Суровият петрол сорт "Брент" загуби повече от 20 щ. долара за барел от пазарната си оценка, след като през октомври се изкачи над 86 щ. долара за барел. Котировките на фючърсните контракти на международния репер с доставка през януари 2019-а потънаха до 65 щ. долара за барел, а цените на американският му "колега" WTI с доставка през декември – до близо 55 щ. долара за барел. Инвеститорите се люшкаха между прогнозите от 100 щ.д. до под 50 щ. долара за барел гориво, "избуяли" в рамките само на два месеца. Нищо чудно, че от акциите и облигациите до валутите активите в глобален мащаб се хванаха в капана на "петролната" реалност. И след като през търговската си сесия на 13 ноември горивото претърпя най-резкия си еднодневен спад за последните три години заради масовите разпродажби, осъществени от паричните мениджъри, ден по-късно цените се повишиха до 67.50 щ. долара за барел за сорт "Брент" и 57.25 за WTI. Което в никакъв случай не слага край на продажбите и на пазарните трусове.
Основният проблем се корени отново в свръхпредлагането. Щатското производство на суровината скочи през миналата седмица до рекордните 11.6 млн. барела на ден, а складовите запаси на страната са се увеличили с 5.8 млн. барела, по данни на енергийната администрация. Същевременно, добивът на гориво от страните членки на ОПЕК е достигнал през октомври най-високото си равнище от 2016-а досега, а Русия е помпала по 11.4 млн. барела дневно – най-много от съветско време насам. В допълнение, Вашингтон изключи от списъка на санкциите срещу Иран осем държави, които ще продължат да се снабдяват с петрол от ислямската република.
Тези обстоятелства притесниха ОПЕК и приятели, които в края на 2016-а се договориха да намалят производството на челно злато, за да подкрепят падащите котировки на горивото. А през юни се съгласиха да облекчат рестрикциите на добива под натиска на Белия дом, за да озаптят препускащите цени.
В месечния си пазарен обзор, който публикува на 13 ноември, ОПЕК обяви, че световното потребление на петрол ще се повиши с 1.29 млн. барела дневно през 2019-а – с близо 70 хил. барела по-малко, отколкото октомврийските предвиждания, а и под прогнозираните през юли 1.45 млн. барела на ден. Основната причина за преоценката е забавянето на световния растеж заради търговските търкания и слабостта на валутите на развиващите се пазари, които според експертите на картела ще окажат натиск върху търсенето на горивото. Като гарнитура, по сметки на ОПЕК, през идната година ръстът на добива на суровината от страни извън картела начело с Щатите ще е със 120 хил. барела на ден над първоначалните оценки и ще достигне над 2.2 млн. барела дневно. С което общото производство през 2019-а ще е средно почти 62.1 млн. барела на ден.
На фона на тази обезпокоителна перспектива Саудитска Арабия намекна, че ще намали износа на черно злато с 500 хил. барела дневно през декември. Руският министър на енергетиката Александър Новак коментира, че е "трудно да се каже" дали на петролните пазари ще има свръхпредлагане през 2019-а. Той добави, че Русия помпа в момента с 10 до 20 хиляди барела дневно по-малко, отколкото през октомври. Министърът на петрола на Оман пък обобщи мнението на делегатите на срещата в разширен формат ОПЕК + (включително Русия и Казахстан) в Абу Даби на 11 ноември, че редукция от 1 млн. барела дневно през 2019-а би било добро число.
