Българското правителство отново надмина дори досегашните си върхови постижения по угодничество пред ЕК и пред ЕЦБ. В сряда министрите, които имат твърде смътна представа за банкирането и за работата на Централната банка, приеха както винаги единодушно, проектозакон за изменение на Закона за БНБ. Целта, поне обявената официално, е "хармонизиране на вътрешното законодателство с нормите на Европейския банков съюз и като резултат влизане на България в "чакалнята" на Еврозоната". Но зад тази официална теза прозира нещо друго – влизането в еврозоната се разглежда от властта като последна реална възможност да блесне с нещо пред народа и да остане в историята с нещо повече от безкрайните скандали и провали досега.
Ако гледаме професионално на нещата, то целта на подготвяните изменения е проста: да се имплантират в националното законодателство изискванията на Европейския съюз, съобразно оценката и препоръките към България, съдържащи се в досегашните доклади за конвергенция, публикувани от Европейската комисия и от Европейската централна банка. Става дума обаче за възлови въпроси – институционалната и функционалната независимост на БНБ, както и за персоналната независимост на членовете на Управителния й съвет. Нещо, което според еврочиновниците у нас все още не е издигнато до равнището на еталона – Дойче Бундесбанк.
Не бива да забравяме и друго. Още през юли тази година, българското Министерство на финансите внесе в ЕК и в ЕЦБ документи, с които настояваше за "установяване на тясно сътрудничество" с Евробанката и с Комисията. Но за трите най-големи български търговски банки – "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК" и ОББ, това означава преминаване под прекия банков надзор на ЕЦБ като „първа крачка от пътя за влизане на страната в единния банков съюз“.
Освен това предстои ЕЦБ да изготви и оценка за възможностите на България да се присъедини към механизма ERM II, предхождащ влизането в еврозоната. А за БНБ остава ролята на провинциален съгледвач, оценяващ и надзираващ местни трезори, които нямат значение за еврозоната.
Всичко това неизбежно ще се случи рано или късно, но защо не следваме политиката на Чехия, Полша и други страни от ЕС, които отложиха за едно по-далечно бъдеще влизането си в еврозоната – или поне до момента, когато техните търговски банки станат достатъчно силни, за да се конкурират успешно с финансовите гиганти от Стара Европа.
