За да се построи завод е необходим терен. И хора, които да дадат живот на машините в цеховете му. Това са сред водещите причини големите градове – София, Пловдив, Русе, Бургас, да са предпочитани от инвеститорите за реализация на техните проекти.
Всеки един град обаче има и своите ограничения откъм споменатите основни ресурси – терени в регулация и квалифицирани кадри, за развитие на производствени предприятия. Това се вижда, например, в индустриалната столица Пловдив, около която се оформиха "Икономическа зона Тракия" и дъщерните й зони в Раковски и Куклен. В града под тепетата вече няма достатъчно работна ръка и за да се развиват по-нататък започнати проекти, се привличат работници от съседните по-малки градове и села. Но струпването на фирми и на производства на едно място създава и други трудности – започват да не достигат жилищата за живеене, те намаляват, а наемите растат, не достигат училища, болници, увеличава се броят на автомобилите и множество произтичащи от това проблеми.
През седмицата председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев прогнозира, че в следващите пет години на пазара на труда у нас няма да достигат 500 хиляди работници. Недостигът на кадри ще бъде и причината чуждестранните инвеститори да нямат възможност да разширяват бизнеса си в страната. Според Васил Велев само в областта на автомобилостроенето ще се търсят 45 хиляди работници.
Това е причината да се очертае и една нова тенденция. Търсят се терени за индустриални имоти, но вече в райони с налична работна ръка. Това отбелязва Симеон Митев, собственик на "БГ СКЛАД", след проведената в София Международна конференция на индустриални имоти. Основната тема на дискусията на форума е фокусирана около възможните зони за инвестиция.
Инвеститорите в индустриални и логистични площи вече поглеждат и към Северна България, каза заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на събитието. Той посочи като пример инвестицията на германската компания Leoni в размер на 36 млн. евро в завод в Плевен, който ще предложи 2000 работни места. Прогнозите са, че ще расте и интересът към градовете, разположени покрай строящата се АМ "Хемус". Инвеститорите вече поглеждат и се насочват и към райони като Ловеч, Сливен, Перник, Видин, Лом. Те са по-малки от гледна точка на броя на населението им и в тази връзка интерес представлява предложението на консултанта Валери Андреев, бивш шеф на държавната компания "Индустриални зони". Според него добре е Министерството на икономиката да работи и за откриването на малки индустриални зони, в които да бъдат привличани по няколко компании. Те могат да са специализирани в определени сектори и така да се използват кадрите в тези градове, които се подготвят от средните и висши училища.
Инвеститорите вече търсят изградени съоръжения и предпочитат да реализират своите производства в съществуващи вече индустриалните зони. С изграждането и разширяването на такива обекти Министерството на икономиката следва стратегията си за оформяне на гръбнака на инфраструктурата, за да се улеснят инвеститорите. Вече е стартиран проектът в Кърджали за изграждане на икономическа микрозона от съвременен тип. Една от най-големите фирми в този регион е турската "Теклас България". Присъствието й тук пък привлича шестима нови инвеститори от съседната страна в държавната индустриална зона на Кърджали. Фирмите са с модерни производства, които са свързани с продукцията на "Теклас". Те ще изграждат своите мощности в държавната индустриална зона край старото летище по пътя за Момчилград и ще имат лесна комуникация с фабриките на "Теклас България". Френски инвеститор в сферата на авиацията също е проявил интерес към терените на бъдещата индустриална зона на Кърджали в района на летището. Тя се занимава с преоборудване на самолети. Това е втората фирма, която проявява инвеститорски интерес към бъдещата промишлена зона, преди още тя да бъде изградена. Очаква се изграждането на промишлената зона да завърши до две години.
Инвеститорите обикновено търсят стратегическа локация, инфраструктура и наличие на кадри. В тази връзка крайдунавските региони – Русе и Видин, разкриват значителни възможности заради директната си връзка с Европа чрез речния транспорт. Заради засилен инвеститорски интерес беше изцяло свален статутът на свободна търговска зона във Видин, така че да има възможност да се продават терени.
