменения в процесуалния закон. В предложението за изменение на НПК, внесено от Министерския съвет, се настоява за въвеждане на още по-големи ограничения при приложението на съкратеното следствие. МС предлага то да не може да се ползва от извършителите не само на тежки убийства и телесни повреди, но и при непредпазливи деяния като катастрофите – в случай че са причинени след употреба на алкохол или наркотици. Предвижда се съкратеното съдебно следствие да не се допуска и за престъпления, извършени срещу полицаи, прокурори и съдии – по повод работата им, както и за няколко изрично посочени престъпления, като: контрабанда, трафик на хора, рекет, продажба на нароктици и др.
Само че от пленарната зала след второ гласуване предложеният от МС текст излиза в съвършено различен вид – всъщност него просто го няма. В окончателния текст на приетия закон за изменение на НПК, който носи подписа на сегашния правосъден министър и тогавашен председател на Народното събрание Цецка Цачева, е записано просто: чл.369а се отменя. Така падат всички ограничения и съкратеното следствие започва да се прилага при всички престъпления…
Няколко месеца по-късно депутатът от левицата Любен Корнезов отново прави предложение Народното събрание да приеме ограничения в приложението на съкратеното следствие. Но това пак не се случва.
За сметка на това мотивите към проекта на Корнезов са повече от любопитни, защото показват какво се е случило в пленарната зала, когато депутатите са гласували за отмяната на чл.369а от НПК: "С последната промяна на НПК със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс се отмени чл.369а (ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.). С тази отмяна за всички видове престъпления е допустимо съкратеното съдебно следствие в производството пред първа инстанция. В пленарното заседание от 25.03.2010 г. председателят на Правната комисия (б.ред. – тогава това е Искра Фидосова) казва, че "не подкрепя текста на вносителя за § 57", а водещият заседанието вероятно по погрешка казва: "Гласувайте §57 по вносител." А текстът на вносителя е с друго съдържание. Така в "суматохата" без разисквания 77 народни представители са гласували, без да е ясно какво се гласува и какви са последиците от това. Но да оставим настрана "законодателната бъркотия". Важното в случая е, че съкратеното производство дава възможност да се намалява наказанието за извършеното престъпление с една трета. Тази възможност обаче не е обществено оправдана за убийците, за тежките телесни повреди, осакатили жертвата за цял живот, за престъпления, извършени в пияно състояние и т.н. Не трябва законодателят да дава такава "привилегия" на такива престъпници. Затова и общественото мнение е негативно настроено към отмяната на чл.369а НПК. Тук няма да се спирам на "споразумението" и другите форми на "наказателни привилегии". Наложителна е нова концепция за наказателното правораздаване. Предлаганият законопроект не изисква финансов ресурс. Човешката справедливост изисква този законопроект да бъде приет…", пише Корнезов.
Но законопроектът на Корнезов не е приет. А съкратеното съдебно следствие си остава такова, каквото е сега – допустимо за всякакви престъпления.
