След две годишна агония Русенската кредитно-спестовна кооперация "Популярна каса" поиска от Окръжния съд в Русе да открие производство по несъстоятелност. Касата няма наличен паричен ресурс или бързоликвидни активи, с които да погаси текущите си краткосрочни задължения. От миналата година насам РПК е загубила над 10 дела, заведени от вложители, които си искат парите незабавно. Става дума за пасиви от 5 679 488 лв., които трябва да се погасят в срок до 1 година, докато срещу тях стоят активи за 2 851 481 лева. Поради заведени дела срещу касата на 24 април 2018 г. е наложен запор на разплащателната сметка на кооперацията и плащанията й са спрени на 30 април.
На 14 ноември, в сряда, над 150 русенци се явиха на първото общо събрание на кредиторите на фалиралата „Русенска популярна каса“, свикано от Районен съд – Русе. Кредиторите са доста повече, но предвид изтеклото време и малките суми, много хора са загубили надежда да си върнат обратно парите. В съда се явиха само тези, които са член-кооператори с крупни вложения. Те не могат да приемат мисълта за загубата и все още разчитат да си върнат, ако не целите суми, то поне някаква част от тях.
Други кооператори обаче не дочакаха този печален край. 24 120 лева трябва да върне КСК „Русенска популярна каса“ на свой член, след като беше осъдена от Районния съд.
Според правилника на касата нейните членове могат да внасят допълнителни вноски и при поискване да си ги получават обратно на часа, и то с дължимата лихва върху тях.
И тук възникват маса въпроси. Първият е чисто юридически. Законно ли действат т. нар. популярни каси из страната? Официално те са микрофинансови институции, които се занимават с кредитиране на техните членове срещу лихва. Това било и основното занимание на взаимоспомагателната каса. Проблемът е, че няма никаква правна регулация на тази дейност, а няма и специален закон за тези спестовни и кредитиращи обединения. За банките има, за тях – не.
Второ, тук не става дума и за каквато и да е форма на надзор от страна на държавата и всичко е оставено на самотек. Вярно е, че по време на общите избори през 2007 г. мнозина кандидат-депутати поставяха остро въпроса за регулиране на дейността и на този вид кредитори, но след вота нещата бързо се забравиха и по-нататък никой не постави отново този въпрос на общественото внимание.
Вярно е и друго: досега НАП е извършила близо 20 проверки по отношение на кооперациите, носещи в наименованието си израза „популярни каси". Става дума за 4 проверки по несъстоятелност, 5 проверки по прихващане или възстановяване, 8 проверки за установяване на факти и обстоятелства, както и 1 ревизия. В резултат са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност. Само това обаче и нищо повече. Защото не може да става и дума за надзорна дейност. А фалитите на популярни каси не са един или два. Освен пресния случай с русенската кредитна кооперация, имаме и други още не забравени примера – Кредитно-спестовна кооперация „Дупнишка популярна каса – в несъстоятелност", където НАП е извършила проверка при откриването на процедурата по несъстоятелност. Другият пример е Търговска взаимоспомагателна кооперация „Сливенска популярна каса" с прекратена регистрация, където НАП е направила две проверки пак заради откриване на несъстоятелност.
Но това са действия на бирниците постфактум, които касаят търсенето на задължения по данъчните закони. Тук не става дума за надзор или за лицензиране, както и за текущ контрол върху финансови институции, които събират пари – и то милиони левове от наивни или често пъти алчни хора, най-често възрастни.
Според Института за пазарна икономика, всички кредитни институции в България следват няколко принципа, които гарантират тяхната устойчивост във времето и запазването на парите на вложители или акционери. Това са изискване на съществен, но не и забранително висок начален капитал; лицензиране на дейността; надзор за осъществяването на дейността; гарантиране и/или застраховане на депозитите и особени процедури по банкрут.
По отношение на кредитните кооперации, носещи гръмкото название популярни каси, не съществува и не се прилага нито една от тези процедури. Няма защита на вложенията на кооператорите, защото те официално са членска вноска, а не депозит. Няма и държавен орган, който да се занимава с тях. Извън играта са БНБ и КФН, а НАП се занимава само с изрядността на данъчните им декларации. Така че кредитните институции си плуват сами из пространството и времето, и е само въпрос на късмет дали рано или късно парите на техните членове ще изгорят напълно или частично.
Нуждата от микрокредитиране, а не от лихварство е повече от ясна. Но само микрокредитиране, основано на закона и на някаква форма на надзор, може да изтласка от стопанския живот алчните анонимни лихвари и дори компаниите за бързи кредити, които дори НАП и МВР не могат да уловят.
