Цените на горивата, които предизвикаха масови протести във Франция и нетолкова масови у нас, продължават да разделят съюзници и конкуренти. А последният развой на събитията на пазара на суров петрол потвърждава мнението, че котировките на черното злато в момента са под контрола на трима мъже: саудитския престолонаследник Мохамед Бен Салман, щатския президент Доналд Тръмп и на лидера на Русия Владимир Путин. И ще останат под тяхно влияние и през 2019-а, и след нея.
Докато ОПЕК се бори да наложи обща цел, Щатите, Русия и Саудитска Арабия доминират в световното предлагане. Трите държави общо произвеждат повече черно злато, отколкото 15-е страни членки на картела. И трите помпат рекордни количества, като всяка от тях може да увеличи добива отново през идната година, стига да желае. В замяна на това обаче и тримата силни искат различни неща.
Рияд и Москва бяха инициаторите от състава на групата "ОПЕК+" за ограничаването на добива на суров петрол в началото на 2017-а, за да спре срива на цените на суровината. А през юни тази година, под натиска на Вашингтон, оглавиха обратния процес – за отпадане на рестрикциите, респ. за ограничаване на ценовия бум на горивото. И двете държави помпат рекордни количества черно злато през последните месеци – акт, който съвпадна с изненадващия ръст на щатското петролно производство. Той се случи, след като компаниите, добиващи нефт от богатия на шистово гориво Пермски басейн в Тексас, решиха да превозват суровината с цистерни до Мексиканския залив, вместо да чакат изграждането на тръбопроводите. Тези увеличения в комбинация със съгласието на Тръмп да изключи от обсега на американските санкции срещу Техеран осем държави, които купуват ирански петрол, плюс опасенията за охлаждане на световния ръст, отново възбудиха страховете за свръхпредлагане и свалиха рязко цените на суровината. В резултат – за по-малко от два месеца петролните котировки загубиха 30% от върховите си стойности през октомври и депресираха сериозно Саудитска Арабия, която заяви, че ще ограничи добива си с 500 хил. барела на ден и прикани партньорите си да я последват.
Бен Салман се нуждае отчаяно от нефтени приходи, за да финансира амбициозните си планове за реформиране на кралството, без да предизвиква граждански вълнения. По сметки на МВФ Рияд трябва да получава по 73.3 щ. долара за барел петрол през 2019-а, за да балансира фискалния си бюджет.
Путин засега не проявява особен ентусиазъм да ограничи отново нефтеното производство на страната си. Просто защото бюджетът на Москва сега е много по-слабо зависим от петролните котировки, отколкото беше преди две години, когато Русия се включи в усилията на ОПЕК да промени баланса на пазара на черно злато. Според руското финансово министерство бюджетът на страната ще се балансира дори при цени от 40 щ. долара за барел.
Тръмп непрекъснато лае в "Туитър", че цените на петрола са прекалено високи, и оказва интензивен натиск върху приятелите си от Залива да качват добива. Щатският президент сравни спада на петролните котировки под 50 щ. долара за барел за американския сорт WTI и под 60 щ. долара за марката "Брент" (за първи път от октомври 2017-а) с "големите данъчни редукции за Америка и за света". Той благодари на Рияд и поиска още по-ниски цени. Което обаче може и да не му се получи въпреки сериозните козове срещу престолонаследника във връзка с убийството на журналиста Джамал Хашоги.
Оттук нататък цената на черното злато зависи от политическите совалки по време на срещата на лидерите на Г-20 в Буенос Айрес на 30 ноември и от съвещанието на "ОПЕК+" във Виена на 6 и 7 декември. От интервюираните от агенция "Блумбърг" 36 анализатори и търговци 31 смятат, че ще последва намаление на добива на петрол средно с 1.1 млн. барела на ден. Най-ниските очаквания са за редукция с 200 хил. барела, а най-високите са за 2 млн. барела дневно.
Какво биха означавали цени от 50 щ. долара за барел петрол за световната икономика? За вносителите на енергия като Индия и Южна Африка те ще са огромно облекчение; за едрите износители като Русия и Саудитска Арабия – нежелана пречка. Централните банки, които са под натиск да качват лихвите, ще получат отсрочка. А колегите им, които се опитват да съживят цените – като "Бенк ъф Джъпен", ще се натъкнат на поредното подводно течение.
По сметки на експерти всеки спад на петролните котировки с 10 щ. долара за барел ще увеличи годишните приходи с около 0.5-0.7% от БВП на едрите петролни вносители от развиващите се пазари. Същата редукция ще предизвика загуби на годишна база в рамките на 3-5% от БВП в повечето икономики от Персийския залив и от 1.5 до 2% от БВП в ОАЕ, Русия и Нигерия. За американците пък, които все по-малко зависят от вноса на черно злато заради бума на шистовото производство, този ценови срив ще ерозира положителните икономически последствия от данъчните реформи на Тръмп.
