Новите, 300% по-високи такси, които Комисията за финансов надзор налага на застрахователните брокери създават условия за ограничаване на конкуренцията. Такова бе заключението на Комисията за защита на конкуренцията, след няколкомесечен анализ на това как ще се отрази самоиздръжката на КФН върху застрахователните посредници и по-конкретно на брокерите.
Припомняме, че КФН е органът, осъществяващ държавния застрахователен надзор по Кодекса на застраховането и че застрахователните брокери дължат ежегодна такса за него в размер на 5000 лева.
Ще напомним, че КФН пусна официално съобщение на 17 януари, с което уведоми всички регулирани от нея дружества – застрахователни компании, пенсионни фондове и инвестиционни посредници, че вече има нова Тарифа за надзорните такси, които те ще трябва да й плащат. Тарифата бе изготвена съгласно промените в Закона за КФН, които Народното събрание прие в края на миналата година. С тях бе регламентиран моделът за финансовата независимост на комисията, която от началото на 2018-а вече трябваше да се издържа от таксите за общ надзор и за конкретни надзорни услуги, а не както бе до 2018-а – за сметка на субсидия от държавния бюджет. Именно така таксите, налагани на застрахователните брокери скочиха от 1500 лв. на 5000 лева.
Ответната реакция обаче не закъсня. Антимонополният орган откри производството заради жалба на Цветан Петров, подадена на 23 януари 2018-а срещу това, че е увеличена надзорната такса за застрахователните брокери и необходимостта от еднократното й заплащане. В жалбата си Петров твърди, че ефектът от увеличението ще доведе до затварянето на по-малките застрахователни брокерски фирми, защото таксата е твърде висока за тях. А увеличението било в полза на големите брокерски компании. Петров повдига и въпроса за пропорционалността на таксата при застрахователните агенти, пита защо такава липсва при застрахователните брокери.
Отговор на въпроса на Цветан Петров намираме в позицията на КФН, представена пред антимонополната комисия.
"Определянето на тази такса в твърд размер е обусловено от обстоятелството, че обемът и обхватът на надзорната дейност не се определя основно от размера на реализирания от брокера премиен приход. При определяне на механизма на изчисляване на таксата за общ финансов надзор на застрахователните агенти е взето предвид обстоятелството, че при тях, за разлика от застрахователните брокери, надзорът е с доста по-ниска степен на сложност, изискванията са доста по-леки, нещо повече, съгласно чл. 318 от Кодекса на застраховането – проверката за спазването на правилата е прехвърлена отчасти на застрахователя, за когото те посредничат. Това е основната причина, поради която принципът на пропорционалността, въведен по отношение на таксата за общ финансов надзор на застрахователните агенти, не може да бъде автоматично приложен и при определяне на таксата за общ финансов надзор на застрахователните брокери."
Очаквано КФН е на мнение, че измененията на таксите за общ финансов надзор не биха могли да доведат до засягане на конкуренцията на пазара на услугите по застрахователно посредничество. Същото становище изразяват не малък брой браншови организации и застрахователни компании, поканени от КЗК да изразят становище.
Според Българската асоциация на застрахователните брокери, изменението на ежегодните такси за общ финансов надзор не би могло да доведе до засягане на конкуренцията в сектора, а напротив, това би стимулирало конкурентната среда като по никакъв начин не би се отразило на упражняващите дейност, свързана със застрахователното посредничество.
В писмото си до КЗК относно повишаването на размера на таксите за общ финансов надзор хората от асоциацията поставят акцента върху препоръките на Програмата за оценка на финансовия сектор на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (FSAP), засягащи небанковия финансов сектор в България. Направена е препоръка за начина на финансиране на КФН, а именно това да става чрез събиране на таксите за осъществяване на надзор.
В представеното становище по настоящото производство от Асоциацията на индустриалния капитал в България пише, че застрахователният бизнес по начало е силно конкурентен и повишаването на таксата не би следвало да доведе до промени на пазара. Въпреки голямото процентно увеличение на таксата, в абсолютно изражение тя не е висока и не би довела до ограничаване на дейността или фалит на брокери, смятат от бизнес организацията.
На сходно мнение са и от застрахователния брокер "Ес Ди Ай Груп". Според застрахователния брокер, за осемте месеца, през които новата такса се прилага, е видно, че 98% от брокерите не са влошили финансовото си състояние, като броят им е запазен почти същия. Допълва се още, че след въведените нови такси най-вероятно КФН е подобрила ефективността си и е преодоляла изпитваните трудности по отношение на своята кадрова обезпеченост. Тезата се подкрепя и от "Тотал Инс – Застрахователен Брокер" , както и от "Ай енд Джи Иншурънс Брокерс".
Не всички запитани обаче "дават едно рамо" на скока на таксите на КФН. Според Асоциация на застрахователните брокери в България 5000 лв. ежегодна такса създава бариери за навлизането на нови участници на пазара на застрахователно посредничество.
От асоциацията считат, че новите такси за общ финансов надзор на застрахователните брокери ще засегнат тези от тях, с по-малък годишен премиен приход. Извършеният анализ от организацията показва, че това са над 56% от всички застрахователни брокери на пазара като за голяма част от тези 56% ще има не само нови финансови затруднения, но и като последица – ще се стигне до прекратяване на дейността на близо половината от тях.
Тази асоциация представлява 75 брокерски застрахователни фирми и е на мнение, че таксата за общ финансов надзор трябва да бъде определена в абсолютен размер чрез пресмятането ѝ като относителна величина, съобразно достигнатия премиен приход през предишната година. "Това е единственият подход, който може да гарантира справедливо и равноправно третиране на участниците на пазара на застрахователно посредничество.", смятат от асоциацията.
В становището на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) се обръща внимание на факта, че при приемането на промените в Закона за КФН липсва цялостна оценка за въздействието му, а единствено е представена частична оценка.
Членовете на БТПП изразяват притеснение от голямото увеличение на таксите за общ финансов надзор, събирани от КФН. Те считат, че не са налице доказателства, че е спазен чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните такси. Това е т.нар. разходо-покривен принцип: "Пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.".
Против поскъпването на правото на упражняване на брокерска дейност се обявяват и от застрахователните брокери – "Ханс – Иван Гумнеров", както и от "Юнион Брокерс".
Така в крайна сметка КЗК реши, че новите такси на КФН създават условия за ограничаване на конкуренцията. За да се избегне това от антимонополната комисия предлагат да се измени размера на таксата, "като се постигне точният баланс между интересите на една част от застрахователните брокери, за които таксата в сегашният размер е твърде висока и интересите на КФН, свързани с бюджетната самостоятелност на институцията". Комисията предлага още да се предвиди възможност за разсрочено плащане на таксите. От друга страна обаче КЗК е на мнение, че твърдия размер на таксата, който не зависи от размера на реализирания от посредника премиен приход, представлява гаранция за равнопоставеност на всички застрахователни брокери.
За да се поправят "грешките" в таксите на застрахователните брокери от КЗК предлагат на Народното събрание да промени Закона за КФН в съответствие със съображенията й.
КАРЕ:
Според статистиката на КФН, към 31 декември 2017-а общият брой на застрахователни брокери, регистрирани от КФН, е 385, като през предишната година са заличени общо 29 брокери, като при 10 от тях основанието за заличаване е тяхно искане, а при 19 основанието е неплащане на дължими такси за общ финансов надзор за предходни години. От началото на 2018 г. са заличени общо 43 застрахователни брокери.
