Осребряването на активите на "Булгартабак" върви с пълна сила. След като преди година дубайската офшорка "Булгартабак Трейд ФЗЕ" (Bulgartabac Trade FZE), регистрирана в Свободна Зона Джабел Али в Дубай и управлявана от Уалид Абделсеид Мохамед Ахмед (член на съвета на директорите на "Булгартабак холдинг"), придоби нацяло създаденото като
„джоб за имоти“
дъщерно дружество на "София-Булгартабак "- "СФ-БТ" (в което бяха апортирани имоти за над 60 млн. лв.), тя вече се подготвя и да ги реализира подобаващо. В. „Банкеръ“ писа за това още през лятото на миналата година под заглавие "Булгартабак“ потъва в дубайския пясък".
Прогнозирахме още тогава – когато багерите влязоха в Софийската цигарена фабрика „София – БТ“ и разчистиха терена, че скоро ще се „трасира“ пътя към бъдещото строителство. Това вече е факт.
Има заповед на главният архитект на София Здравко Здравков от 4 юли (№ РА50-510), който чинно е изпълнил молбата на пълномощника на дубайската офшорка Илияна Петрова да й бъде разрешено изработването на нов подробен устройствен план. Чрез който да се направят изменения в плана за регулация на най-големия от придобитите от дружеството поземлени имоти (с площ 36 643 кв. м) на столичния бул. "Цар Борис“ № 134, върху който беше разположена бившата цигарена фабрика. Целта е предишното му предназначение "за производствена дейност, офиси и складове" да бъде променено на "жилищни сгради, хотел и административни сгради".
Странно защо обаче от приложените документи на фирмата е изчезнало т.нар. "мотивирано предложение" на бъдещия инвеститор. Липсват и графичните данни към него. А точно това са документите, които дават ясна представа за бъдещите намерения на всеки собственик на имот. Да напомним, че всяка заповед на главния архитект, дори когато се отнася за някоя мижава пристройка от 20 кв. м. би трябвало да е придружена от тези "атрибути". И в повечето случаи в официалния интернет сайт на Направление архитектура и градоустройство това изискване е спазено. Очевидно обаче точно този път някой е „пропуснал“ да ги оповести.
Извън тези формалности за хората, които могат да четат и между редовете става ясно, че на практика вече е
даден картбланш тук да бъде построен …град
Имотът на дубайската офшорка от зона за производсвена дейност вече е ситуиран в така наречената урбанизирана устройствена "смесена многофункционална зона". А при нея парамерите на застрояване, които вече са посочени в заповедта на Здравков, отговарят на най-високите за столицата – 60% плътност и височина на сградите до …75 метра.
Промяната в плана за застрояване според документа, който коментираме на практика разрешава тук да бъдат проектирани и построени …осем сгради. Първата е 10-етажна с височина 30 м, втората е 22-етажна, с височина 66 м, третата е 24-етажна с височина 72 м, четвъртата – 18-етажна с височина 54 м, следват 15-етажна с височина 45 м, 16-етажна с височина 55 м, 14-етажна с височина 50 м и една със "скромните" 8 етажа и с височина 28 метра.
Тук е моментът да припомним още, че в началото на битността му като началник на строителството в София, Здравков се кълнеше, че не е склонен да разрешава градежа на небостъргачи. Оказва се обаче, че тези му убеждения са претърпели промяна, особено като се има предвид колко подобни заповеди вече са издадени (тема, която в. "БАНКЕРЪ" разработи доста подробно преди няколко месеца). Така че неминуемо изниква въпросът защо някак странно тези случаи се повтарят, още повече като се притури и факта, че притежателите на тези имоти никога не са случайни хора…
От придружаващите документи на "СФ-БТ", издадени от службата по геодезия, картография и кадастър през март миналата година (с които в. "БАНКЕРЪ" разполага), става ясно, че за да се реализира този проект, теренът е трябвало да се разчисти от 14 съществуващи (доскоро) сгради, сред които и двете най-големи административни сгради на бившата фабрика. И този акт вече е факт.
