Бюджет 2019 е като за изборна година. Добър бюджет е за работещите в бюджетната сфера. Увеличава се обаче за поредна година данъчно-осигурителната тежест на работещите в реалната икономика. В образованието се подкрепят наченките на реформа, но в здравеопазването пак се дават просто още пари. В пенсионното е интересно, че чак в средата на годината ще се индексират пенсиите, a инфлацията може вече да е изяла надбавката.
Залагайки повече разходи, отколкото реално възнамерява да направи, властта си дава шанс да ги изхарчи извънредно, ако сметне за необходимо в даден момент. Заложените капиталови разходи отразяват очакванията за пари от еврофондовете, които при евентуален твърд Брексит може и въобще да не се изпълнят. А относно планирането на дефицит и отчитането на излишък в бюджета, това може и да продължи. Разбира се, ако управляващите не решат да променят подхода си в някоя от следващите години.
Иначе в този бюджет не личи, че ще има здравна реформа с втори стълб и повечето от важните реформи изглежда отиват за след 2021 г.
А защо въпреки че през 2016 и 2017 г. салдото по консолидирания бюджет на държавата беше на плюс, а такъв се очаква и през 2018 г., управляващите продължават да залагат дефицит в официалните си бюджетни прогнози? Причината е, че накрая на годината преизпълнението трябва да се определя като успех.
Концептуално продължава да имаме едни подценени приходи и едни надценени разходи.
И така това е бюджет, който раздава пари на парче с цел да притъпи недоволство т.е. предизборен бюджет, като пак се наливат пари в нереформирани системи.
Доходите трябва да вървят нагоре, но през ръста на икономиката, получен в резултат на ръст на инвестиции в нови технологии, стоки и услуги с висока добавена стойност.
Всичко това базирано на ниска корупция, малка административна тежест и високо ефективно използване на европейските средства.
Положителният бизнесцикъл е на края си и забавянето на темповете на растеж и инфлацията ясно ни го показват.
Инфлацията в България ако още малко се ускори може да изпревари ръста на БВП.
Няма как да не се вземе от хората, за да се даде на хората, с тига постоянно да не се взима все повече от едни и същи, за да се даде все повече на едни и същи.
Румен Гълъбинов
