Ще успее ли Европейският съюз да пресече опитите за пране на пари, предназначени за финансиране на тероризма – този въпрос си остава актуален въпреки съществуващите до момента правни инструменти за противодействие на този вид престъпност. Досега в ЕС съществуват пет директиви, които уреждат борбата с пране на пари и финансирането на тероризма. Последната от тях беше изменена в края на май т.г. и до 10 януари 2020 г. тези мерки вече трябва да бъдат отразени във вътрешните законодателства на страните членки на ЕС. А това означава и промяна на вече съществуващия у нас Закон за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП).
Поправката на закона се налага най-вече заради новите наказателноправни разпоредби, залегнали в последната европейска директива. Тя разширява и допълва предишната четвърта, като акцентира над предприемането на допълнителни мерки за увеличаване на прозрачността на финансовите операции и за насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки. Страните от ЕС ще разполагат с 18 месеца, за да транспонират новите правила в националното си законодателство (т.е. в края на 2019 г.).
Както е известно през април 2018 г., Европейският парламент официално одобри окончателния текст на 5-тата Директива за мерките срещу изпирането на пари, която определя допълнителни мерки за противодействие на финансирането на тероризма и за осигуряване на по-голяма прозрачност на финансовите транзакции. Тя има следните цели:
- да увеличи прозрачността за това кои са собствениците на дружества и тръстове. За тази цел ще бъде създаден регистър на собствеността;
- да предотврати рисковете, свързани с използването на виртуални валути и предплатени карти;
- да се подобри нивото на сигурност при финансовите потоци към и от трети държави с висок риск;
- да засили правомощията на звената за финансово разузнаване (FIU) и да улесни тяхното сътрудничество;
- да гарантират централизирани национални регистри на банкови и платежни сметки или системи за централно събиране на данни във всички държави-членки.
Основните промени в последната засега директива са следните:
- Разширяване на обхвата, така че да включва субекти, които отговарят за притежаването, съхраняването или прехвърлянето на виртуални валути, както и лицата, предоставящи услуги, свързани с данъци или тези търгуващи с произведения на изкуството.
- Обществен достъп до регистрите за ползите на дружествата; достъп до данните на бенефициента на тръстове и подобни правни договорености; публичен достъп при писмено искане на тази информация, дори и дружеството да не е регистрирано в ЕС.
- По-нисък праг за идентифициране на притежателите на предплатени карти (от 250 до 150 евро) и разширяване на изискванията за удостоверяване на клиентите при плащания на място. Виртуалните платформи за обмен на валута ще трябва да прилагат контрол за надлежна проверка на клиентите като прекратят анонимността, свързана с такива обмени.
- Подобрени проверки на рискови трети държави. Комисията създаде и редовно актуализира списък на държави извън ЕС, които имат недостатъци в своите режими за предотвратяване на изпирането на пари. За финансовите потоци от тези държави ще са необходими допълнителни мерки за надлежна проверка.
Новият документ включва установяване на минимални правила за определянето на престъпленията и на санкциите във връзка с изпирането на пари. Дейностите, свързани с изпирането на пари се наказват с лишаване от свобода за максимален срок от четири години, а съдиите могат да налагат допълнителни санкции и мерки (например временно или постоянно прекратяване на достъп до публично финансиране, глоби и др.). Утежняващи вината обстоятелства ще се прилагат за случаи, свързани с престъпни организации или за престъпления, извършени при упражняването на определени професионални дейности.
Освен това се предвижда възможност юридически лица да носят отговорност за някои дейности, свързани с изпирането на пари, като могат да бъдат обект на редица санкции (например изключване от публични помощи, поставяне под съдебен надзор, съдебна ликвидация и др.). С директивата се премахват също и пречките пред трансграничното съдебно и полицейско сътрудничество, като се установят общи разпоредби за подобряване на разследванията. По отношение на трансграничните случаи новите правила въвеждат яснота относно държавата членка, която е компетентна, както и относно формите на сътрудничество между участващите държави членки и начините за включване на Европол.