Разрешението за "събаряне и премахване на съществуващи сгради“ от август миналата година беше издадено само два дни (на 7 август), преди багерите да влязат на територията на фабриката. Възложител на тази акция беше обственикът на имота "СФ-БТ", както стана ясно от информационните табели на обекта, снимки на които в."БАНКЕРЪ" публикува по това време. Като "строител" беше записано едноличното дружество с ограничена отговорност "Д.А.Р.К. 2002", собственост на Светослав Михайлов, чиято основна дейност според Търговския регистър е … консултантско-оценителска, комисионерска и … ресторантьорска. Подизпълнител на обекта беше "Ковес" ЕООД със собственик Георги Пеев. Справка в информационната система "Дакси" показа, че неговата дейност е насочена основно към… монтаж, поддръжка и сервизно обслужване на отоплителни, вентилационни и климатични хладилни инсталации. Името на Пеев се появява в интернет именно като на специалист в сферата на този вид инсталации.
Очевидно
за разрушаването не е било важно
какъв точно вид специалисти ще бъдат ползвани, но със сигурност за новите градежи едва ли ще бъдат ползвани този тип "експерти".
Новото предприемаческо амплоа на собственици на бившата цигарена фабрика предполага те да подготвят доста бляскав проект, който със сигурност може да бъде продаден за поне двойно повече пари в сравнение със сумата, която са платили за придобивката си. Нека добавим, че според брокери само земята тук струва минимум 25 млн.евро, а заради разрешените параметри на застрояване цената й може да скочи двойно.
Да не говорим, че както в. "БАНКЕРЪ" съобщи в началото на този година в публикацията си под заглавие "Иранец замита сделките за Полиграфическия комбинат", дубайската ошорка вече успя да реализира един от най-атрактивните имоти, с който се сдоби чрез изкупуването на фирмата "СФ-БТ". Само три месеца след като получи пълния контрол над дружеството, тя успя да спазари за 25 млн. евро емблематичната за българската столица сграда – на Полиграфическия комбинат, която е и паметник на културата. Като официален купувач в имотния регистър беше записан иранецът с български паспорт Муханнед Наджим Абдуллах ал Нуаими чрез едноличната фирма с ограничена отговорност "Алнуаими груп" (с 5 хил. лв. капитал). Тя от своя страна е 100% собственост на "Евро Инвестмънт Холдинг" ЕАД, който също е еднолична собственост на Муханнед Наджим Абдуллах ал Нуаими и има капитал от 100 хил. лева. Още по това време разказахме, че очевидно финансирането за тази сделка е дошло от друга негова фирма – "Аполо инженеринг", която се занимава с търговия с оръжие. А нейните обороти бяха повече от впечатляващи.
Всъщност за тази сделка се разбра от сигнал, подаден в прокуратурата от неправителствената организация "Ние, гражданите", които разпознават в нея вероятна корупционна схема около разпределението на осребреното от синдиците на Корпоративна търговска банка имущество на финансовата институция. Те съобщиха, че преди година "Аполо инженеринг" изненадващо се появило в списъка за разпределение на първите 534 млн. лв. от масата на несъстоятелността на фалираната банка в качеството на обезпечен кредитор с вземане за 3.94 млн. лева. Така дружеството най-неочаквано изпреварва останалите кредитори благодарение на мистериозен договор за срочен заем от далечния 1 юли 2009-а. Към него е сключен договор за залог на вземания на 7 юни 2014 година. Или само 13 дни преди Корпоративна търговска банка да бъде поставена под специален надзор. Доста изненадващ е фактът, че този контракт не е вписан в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), и срещу него е имало възражение, което е уважено от Фонда за гарантиране на влоговете. Това решение обаче беше обжалвано от "Аполо" .
Какъв е бизнесът на иранеца и какви точно са били връзките му както с фалираната банка, така и с "никъде нефигуриращия" (по думите на Йордан Цонев) в нея депутат от ДПС Делян Пеевски, който също "няма нищо общо" с "Булгартабак", ще продължим да гадаем.