Всички граждани в държавата ще платят заради абсурдното безхаберие на съдия от Софийския градски съд, допуснал едно дело да прашасва на бюрото му повече от две петилетки, а на всичкото отгоре и да му загуби присъдата.
Става дума за обвинение в мижав грабеж на портативен телевизор и касетофон, извършен през 2003 година. Историята накратко: подсъдимият за грабежа е признат за виновен в Софийския районен съд и осъден. Присъдата обаче се обжалва – така делото през 2005 г. стига в Софийския градски съд (СГС). Още същата година тричленният въззивен състав в СГС приключва делото, като обаче оправдава подсъдимия. След което папките буквално "изчезват".
Намират ги 11 години по-късно, чак през 2016 г., при проверка в кабинета на съдията-докладчик по образувано срещу него дисциплинарно производство. Делото, заринато между куп други бумаги, вероятно е престоявало там в очакване на мотивите към оправдателната присъда.
Ако тя обаче въобще е била написана. Защото се оказало, че и тя е изчезнала. Вместо нея в папката по делото било намерено решение, с което се потвърждава присъдата на първоинстанционния съд, но с дата от 2007 година. И подписано само от съдията-докладчик, без другите двама членове на състава.
Когато делото изведнъж се появява отново на бял свят, от СГС започват да издирват съдиите от състава, за да подпишат решението, и така то да може най-сетне да влезе в сила. Само че се оказва, че другите двама вече не са в този съд. Намират единия чак в Русе и го молят да удари един параф на решението. Само че магистратът отказва – защото човекът си спомнил, че по това дело подсъдимият е бил оправдан, и документът, който трябвало да се подпише, е оправдателна присъда. А не решение за потвърждаване на присъдата от предишната инстанция.
Така присъдата не могла да бъде възстановена. А делото пред втората инстанция започнало съвсем отначало – само че през 2017 г., дванадесет години по-късно.
Подсъдимият по този абсурден казус вече е подал заявление за обезщетение и чака държавата да му го плати – че човекът има всички основания да иска компенсация за всичко, което е претърпял през тези години, е безспорно. Лошото е, че той е само един от многото, които Инспекторатът към ВСС отчита на всеки три месеца.
Само за последното тримесечие на тази година в ИВСС са постъпили 123 заявления с исканите обезщетения заради затлачени извън всякакви европейски стандарти за "разумни срокове" разследвания и съдебни производства. От години статистиката на тези жалби е все една и съща: те са предимно срещу органите на съдебната власт от София – и в този отчет в това отношение няма изненади.
Проверките по 70 от заявленията тях вече са установили, че хората са в правото си – а това означава, че още им бъдат предложени обезщетения от държавата, за които законът е определил максимален размер от 10 000 лева. Недоволните от този размер на обезщетението имат възможност да се обърнат към съда, пред който да поискат повече.
Само за последното тримесечие правосъдното министерство е подписало 53 споразумения с потърпевши от бавното правосъдие и е изплатило обезщетения в размер на 173 500 лева.
От тримесечната справка на ИВСС се виждат и други фрапантни случаи на забавени извън всяка представа за "разумни" срокове производства в следствието, прокуратурата и съда. Например разследване за кражба, продължило 25 години и 28 дни. През това време папките на няколко пъти се размотавали между следствието и прокуратурата в София, докато накрая изчезнали всички събрани материали по делото. А накрая се оказало, че дори не може да се установи колко точно години то се е забавило просто защото и данни за това кога е било образувано не били открити никъде…
Кариерното развитие на съдиите по наказателни дела също се оказва проблем – в много случаи те не са довършвали делата, които са започнали, и се е налагало производствата да започват съвсем отначало, а това ги е забавяло много. Другият очевидно неизкореним проблем е, че не се спазват законните срокове – включително и за писането на мотиви към присъдите, което от всеки доклад на ИВСС се вижда, че може да трае с години.
В гражданското производство пък се открояват (също за пореден път) проблемите с призоваването, огромните интервали от време, през които са насрочвани заседанията по делата, и неспазването на сроковете за произнасяне от гражданските съдии.
Впрочем и в момента в софийските съдилища и прокуратури има дела, по които се трупа недопустимо забавяне. И за тях в бъдеще държавата да плаща обезщетения. Пита се в задачата пука ли му на някой в държавата за това? Освен на тези, които всеки месец си бъркат в джоба, за да плащат целия този масраф.
Очевидно не, щом нещата си продължават все така….