Докато новата директива бъде въведена в нашето законодателство, би трябвало да започне и работата по приемането на правилника за прилагане на ЗМИП, който трябва да разясни допълнителните условия и ред за прилагане на закона. ЗМИП предвижда строги наказания и е наложително бизнесът да адаптира дейността си в съответствие със законовата рамка. Както сочат разпоредбите на закона, приети в началото на годината, сегашният срок за заявяването на действителните собственици е до 1 февруари 2019 година. Очевидно приемането на правилника ще забави процеса, а след това бизнесът ще има и четири месеца, в които да направи оценка на риска на дейността си и свързаните с нея операции.
Все по-строг финансов надзор
Наред с изискванията на петата директива, Европейската комисия предложи допълнително засилване на надзора върху финансовите институции в ЕС за по-успешна борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Причината е, че новите правила, въведени в началото на годината не винаги се спазват ефективно. Това представлява заплаха за репутацията на европейския финансов сектор като цяло, а също така може да има последици за финансовата стабилност на отделни банки. Поради това ЕК предложи да бъде изменен регламентът за създаване на Европейски банков орган (ЕБО) с цел да се засили ролята на Европейския банков орган в надзора върху финансовия сектор за борба с изпирането на пари. Комисията предложи правомощията за борба с изпирането на пари по отношение на финансовия сектор да бъдат съсредоточени в рамките на ЕБО и неговите пълномощия да бъдат подсилени, с цел да се гарантира извършването на ефективен и последователен надзор от всички съответни органи за риска от изпиране на пари, както и сътрудничеството и обменът на информация между съответните компетентни органи.
Промененият регламент ще спомогне нарушенията на правилата за борба с изпирането на пари да се разследват последователно, а националните надзорни власти за борба с изпирането на пари ще трябва да се съобразяват с правилата на ЕС в тази област и да си сътрудничат по подходящ начин с евронадзора. Ако националните власти не предприемат действия, ЕБО ще има правомощия да приема решения, чиито непосредствени адресати са отделни оператори от финансовия сектор. Това ще повиши качеството на надзора, ще направи възможно събирането на информация относно рисковете и тенденциите във връзка с борбата с изпирането на пари и ще насърчи обмена на такава информация между националните надзорни органи (т.нар. центрове за данни).
Невидимият банкомат "хауала"
Очевидно е намерението на ЕС да пресече финансирането на тероризма, използвайки ефективни мерки срещу прането на пари. Проблемът е, че едновременно, а понякога дори и с изпреварваща сила, самите терористични организации търсят нови форми и начини за финансирането си. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че след пораженията в Сирия, бойци на ДАЕШ се придвижват към страните от ЕС. Например известно е, че в Сирия и в Ирак се сражават около 900 джихадисти с произход от Западните Балкани. Колко от тях вече са се върнали и са образували поредната спяща терористична клетка в региона, не е известно.
Друг проблем е, че финансирането им невинаги може да бъде пресечено, дори и със суровите мерки, налагани от еврокомисията под формата на директиви. Съществуват мрежи за пренос на пари, предназначени за терористичните групи, срещу които финансовите власти и правоохранителните служби в ЕС са безсилни. Такава мрежа е системата, наричана "хауала". На арабски "хауала" означава „трансфер, пренос" и е предназначена за осъществяване на транзакции, като в основата й е кодекса на честта и взаимното доверие между контрагентите. Тя е била използвана още от 8 век от арабските и мюсюлмански търговци, пътуващи по Пътя на коприната. Целта им била да опазят парите си от обирджии. Характерното е, че този, който я използва, не носи реални пари в себе си. Той ги дава на хауаладаря, който представлява нещо като брокер в селото. Брокерът от своя страна се свързва със свой колега в друго село и го информира, че трябва да се дадат пари на определен човек от неговото село. За да са сигурни, че парите ще стигнат до определения човек, брокерите разменят пароли, но не и пари. Те просто запомнят съответната сума и по-късно си уреждат сметките помежду си. За всичко това хауаладарите взимат малка такса.
Предимството на древната система се крие в това, че се запазва пълната анонимност както на изпращачите, така и на получателите на пари, които могат да се представят с измислени имена. Няма и начин за проследяване на съответните транзакции, въпреки че информация за средствата съществува при брокерите. Самите те обаче най-често не познават клиентите си. Това прави системата изключително популярна в средите на ислямистките групировки, които я използват за прехвърляне на пари към клетките си в Европа. Същата система се използва и от бежанци, като според експерти около 90 на сто от хонорарите на трафикантите минават през хауаладари.
