Пореден бум на съмненията около сделки за придобиване на съдебни сгради от частни лица ознаменува новината за отпуснатите от Министерския съвет повече от 25 млн. лв. за закупуване на нов дом за нуждите на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Ходът на кабинета беше представен като средство за разрешаване на проблема с пренаселването на имота на столичната ул."Черковна" 90, който комисията дели със специализираните наказателен съд и прокуратура. Само че в условията на клептокрация внезапното изливане на публични средства в сделка с определен частен субект винаги поражда съмнения и обикновено те са основателни.
От една страна, собственикът на новата сграда за ДКСИ на ул. "Козлодуй" 4 Красимир Георгиев е бивш кандидат-депутат от столичната листа на ВМРО на парламентарните избори през 2013 г., а комисията е в ресора на нейния лидер, вицепремиера Красимир Каракачанов. Двамата се познавали, но не се били виждали, откакто Каракачанов влязъл в кабинета "Борисов-3". Непроверимото поначало обстоятелство не стана по-убедително с признанието на Георгиев, че финансовият министър Владислав Горанов и главният прокурор Сотир Цацаров направили оглед на обекта. Което предприемачът представи като гаранция, че "няма далавера в случая".
Цената от около 1200 евро/кв. м не изглежда прекомерна, но продавачът "Централ Форум" ООД едва ли е на загуба. Както парцелът, така и имотът са ипотекирани заедно с други активи на собственика, а договореният преди месеци дългосрочен наемател на конкретната сграда не се е нанесъл. ДКСИ наистина беше пуснала обява на сайта си за брокерите, че търси да закупи сграда за нуждите си с площ, не по-малко от 6000 кв. м, а посредникът – консултантската компания MBL, твърди, че цената е добра. Само че досегашният бизнес на Красимир Георгиев подсказва здрави властови обвързаности при няколко поредни управленски формации.
Безшумната бързина, с която кабинетът отпусна парите и даде ход на сделката, не кореспондира с помпозните медийни хвалби от предишните години около новите сгради на Софийския районен съд. Съобщението на Министерския съвет дойде като от нищото при крайно оскъдна информация относно сградата и никаква за продавача. Медиите пък бяха упътени да питат ДКСИ и регионалното министерство, което било вносител на предложението за сделката.
Малко преди да бъде публикувана официалната информация за нея, стана ясно, че прокуратурата е установила данни за престъпление по служба, извършено от бившия правосъден министър в кабинета "Станишев" Миглена Тачева. Става въпрос за наемането на бившата сграда на Висшия съдебен съвет на ул. "Съборна", собственост на "Транслат" АД. По основания на медийни публикации сигнал на сдружението Антикорупционен фонд е извършена проверка и материалите са изпратени на Специализираната прокуратура, която разследва делата за корупция по високите етажи на властта.
Предвид тежкия номенклатурен профил на Тачева, която след последователни периоди на престой в съдебната, изпълнителната власт, бизнеса и неправителствения сектор оглави Националния институт на правосъдието, реализирането на наказателна отговорност изглежда илюзорно. Остават изнесените факти – както по този случай, така и по друг от времето на нейното министерстване, за който многократно писахме.
Сградата на "Съборна" 7 е наета за нуждите на ВСС по договор от октомври 2007 г., когато правосъдното ведомство все още отговаряше за съдебните сгради. Цената е 16 евро/кв. м при средна наемна цена 11.38 евро/кв. м в района по това време. Простата сметка показва, че при общата наета площ от 2400 кв. м данъкоплатецът е плащал с около 22 хил. лв. месечно повече за сградата на ВСС.
След като управлението на съдебните имоти преминава в правомощията на Пленума на ВСС, той сключва в края на март 2017 г. нов договор с "Транслат" за наем на същата сграда. Наемната цена остава непроменена от тази на последния анекс към договора между собственика и правосъдното министерство – 13.50 евро/кв. м, като наемната цена е по-ниска от първоначалната. Разликата с пазарните цени нараства обаче до 11 лв/кв. м с оглед отговор на ВСС, че при подписването на договора средната наемна цена е била 7.89 евро/кв. м, но нямало друг подходящ имот, който да побере на едно място администрацията на ВСС, Административен съд – София област, софийските градска и окръжна прокуратури.
Оказва се обаче, че това изобщо не е необходимо, тъй като тогавашният председател на Софийския районен съд Методи Лалов предлага по запитване на тогавашния правосъден министър Христо Иванов решение на проблема. А именно – да осигури места за административните съдии в новата сграда на районния съд на бул. "Цар Борис III", а прокурорите да бъдат настанени в съдебната сграда на бул. "Патриарх Евтимий" 2, където по това време се съхранява единствено инвентар на съда. Кадровият орган решава обаче да не пести средства от това перо и да плаща наема за цялата сграда.
Мажоритарният собственик на "Транслат" АД Янко Иванов е бивш председател на управителния съвет на Корпоративна търговска банка до 2005 г., след което развива предприемачески бизнес. През 2016 г. името му нашумя в скандала с придобиването на част от "Царските конюшни" в София на далеч по-ниска от пазарната цена. Сградата на "Съборна" 7 получава като апортна вноска от страна на "Алинекс" ЕООД, което пък я придобива чрез криминална приватизация в последните дни на кабинета "Сакскобургготски" на цена под данъчната оценка и десетократно по-ниска от пазарната.
