Несигурността отново надвисна над пазарите

пазари

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Политическият пъзел в САЩ  стана още по-заплетен. Пред най-великата демокрация и най-вече пред администрацията на Тръмп ще има нови затруднения, след като демократите си върнаха властта над Камарата на представителите. Всички нови потенциални законодателни инициативи за последващо намаляване на данъчното бреме, както и за намаляване на регулациите за бизнеса, изглежда, ще са обречени на неуспех. Тръмп губи у дома, но ще се развихри по света.

Ето защо не очаквам скорошно и безпроблемно развързване на възела в търговските отношения между САЩ и  Китай. Напротив, очаквам нарастване на напрежението по тази ос, защото само така Тръмп може да пренасочи вниманието встрани  от загубата у дома.

Сериозна щипка несигурност най-вече в Близкия изток внася и случаят с убития журналист. Крехкият баланс в тази точка на света отново е нарушен. Предстои ново раздаване на картите, но кой ли ще държи асата?

Преговорите по Брексит са в мъртва хватка. Пробив няма и най-вероятно скоро няма и да има. А немските компании може и да се окажат най-потърпевши от това.

Сезонът на финансовите отчети върви с пълна пара и показва завидно по-добри от очакваните  резултати за щатските компании. Това е основната причина възходът на борсовите индекси да продължи и през тази седмица. Със същото темпо, както и през предишната седмица, Dawn Jones Industrial Average отчете ръст от 500 пункта, или 3% възход. Немският DAX беше по-скромен със само 1.2%, но все пак по-висок от японският NIKKEI – 0.75 на сто.

Несигурността в международната обстановка повиши цената на  жълтото злато  през последния един месец с 3% и понижи тази на "черното" с цели 16%, като принос за това имат и данните за по-големи от очакваното запаси на петрол, както и увеличените добиви.  

Тази несигурност спря възхода на възвръщаемостта на държавните облигационни емисии и най-вече на немските, в резултат на което разликата в доходността между десетгодишните щатски и немски ДЦК се увеличи до 275 базисни точки. Това е ново рекордно голямо отваряне на ножицата между дохода от тези книжа и дава ясен знак, че вдигането на лихвите в САЩ е неизбежно и предстоящо, докато това в Европа нито е належащо, нито е скорошно.

Неясната икономическа ситуация принуди инвеститорите да се отдръпнат и от държавните книжа на Русия, Чехия, Унгария и Гърция. Доходността на книжата на тези страни се повиши с по 3 до 5 пункта.

Интересът към покупка или продажба на българските еврооблигационни емисии остана напълно балансиран и през тази седмица, като цените им запазиха позициите си непроменени. Доходността на най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., е 2.65%, а на тези с падеж 2028 г. и 2027 г. съответно по 1.55 и 1.32% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа – с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г., продължават да се търгуват при 0.6, 0.23 и 0.05% годишна възвръщаемост.

Излишъкът в държавната хазна вече е почти 3 млрд. лв. при заложен дефицит в бюджета за 2018-а от 1.1 млрд. лева.  Именно отчитането на излишъци, а не на дефицити  е основната причина Министерството на финансите да не емитира нито един лев нов държавен дълг през тази година. Тя ще остане  първата такава в най-новата ни история.

Последната емитирана десетгодишна държавна облигационна емисия вече е с остатъчен срок от по-малко от девет години и се котира при 0.8% годишна доходност. Тези със срок до падежа  от седем, пет и три години се котират съответно при 0.6, 0.2 и 0.0% възвръщаемост на годишна база.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст