Софийският районен съд спря достъпа до 40 сайта, които предоставят инвестиционни услуги в България, без да имат право на това. Решението е по искане на Комисията за финансов надзор, която обяви и предупреди за сайтовете в края на октомври. Разпореждането на съда бе публикувано на 2 ноември, след като доставчиците имаха 72 часа да преустановят достъпа до интернет страниците, но не го направиха.
Финансовият регулатор регулярно обявява имената на сайтове и компании, които нерегламентирано предлагат услуги. Рискът, ако клиент им се довери, е голям. Първо, парите там не са гарантирани от Фонда за компенсиране на инвеститорите, често не се знае къде изобщо отиват средствата и дали дори се инвестират. Твърде вероятно е и фирмата да е фантом.
Така КФН е установила, че голяма част от собствениците на въпросните 40 сайта са чуждестранни юридически лица, регистрирани и установени в офшорни зони. Освен това под различна форма дадените интернет платформи правят аналогия с опериране, собственост, банкови сметки или друг белег от България.
"Установено е, че дружествата, собственици или управляващи цитираните интернет страници, не притежават лиценз за предоставяне на услуги по инвестиционно посредничество, издаден от КФН, нито за същите са получавани в КФН нотификации от друг национален компетентен орган на държава член за предоставяне на услуги на база на единния европейски паспорт", казват от регулатора.
Преди решението на съда Комисията за финансов надзор оповести два списъка – на интернет страници и на платформи за търговия в мрежата, чрез които се предоставят инвестиционни услуги – но от лица, които нямат това право. Тази информация бе огласена на основание на разпоредбите на Закона за Комисията за финансов надзор и на Закона за пазарите на финансови инструменти.
Битката с менте посредниците на българския инвестиционен пазар не е от вчера. От няколко години КФН публикува и своевременно актуализира списъка на инвестиционните посредници без лиценз, издаден от нея, които работят незаконно на българския пазар. За това време броят им набъбна от десетина на стотина. Имената им се предоставят на Икономическа полиция и на ДАНС, но досега ефективни мерки срещу тях не бяха предприемани – двете структури се оплакват, че нямат необходимия административен капацитет, за да проведат необходимите разследвания.
Но пък Комисията за финансов надзор е затрупана с жалби от измамени клиенти. Но за да бъдат преследвани измамниците, трябват доказателства, а такива се събират трудно. Мошениците непрекъснато местят седалището си, отказват да подписват договори с техните клиенти, пазят се от използване на официални формуляри.
КФН прибегна и до друг подход – "тайни клиенти" вече "ползват" схемите на инвестиционните посредници, които работят без лиценз у нас, и докладват наблюденията си на надзора.
България обикновено е обект на нападение от лицензирани някъде в Европа инвестиционни посредници. Най-често лицензът е кипърски, за което вече писахме. Причината е, че в тази държава като офшорна дестинация лицензирането на инвестиционни посредници е лесно осъществимо.
Тези посредници обаче не идват в България директно да открият офис и да си назначат служители. Те използват местни посредници, с които сключват неясно какви договори, а те пък им търсят лапнишарани за инвеститори. Това не е трудно – българската наивност, лековерност и финансова неграмотност са показателни.
“Инвеститорите могат да станат жертва на измама при сключване на договори, при подаване на нареждания и предоставяне на парични средства за сключване на сделки с финансови инструменти с дружества, които нямат нужния за това лиценз”, предупреждава КФН. Важно е да се знае, че финансовите активи и паричните средства, които клиентите са предоставили на дружества без издаден лиценз от КФН, не са гарантирани от Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа, подчертават още хората от комисията.
"Преди да проведете дори и предварителен разговор с "посредник", погледнете има ли го в списъка на инвестиционните посредници и на управляващите дружества, получили лиценз от КФН – той е общодостъпен на интернет страницата на надзора", предупреждават от регулатора.
Тези компании представляват изключителна опасност за местния инвестиционен пазар, защото при "неблагополучия" излъганите няма как и пред кого да си потърсят правата.
За да се затвори кръгът около посредниците менте обаче, е необходимо да се направи и трета стъпка. След като се знаят имената на посредниците, а сега се публикуват и сайтовете, които ги захранват с клиенти, както и платформи, през които ги крадат, сега е ред да бъдат "опитомени" и кол центровете. Те са другият много важен канал за доставка на свежа кандидатинвестиционна плът. Защото методът на търговия в повечето случаи е телефонен маркетинг. От легално придобити или крадени бази данни се набират произволни номера и започват да убеждават хората в това, че правят грешката на живота си, като не играят на борсата в сътрудничество с един прекрасен консултант, който дава мило и драго за тях. Дават им се примери за забогатели от раз хора. Въобще "контактьорите" знаят какво и как да лъжат.
КФН заяви, че работи по тази тема и примката около врата на този незаконен бизнес ще се затегне до крайност – в името на честната търговия и развитието на капиталовия пазар в страната ни.
Портрет
"В някои от случаите проверяваните дружества са сключили договор за промотиране и реклама с лицензиран инвестиционен посредник в чужбина. Целта е служителите на дружеството в България да привличат клиенти за контрагента си. След установяване на контакт с евентуалните клиенти служители на проверяваните дружества организират директни срещи. Луксозно обзаведени офиси и ентусиазирани добре облечени служители прилъгват по-недалновидни и доверчиви хора да инвестират. На въпроса: "Имате ли издаден лиценз", отговорът винаги е утвърдителен. Често пъти се казва и че лицензът им е издаден от Европейския надзорен орган, което не отговаря на истината. Практикува се и прикритие зад фасадата на рекламна агенция. "Липсата на писмен документ, удостоверяващ отношенията с клиенти, както и фактът, че нерегламентираната дейност – предлагането на инвестиционни консултации, се осъществява по телефон, вдъхват самоувереност и чувство за недосегаемост на управителите и служителите на дружествата, извършващи дейност, за която законодателството изисква релевантен лиценз."
Внимание!
КФН предупреди преди дни потенциалните инвеститори и всички заинтересовани лица за дружества, които нямат право да предоставят на територията на Република България инвестиционни услуги и да извършват инвестиционни дейности. Те се занимават незаконно с приемане и предаване на нареждания на клиенти за сключване на сделки с финансови инструменти, сключване на сделки с финансови инструменти от името и за сметка на клиенти, предоставяне на инвестиционни консултации, управлението на портфейли, включително и чрез електронни платформи за търговия. При провал клиентите на нелицензираните посредници не се ползват от защитата на Гаранционния фонд.
Книга за жалби и оплаквания
Комисията за финансов надзор създаде специален електронен адрес: [email protected], на който служители на поднадзорни на КФН лица могат да сигнализират за възможни или извършени нарушения на приложимите нормативни актове, уреждащи дейността на съответното поднадзорно лице. Електронният адрес представлява специален комуникационен канал, осигуряващ сигурност за служителите, подали сигнали до регулатора. По този начин е гарантирана анонимността им пред работодателя.
Съгласно Закона за Комисията за финансов надзор подаването на жалба или сигнал не може да е основание за неблагоприятно или несправедливо третиране на служителите на съответното поднадзорно лице. Освен това лицата, работещи по трудово правоотношение в поднадзорни на КФН лица, подали жалба или сигнал, имат право на защита срещу дисциплинарно уволнение.
