Може би най-важният резултат от изборите отвъд Атлантика на 6 ноември е разделеният конгрес – контрол на демократите върху Долната камара и превес на републиканците в Горната – сигурен фактор за възпрепятстване на бъдещите фискални намерения на президента Доналд Тръмп, респ. – за изчерпване на потенциала на фискалните стимули, когато щатското стопанство навлезе в 2019-а. Това на свой ред означава, че се вижда краят на възходящия лихвен цикъл на щатската централна банка, което подсказа, че доходността на облигациите е близо до върховите си стойности.
С други думи – логично е да очакваме отслабване на зелените пари и стабилна доходност на щатските дългови книжа. Това е добра новина за развиващите се пазари, които са обременени с тлъсти задължения в долари, което се потвърждава и от първоначалната възходяща реакция на азиатските валутни и фондови пазари след огласяването на изборните данни.
Сега на преден план се връщат паричната политика на Федералния резерв и търговската война между Вашингтон и Пекин. Именно тези две пазарни нагласи ще определят дали Уолстрийт и световните борсови индекси ще разширят подема си след острия им октомврийски спад.
От гледна точка на пазарните оценки световните борсови индекси извън Щатите изглеждат доста по-атрактивни, отколкото на Уолстрийт. Първият кръг от данъчни намаления на администрацията на Тръмп доведоха до по-голямо разделение между Америка и останалата част от планетата от гледна точка на икономическите резултати. Ако обаче Федералният резерв забави темповете на повишение на щатските лихви и световното стопанство се подобри, разликата между американците и другите граждани по света ще се стесни. А за Тръмп, който често определя силния фондов пазар като барометър за икономическите си политики, едно плачевно последствие от политическата мъртва хватка би било оттеглянето на инвеститорите от САЩ и прехвърлянето на средствата им към по-евтини чуждестранни акции.
Голямото неизвестно в тази, общо взето, добре мотивирана прогноза е търговската разпра между Вашингтон и Пекин. Забавящото се китайско стопанство и отслабващият юан вече подкопаха доверието в световните пазари, особено в силно експортноориентираната еврозона.
Банковите валутни анализатори са разделени в прогнозите си за ефекта от междинните избори в Щатите.
Експертите на "Креди агрикол" и колегите им от "Моргън Стенли" прогнозират отслабване на американските пари.
Специалистите от "Ситигруп" обаче оценяват всяко по-нататъшно поевтиняване на долара в резултат на изборните резултати като краткотрайно заради слабия инвеститорски апетит да следват движението. А средносрочната перспектива за обезценяване на зелените пари като малко вероятна. Което обосновава препоръката на банкерите да се използва всеки доларов спад за покупка на долари и за изграждане на нови дълги доларови позиции.
Анализаторите на японската банкова група MUFG и техните колеги от канадската "Торонто-Доминиън" посочват цената 1.13 щ. долара за едно евро като солидно ниво на подкрепа и смятат, че превесът на демократите в Камарата на представителите няма да обърне съществено доларовия тренд. Специалистите на "Торонто-Доминиън" очакват валутната двойка да се върне в преобладаващия през последните шест месеца диапазон на движение от 1.16 до 1.18 щ. долара за едно евро.
"Данске банк" пък не изключва пробив на нивото от 1.13 долара за едно евро до края на годината, защото зелените пари ще продължат да получават подкрепа от фундаменталната икономическа сила на Америка.
