Както е тръгнало, ще вземе да излезе, че всички в държавата са знаели за далаверата в Държавната агенция за българите в чужбина. В края на седмицата вицепремиерът Валери Симеонов оповести, че още през 2017 г. той лично е подавал сигнал за злоупотреби в агенцията, но преди да направи това, се е допитал до колегата си Красимир Каракачанов. Шефът на ВМРО му дал зелена светлина и чак тогава материалите били подадени на специализираните служби.
Любопитното е, че основната част от материалите, за които се е консултирал Симеонов, всъщност са били данни и сигнали за нарушения в агенцията, които са били подадени на по-ранен етап в ДАНС. Простата сметка сочи, че след като Симеонов се е консултирал относно сигнала, базиран на по-ранни сигнали, всъщност за далаверата вече са знаели той, Каракачанов и ДАНС.
Дотук добре. Освен гореизброените просветени в аферата с българските паспорти има и още знаещи. Това става ясно от изказванията на заместник главния прокурор Иван Гешев. В разгара на скандала около арестите в агенцията той опроверга първоначалната информация, че сигналът, по който е било образувано преди четири месеца досъдебно производство в прокуратурата, е бил изпратен там от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Не от комисията, а от МВР дойде сигналът, заяви Гешев.
Така бройката на просветените в далаверата в ДАБЧ нарасна доста с включването на МВР.
При наличието на толкова знаещи съвсем логичен е въпросът: защо толкова време не са се появили и можещи служби, които да се намесят далеч преди през октомври тази година, когато гръмна скандалът?
Отговорът е пределно ясен – защото за едни може, а за други – не. Особено когато са коалиционни партньори.
