Социална кошница от стоки, чиито търговски надценки да бъдат ограничени в защита на бедните, влезе в парламента във вид на законопроект на депутати от "Патриотичният фронт". Активирането на кризисния пиар става в критичен за коалиционните партньори на ГЕРБ момент, докато премиерът уверява, че държавата никога не е била по-добре. Няма обаче съмнение, че поредната популистка заигравка обгрижва повече оцеляването на управлението напролет, отколкото на електората през зимата.
Предложените от Патриотите текстове предвиждат министърът на икономиката по предложение на министъра на труда и социалната политика да определя със заповед в срок до 12 месеца максимална надценка на стоките от първа необходимост като процент от доставната им цена. Нормативно закрепената цел на регулацията е "защита на икономическите интереси на потребителите при наличие на социални и икономически обстоятелства, които да налагат това".
Стоките от първа необходимост – предмет на защита, задълженията на търговците и производителите им, категоризацията на търговските обекти според оборота им и процедурите за определяне на максималните надценки, трябва да се определят с наредба на Министерския съвет. Пригоден за случая е познатият от държавните такси разходоопределящ критерий – максималните надценки да са съобразени с обичайните разходи по продажба на стоките за съответната категория търговски обект. За търговците остава задължението при формиране на цените на стоките да калкулират надценка, по-ниска или равна на определената със заповед на икономическия министър, която пък не бива да надвишава фиксираните в наредбата на кабинета максимални стойности.
Макар че сочат като първопричина за поскъпването ръста на цените на енергоносителите и суровините, в мотивите към законопроекта вносителите развиват познатата теза за несправедливост в разпределението на печалбата между производители и търговци. Последните са разглеждани за чиста проба спекуланти, срещу които клиентите нямат защита. След проведени срещи с български производители на храни било установено, че печелят до шест пъти по-малко от търговците, което било резерв за ограничаване на цените "при извънредни обстоятелства". Това нямало обаче да се отрази съществено на печалбите, тъй като въпросните стоки представлявали едва 1% от оборота на търговските вериги.
Опитът за юридическа обосновка на предложенията е повече от неубедителен. Направен е паралел със защитата срещу злоупотреба с по-силна позиция при договаряне в Закона за защита на конкуренцията. Както в него, така и в Закона за защита на потребителите нямало обаче определен ред, по който да бъде оспорена прекомерната печалба на големите търговци. От сравнението между двата закона става ясно, че вносителите разглеждат по принцип печалбата като деформация на свободния пазар и нелоялна търговска практика. И незнайно защо смятат, че КЗП ще направи нещо повече от КЗК срещу изкривяванията на пазара.
"Изрично следва да уточним, че предлаганата регулация по никакъв начин не ограничава правото на търговците и производителите на стоки от първа необходимост да определят цени или други търговски условия. В този дух говорим не за бягство от принципите на свободния пазар, а за необходимост от регулация, която да предотвратява антипазарни регулации", уверяват вносителите. И привеждат крайно нелепия аргумент с държавното финансиране на големи европейски банки, което нарушило естествените пазарни закономерности, но защитило интереса на гражданите.
С такъв законопроект Патриотите надскачат както заявката на земеделския министър Румен Порожанов да уговори търговските вериги да продават хляба без печалба, така и предложението на БСП за въвеждане на намалена ставка на ДДС за стоките от първа необходимост. Разликата е, че последните две са поначало възможни, докато първата е просто "скок назад във времето", както я определи чистосърдечно във "Фейсбук" военният министър Красимир Каракачанов. А Корнелия Нинова контрира пак там с думите, че сигурно на народа много ще му се хареса, но е невъзможно в условията на пазарна икономика и има други механизми.