Интересът към Варна и Бургас се дължи на наличието на пристанищна инфраструктура и морски транспорт. Проект в самолетостроенето се развива вече в регионът на Бургас, а германска фирма за електробуси проучва региона на Варна. Напоследък наблюдаваме интерес и към зоната в Свиленград – основно от турски компании.
България и регионът, като цяло са на инвестиционната карта и няма как да бъдат заобиколени. Ролята на всички нас е определяща, защото много от компаниите и от инвеститорите, които се съсредоточават в момента към нашата страна, очакват бързо навлизане на пазарите. Затова ние трябва да сме подготвени и да осигурим добри брокери, строители, индустриалните и логистични зони. Това каза икономическият заместник-министър Лъчезар Борисов, като допълни, че страните от региона не трябва да бъдат конкуренти, а да си сътрудничат и да търсят начини да се допълват, да се търси синергия, така че целият регион да се развива добре.
Примери за това има. Например, германската фирма Leoni, която започва строеж на завод за автокомпоненти в Плевен. Тя има такава фабрика и в Румъния, която приема хора от българския град, които ще трупат опит в съседната страна, а когато предприятието в Плевен е готово, ще се върнат и ще започнат работа в него. Те ще заемат мениджърски позиции и ще предават опита си на новите служители.
През последните години България се утвърждава като една от най-конкурентните инвестиционни дестинации в Югоизточна Европа с утвърден имидж и добри условия за развиване на бизнес и инвестиции. Благодарение на добрите си конкурентни предимства и наличните инвестиционни стимули страната ни успя да привлече значителен брой и големи по обем проекти в сферата на електрониката, автомобилостроенето (производство на автомобилни части), машиностроенето, информационните технологии и аутсорсинга, логистиката.
В последните години се наблюдава нова тенденция – икономическият растеж да се движи от инвестициите, а не само от потреблението и износа, коментираха от Министерството на икономиката. През тази година се очаква реален растеж от 8.9% на инвестициите в структурата на БВП, като надеждата е тази тенденция да се задълбочи и през 2019 г., когато ръстът трябва да достигне 9.5%, отбелязва заместник-министър Лъчезар Борисов. Той допълни, че инвестициите за придобиване на дълготрайни материални активи през миналата година са били над 17 млрд. лв., като парите само от мажоритарно чуждестранни компании са в размер на 4.35 млрд. лв., което спрямо 2016 г. е с 9.55% повече.
Това пък дава основание да смятаме, че през следващите години се очаква пренасочване на инвестициите от жилищните и офисните площи към индустриални и логистични проекти, каза още Борисов. Операциите с недвижими имоти са нараснали със 7.4% през миналата година и със 7.2% през първото полугодие на тази година.
Числата от статистиката също подкрепят тези изводи. През тази година по Закона за насърчаване на инвестициите в областта на индустриалното строителство – изграждане на складови площи, са издадени 12 сертификата от общо 17 за периода. Общият размер на вложенията по проектите е 686 млн. лв., а предвидената заетост – 1052 нови работни места.
Обнадеждаващи са и показателите на пазара на индустриални имоти. Те бележат положителна тенденция на развитие през последните години. Така например ръстът на годишна база на издадените разрешения за строеж на индустриални имоти през миналата година е 15.9%, а за първо полугодие на 2018-а е отчетен 26% ръст на броят на разрешителните. Най-много строителни разрешения за първо полугодие за строителство на индустриални имоти са издадени в област Пловдив, Стара Загора, Благоевград, Варна и София.
От друга страна, основание за повече бизнес и индустриални инвестиции дава и прогнозата за ръст на фирменото кредитиране. Очаква се то да нараства през следващите четири години, като започне от 6.3% в края на тази година и достигне 7.8% през 2021-а.
По думите на Михаела Лашова от Collers в индустриалния и логистичния сегмент незаетите площи са едва 2 на сто. Според нея причината е малкият дял, едва 20%, на спекулативните проекти. Развитието на онлайн търговията обаче ще стимулира още повече търсенето и инвестициите в логистични площи в близко бъдеще.
