Да се мине без скандални назначения в предназначения да брани в най-висша степен правовия ред в страната Конституционен съд е вече абсолютно немислимо. При последното обновяване на състава му половината нови членове облякоха червените тоги в резултат на поредния задкулисно-арогантен властови избор. Първо парламентът гласува стадно посочения му от когото трябва кариерен летец Красимир Влахов, после президентът излъчи по аналогичен начин политическия жонгльор Атанас Семов. И когато главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на последния с възобновяване на смачкана преди години прокурорска проверка, Румен Радев се оказа в небрано лозе.
"Не съм изненадан, че се правят опити да бъде съживена една отдавна приключила прокурорска проверка. Това ми дава основание да смятам, че целта е политическа. Защо се възбужда няколко дни, след като е обявена моята номинация?!", коментира ядовито държавният глава след клетвата на новите четирима конституционалисти, сред които са и представителите от съдебната квота Павлина Панова и Надежда Джелепова. На въпрос дали смята действията на главния прокурор за политически мотивирани Радев беше еднозначно лаконичен: "Нямам засега друго обяснение".
Само че трябваше да е готов за ситуацията и вероятно не е съвсем изненадан от хода на Цацаров, който пък възобнови проверката срещу Семов достатъчно късно, за да не осуети президентската номинация. Броени дни преди клетвата главният прокурор разпореди във връзка с медийна публикация проверка на причините за отказа на Софийската градската прокуратура да разследва сигнал срещу Атанас Семов от юли 2016 година. Става въпрос за информация за източване на средства от водената от него в Софийския университет "Св. Климент Охридски" магистърска програма по право на Европейския съюз.
От съобщението на прокуратурата стана ясно, че сигналът е подаден още през март 2013 г., след което е внесено допълнение към него от докторант в Юридическия факултет на СУ по специалност „Право на Европейския съюз“, работил като научен сътрудник по “Международно право и международни отношения“ в Института за правни науки към БАН. В сигналите се твърди, че ръководената от Семов магистърска програма няма акредитация и е на практика частна стопанска дейност, която ощетява университета въз основа на неизгодна сделка – договор между учебното заведение и сдружението с идеална цел „Център за продължаващо обучение при Юридическия факултет на СУ“.
След подаване на сигналите е била възложена проверка на Главна дирекция "Национална полиция". С какво заключение е приключила тя не е ясно, но 4 месеца по-късно градската прокуратура отказва да образува досъдебно производство по случая. Сега мотивите на отказа ще бъдат препрочетени, но дали прокурорската бухалка ще се стовари върху президентския човек или ще остане застрашително вдигната, зависи пак от задкулисието. Може само да се предполага, че истинската цел е Радев, а за реално търсене на наказателна отговорност от Семов едва ли мисли някой.
По-малко от 2 години преди да бъде привлечен в правния съвет към президентството Семов беше в основата на пореден кадрови скандал с международни измерения – като първия български кандидат за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз. Битката за заемане на един от най-престижните постове във висшата юрисдикция показа онова, което всички знаем. И което е основният проблем на държавата ни – че у нас нищо не е в състояние да спре задкулисните схеми за заемане на апетитни длъжности и на властови позиции.
Двете поредни конкурсни процедури за заемане на една от 11-те адвокатски позиции в съда в Люксембург доведоха до крайно неубедителен резултат. Първата приключи без резултат заради високите изисквания за познания по френски език. Първоначално кандидатите бяха 10, но трима от тях не минаха още при проверката на документите. Други двама кандидати пък изобщо не се явиха на изпита по френски език.
Издържа го единствено съветникът в правната служба на Съвета на Европейския съюз в областта на икономиката и финансовите въпроси Иван Гюров. В крайна сметка комисията по избора го допусна до изслушване, но не намери основания да го предложи на тогавашните министри на правосъдието Христо Иванов и на външните работи Даниел Митов. Първият конкурс се запомни и с отводите на трима от предложените за членове на изпитната комисия, след като беше поискана проверка за принадлежност към службите на бившата Държавна сигурност.
Правосъдното министерство реагира, като снижи езиковите изисквания и започна нова процедура, в която обаче Гюров не се включи. За победител беше обявен участвалият и в двете процедури Атанас Семов. Това предизвика вълна от възмущение в правните форуми. Общата оценка на Семов беше с десет стотни по-висока от тази на втория – Димитър Стефанов, началник на отдел в Съда на ЕС.
В правосъдното министерство явно не бяха убедени в правилността на избора, защото излязоха със странна позиция – че никой от кандидатите не е постигнал отличен резултат и не се откроявал категорично спрямо останалите. Това налагало допълнителни консултации, преди да се вземе окончателно решение. Направено беше и предложение двамата министри да организират предварителна проверка на предложения кандидат от комисията по досиетата, за да е ясно дали е сътрудничил на бившите тоталитарни служби.
