Кои области ще бъдат финансирани приоритетно след 2020 г. в Европейския съюз и къде е България в новата многогодишна финансова рамка? Отговор на тези въпроси евродепутатите дадоха след напрегнато обсъждане на заседанието си на 14 ноември.
В следващия бюджет се предвижда увеличаване до 120 млрд. евро на парите по линия на програмата за научни изследвания "Хоризонт Европа". Сред основните приоритети са засилването на Европейския план за стратегически инвестиции (плана "Юнкер"), нарастване на финансирането за транспортната инфраструктура и малките и средни предприятия, както и запазване на финансирането за дългогодишната селскостопанска и кохезионна политика. Необходимо е да се отбележат и решенията за удвояване на средствата за борбата с младежката безработица, тройно увеличаване на средствата за програмата "Еразъм+" и за постигането на целите, свързани с промените в климата.
Евродепутатите потвърдиха своето "единство и готовност“ за предстоящите преговори за финансовата рамка (2021-2027) с министрите на финансите на ЕС. Те обаче изразиха съжаление, че държавите членки "не са достигнали значителен напредък" за постигането на обща позиция. Становището им е, че разногласията около приоритетите за финансиране няма да позволят на общността да изпълни политическите си ангажименти и да отговори на бъдещи предизвикателства.
По отношение на реформирането на източниците на приходи на съюза, депутатите подчертават, че сегашната система е "много сложна, несправедлива и непрозрачна, и напълно неразбираема за гражданите". Затова предлагат по-проста система. Новият модел трябва значително да намали преките вноски, основани на брутния национален доход и да гарантира адекватно финансиране на бъдещите разходи от новата многогодишна финансова рамка. Одобрение получи и премахването на всякакви отстъпки и други корекционни механизми.
Европейският парламент изисква и въвеждането на нови собствени ресурси, като тези, основани на новото корпоративно данъчно облагане (включващо облагане и на големите дружества в цифровия сектор) върху приходите от търговията с емисии и данъка върху пластмасите.
"Нашите граждани не трябва да стават заложници на решението на Великобритания да напусне Европейския съюз. Необходимо е средствата за Общата селскостопанска политика и за кохезионната политика да останат поне на същите нива в следващата Многогодишна финансова рамка. Ще настояваме за двойно увеличение на бюджета за Инициативата за младежка заетост и за тройно увеличение на програма "Еразъм +". Задължително трябва да има ресурс и за изпълнение на т. нар Детска гаранция. В България в риск от бедност живеят около 50 % от децата", заяви по време на заседанието българският евродепутат Момчил Неков (С&Д, България).
Накрая на българското европредседателство премиерът Бойко Борисов апелира за запазване на кохезионната политика, защото по-бедните райони са зависими от нея. "Всичко добро, което сме направили през последните години за над 20 млрд. лв., сме го направили по тези програми, което дава възможност за повече инвестиции, БВП, повишаване на квалификацията на хората", посочи тогава Борисов.
Въпросната политика финансира най-бедните региони, които имат БВП на глава от населението под 90% от средното за ЕС. За сегашния програмен период (2014 – 2020) е предвидено България да получи 8.099 млрд. евро от кохезионните фондове. За следващия период пък са предвидени 10.082 млрд. евро. Според изчисленията на Еврокомисията сумата в постоянни цени с база 2018-а (за да може да се прави сравнение с миналия период) се равнява на 8.93 млрд. евро.
Евродепутатите очакват постигането на споразумение със страните членки преди европейските избори през май 2019-а, за да се избегнат сериозните затруднения при стартирането на новите програми поради късното приемане на финансовата рамка, както се е случвало в миналото.