Чрез контролираното от него "Враца Комерс" ЕАД Янко Иванов участва в консорциуми със знакови дружества от властовите обръчи като "Водстрой 98“, "Хидрострой" и други играчи в големите обществени поръчки. Предприемачът обяви публично и план да построи небостъргач на мястото на сградата, за чийто партерен етаж се водят все още люти съдебни битки. Да се върнем обаче на Тачева, която сключи като правосъден министър друга скандална сделка – за покупката на сградата, в която беше настанена Агенцията по вписванията. А намеренията й бяха да направи много повече в рамките на мандата – да направи както нови сгради за Софийския районен съд, Софийската районна прокуратура и Висшия съдебен съвет в столицата, така и съдебна палата във Варна.
Въпросната сделка доведе до скандал в съдебната власт между Миглена Тачева и приемничката й на поста Маргарита Попова. Това стана, след като кабинетът на Тройната коалиция гласува преди десетилетие навръх Нова година скандално и тайно решение, с което възложи на Тачева да закупи нова сграда за Агенцията по вписвания. Дълго укриваното и непубликувано на сайта на Министерския съвет решение №851 от 30 декември 2008 г. беше разкрито от Националния съюз на юрисконсултите едва през февруари тази година в рамките на кампания срещу разпиляването на съдебните сгради в противоположни краища на София.
После стана ясно, че осъществената светкавично без обявяване на обществена поръчка сделка е с чудовищна цена. За разгърната площ от 6600 кв. м държавната хазна беше натоварена с близо 25 млн. лева. Това прави по 1900 евро на квадратен метър и беше около два и половина пъти над тогавашните пазарни цени. Сградата се оказа недовършена жилищна кооперация, чието предназначение беше спешно променено, за да бъде пробутана като административна сграда.
Получател на милионите от бюджета на съдебната система за кой ли път се оказа козлодуйската фирма "Енемона" АД. Абонираното за строителство и ремонти на съдебни сгради строително дружество от далечния Козлодуй нашумя преди години с грандиозния скандал около ремонта на Съдебната палата, който прерасна в свирепи словесни престрелки между тогавашните шефове на Върховния касационен съд и на прокуратурата Иван Григоров и Никола Филчев.
След напразни очаквания Тачева да реагира и да се откаже от сделката Съюзът на юрисконсултите поиска от Върховния административен съд да отмени решението на кабинета. В жалбата се твърдеше, че на Тачева са дадени правомощия, по-широки от предвидените в конституцията, че тя има право да управлява, но не и да се разпорежда с имущество на съдебната власт, че не са уведомени заинтересованите страни, не е проведено обществено обсъждане и не е обявена обществена поръчка. В жалбата се искаше още Министерският съвет да бъде задължен да предостави преписката по оспорвания акт, както и доказателства за избора на сграда и начина на определяне на цената.
Производството по делото беше обаче прекратено на формално основание – с мотива, че жалбата е недопустима, тъй като решението на кабинета не представлява административен акт, а е само етап от предвидената процедура по Закона за държавната собственост. Съюзът на юрисконсултите контраатакува с частна жалба с аргумента, че отказът да бъде разгледано делото по същество представлява всъщност отказ от правосъдие. Същото направиха и 30 столични нотариуси, които са заинтересовани сградата на Агенцията по вписвания да е на удобно място в центъра, за да вписват по-бързо изповяданите сделки.
После кабинетът "Станишев" беше заменен с кабинета "Борисов-1" и след одит Маргарита Попова обяви, че предава констатациите на прокуратурата, защото данните са "втрещяващи". "Даже само дълговете на това малко министерство са в състояние да затрият държавата", отсече Попова с добавката, че ведомството е пред фалит, защото е наследило дългове от 350 млн. лева. От тях 184 млн. лв. бяха за "Енемона" АД, която пое и капиталния ремонт на сградата на бившето ГУСВ в столицата за нуждите на районния съд. Другата тлъста хапка пък беше заделена за базираното в Трявна "Валекс" ЕООД, което трябваше да построи съдебна палата с размерите на мастодонт във Варна.
В договора с печелившите бяха заложени безобразни клаузи, като например тези за неустойките. При закъснение в плащанията за софийската палата дневната неустойка е 184 хил. лв., а за варненската – 118 хил. лева. Заради тези и други скандални договори Маргарита Попова обяви, че е уволнила дисциплинарно директора на бюджетната дирекция Димитрина Колева и на тази за обществените поръчки Койчо Коев.
Миглена Тачева, естествено, не падна по гръб и се изцепи пред медиите, че нещата се коментирали "профански". Според нея фирмите не били избрани чрез пряко договаряне и имало обществени поръчки, които минали дори през ДАНС, тъй като ставало дума за специализирани сгради. От прокурорска проверка пък не се притеснявало, а с Попова трябвало да седнат и да говорят с числа, за да не се налага да обяснява, "че не е камила". В крайна сметка бюджетният пешкир беше опран не от камилата или камиларчето, а от изгърбения от властови грабежи данъкоплатец.