Още в мотивационното си писмо за конкурса Семов опита да парира критиките, като посочи че му липсва практически опит в правораздаването, но мислел как да го преодолее, ако бъде назначен за генерален адвокат. И увери, че в миналото му нямало "факти, които биха могли да се разглеждат като неприемливи, компрометиращи или предполагащи каквато и да е било зависимост (на материална, политическа, религиозна, сексуална или друга основа)".
Обстоятелството, че беше заместник на Яне Янев в партията "Ред, законност и справедливост", която го издигна за кандидат-президент в изборите през 2011 г. с лозунга "Ще уволня Бойко Борисов", Семов неглижира с аргумента, че краткосрочната му политическа дейност не следвало да се разглежда като пречка, "доколкото немалко от членовете на Съда преди назначаването си имат богата политическа кариера".
Международната магистърска програма по право на ЕС беше създадена в сътрудничество с Европейския университетски център във френския град Нанси. Чрез нея Семов стана първия български доктор в тази област на правото, но отзивите за юридическия му капацитет се отличаваха със скептицизъм. Това пролича особено силно именно покрай кандидатурата му за генерален адвокат, която беше опорочена заради наличието на служебни и приятелски отношения между Семов и членове на комисията.
Единственият чуждестранен представител в нея – авторитетният френски професор Жан Пол Жаке, се оказа преподавател в ръководената от Семов магистърска програма още от 2010 г., в рамките на която чете лекции срещу съответните хонорари. От протоколите на комисията не пролича обаче Жаке да е подал декларация за безпристрастност и независимост. Номенклатурната линия в подбора пролича и от плановете при успех на Семов магистърската програма да бъде поета от неговия асистент и бивш активист на младите социалисти Христо Христев. За кандидатурата на Семов лобираше и един от двамата български съдии в Люксембург – Александър Арабаджиев, бивш червен депутат в продължение на два мандата.
В крайна сметка Атанас Семов остана български кандидат за Съда на ЕС, но беше бламиран. За заемането на една от добре платените адвокатски позиции в най-голямата юрисдикция на обединена Европа е нужно общото съгласие на държавите членки. То пък се основава на становището на 7-членен комитет от утвърдени юристи, популярен като Съвета на мъдреците. А предположенията, че той няма да одобри Семов, плъзнаха във форумите веднага след като той излезе победител във втория конкурс в България.
В медиите беше тиражирана информация, че комитетът е изпратил официално писмо до министерствата на правосъдието и на външните работи, в което задава риторичния въпрос защо са излъчили кандидат с толкова негативни послания около себе си. Наред с кратковременната и неубедителна политическа кариера на Семов "мъдреците" визират и отзивите на юридическата общност за него, и скандални съмнения в конкурсните процедури.
Така и не стана ясно направена ли е проверка за агентурно минало на кандидатите, а правосъдното министерство не каза получено ли е такова писмо с аргумента, че не участва в процедурата. Тогавашният му ръководител Христо Иванов призна само, че комитетът е изисквал различни информации във връзка с българската кандидатура и те му били предоставени. Пред "Банкеръ" пък Семов заяви: "Не мога нищо да коментирам, защото не виждам факти във въпросните твърдения. Как да влизам в обяснителен режим за малоумни публикации?!"
Политическите му изяви ще се запомнят с посещението на основния подсъдим по мегаделото "Октопод" Алексей Петров, при което Семов и Янев му донесоха грозде и ябълки с обяснението, че искали да обсъдят престоя му в ареста. В кандидатпрезидентската надпревара Атанас Семов се отличи със сайта www.uvolnenie.org и радикалните патриотично-реформаторски заявки за промяна на статуквото. След катастрофалния резултат обаче никой не го чу повече да критикува Борисов и управлението на ГЕРБ. До Влизането му в правния екип на Радев, когато наостри отново език срещу тях.
През юли Семов стана отново радикален с оценката, че пред премиера Бойко Борисов "има само две възможности – или да хваща ножа и да реже дълбоко, или да хваща пътя!". Както и че "страната ни играе в последните минути на мача и трябва не да се режат глави, а тумори". Новият му стар тон се оказа изцяло в съзвучие с този на левицата и Радев, което се оказа трамплин за скок в Конституционния съд.
"Имаме нефункционираща администрация с демонстративен отказ от електронно управление, а властта предполага единствено корупционен произвол. Една трета от територията на страната е в нежизнеспособно състояние заради липса на млади хора, както и неадекватното образование и здравеопазване. Имаме последен исторически шанс за радикални реформи, иначе никоя власт няма смисъл. Няма нито една значима тенденция в развитието на България в тия 30 години фалшива демокрация", коментира тогава Семов.
Сходна беше и оценката му за българското председателство, което било успешно заради липсата на обществени очаквания за поставяне на големи въпроси: "Един наглед разпадащ се съюз беше ръководен от една невидимо умираща държава. На европейската сцена се справихме нелошо, но вътре проблемите са драматични. Тъжният извод е, че направихме едно успешно председателство на фона на едно неуспешно членство. Създаваме усещането, че спасяваме Западните Балкани, а не виждаме че потурите ни са съдрани".
