След дългогодишно безсилие в опитите си да се справи с битовата престъпност вътрешното ведомство се обърна към миналото, където видя разковничето. Обсъждайки новите мерки срещу конвенционалната престъпност, Националният съвет за превенция на престъпността стигна до идея, родила се в недрата на класическия социализъм. Тя е залегнала в текстовете на Наказателния кодекс, приет през март 1968 г., който трябвало да отговори по дух на вече "изграденото развито социалистическо общество и обезпечава неговата ефикасна защита". А идеята била наказателната репресия да съчетава принудителните и възпитателните методи, като специалната и генералната превенция се постигат най-напред чрез възпитателно въздействие.
Новите моменти в онзи НК от 1968 г. са били въведени, защото според авторите му в социалистическото общество се е наложила тенденция за трайно намаляване на престъпността. И разбира се, принудителните мерки трябвало да отстъпят пред възпитателните методи…
Въпрос на друг анализ е дали НК от епохата на развития социализъм си е свършил работата. Също така не може и дума да става за аналогия между ситуацията тогава и сегашния хаос, причинен от криещото се зад претенцията "спазване на демократични принципи и човешки права" безсилие на силовото ведомство да се справи с престъпността. Но в човешката природа е заложено да повтаряме една и съща грешка, сляпо да се вслушваме в нечии напътствия – да речем, на по-големия брат, какъвто някога беше СССР, а днес са ЕС и САЩ.
Пример за това е одобрението, с което властта посрещна последния доклад на Еврокомисията, с който бе обявено отпадането на мониторинга в областта на борбата с организираната престъпност. По същия начин е реагирало и българското ръководство през 70-те години на миналия век, приемайки с отворени обятия тезата на братския СССР за "развития социализъм" като естествен етап от пътя към бленуваното комунистическо общество на всеобщото щастия и благоденствие.
И е нормално в такава ситуация да се обръща повече внимание на възпитателните, отколкото на строгите наказателни санкции. Ето защо в онези времена дребните престъпници и хулиганите бяха пращани да блъскат в каменоломните по Балкана или пък в тухларните край София.
Възродената от онези времена идея е на силовия вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов и тя гласи, че осъдените на глоби, които не могат да ги плащат, трябва да полагат общественополезен труд. Въпреки че предложението му намирисва на мухъла от времената на развития социализъм, тази идея все пак е далеч по-работеща, отколкото, да речем, останалите предложения, появили се по време на заседанието на Националния съвет за превенция на престъпността тази седмица. Например решението, прието с консенсус от всички участници, на местно ниво да се създават комисии по обществен ред и сигурност, които да са формирани на база на нормативен акт. Очакването е чрез тези комисии да се засилят координацията и взаимодействието между различните институции по места, а целта е постигане на по-добра превенция по места чрез намиране на по-добри форми и доразвиване на вече съществуващите, както и предприемане на по-ефективни действия и защита на служителите, които работят по противодействие на престъпността.
Завещана от епохата на социализма мъдра констатация сочи, че ако искаш нещо да се се свърши, създай комисия. А като имаме предвид, че преди тази комисия да се пръкне има технологично време за изпипването на правния й регламент, отсега може да се каже, че ще берем плодовете на това предложение… на куково лято. Участниците в съвета обаче демонстрираха категорично позитивно отношение към досега приложените мерки срещу битовата престъпност и вяра в успеха на новите предложение (това не е ли онзи "революционен оптимизъм" от епохата на социализма, който трябваше да ни отведе към светлото бъдеще?!).
В подкрепа на тази вяра Каракачанов посочи успешното изпълнение на програмата за управление на кабинета по отношение на сигурността в малките населени места. Той съобщи, че мобилните полицейски екипи са извършили общо над 5300 посещения в 3500 населени места. Резултатът е, че полицейското присъствие спира голяма част от престъпния контингент, който тормози хората и извършва т.нар. битова престъпност. Ефективно е било и назначаването на 1514 нови служители през последната година. Превенцията и координацията в битката с битовата престъпност е основен приоритет за ръководството на МВР, отбеляза по този повод вътрешният министър Младен Маринов. "На местно ниво да се засили координацията и взаимодействието между различните институции с оглед постигането на по-добра превенция на места", са решили по време на заседанието, в което участваха: заместник-министърът на вътрешните работи Стефан Балабанов, заместник-главният секретар на МВР главен комисар Георги Арабаджиев, директорът на Главна дирекция "Национална полиция" главен комисар Христо Терзийски.
Горе-долу по същото време, когато участниците в Националния съвет за превенция на престъпността заседаваха, станаха известни и изводите от поредния доклад на Европейската статистическа служба Евростат, според които България е държавата с най-голяма престъпност, най-много насилие и вандализъм в ЕС. Подобен извод е шокиращ, тъй като ни облива с ледена вода след последния доклад на Европейската комисия за напредъка ни по механизма за сътрудничество и проверка. Изненадващо е също, че проучването на Евростат също е извършено под егидата на тази Еврокомисия, която беше така благосклонна в мониторинговия доклад. И очевидно е документ, на който трябва да вярваме.
Проучването се базира на данни от 2017 г. и е направено в контекста на стратегията на ЕС за устойчиво развитие. Целта му е да установи напредъка в страните членки на съюза при осигуряването на спокойствието, личната сигурност и достъпа до правосъдие, както и степента на доверие в европейските институции – 23,6 на сто от анкетираните са потвърдили случаи на престъпления, насилие и вандализъм у нас. Процентът е най-високият в ЕС, много по-висок от показателите на Холандия, която е на второ място в печалната класация с 15%, и над два пъти за средния за ЕС (11.6%). Хърватска например е с най-добрия показател – едва 3 процента. Под 10 е процентът в още 13 държави от ЕС: Полша (5.4%), Словакия и Финландия (по 6.2%), Унгария (7.2%), Естония (7.3%), Дания (7.8%), Португалия (7.9%), Словения и Латвия (по 8%), Литва (8.2%), Испания (8.7%), Чехия (9.3%). А комшиите от север също са под средния показател за ЕС и са с 11.3 процента.
Подобно проучване на Евростат от началото на 2018 г. ни отреди четвърто място в ЕС по брой на умишлените убийства на 100 000 жители. Тогава коефициентът ни беше 1.8 на сто, като данните бяха от 2016 година. Анализът на Евростат бе по повод на Европейския ден за жертвите на престъпността. Пред нас по показателя "умишлено убийство" бяха само трите балтийски републики Литва, Латвия и Естония, а най-малко жертви на убийства бяха отчетени в Австрия, Холандия и Испания.
