Спомняте ли си истерията от тази пролет, която предшестваше влизането в сила на прословутия регламент за личните данни GDPR ( General Data Protection Reglament)? Вероятно си спомняте. Само че депутатите сякаш забравиха. И в резултат на това шест месеца след 25 май (датата, от която GDPR вече действа и в България), у нас все още нямаме закон, който да е синхронизиран с регламента.
Да припомним, че законопроектът за промени в закона за личните данни се появи на бял свят на 30 април – буквално броени дни преди GDPR да започне да действа и у нас, при все че за този регламент се знаеше отпреди две години. За да бъде приет по най-бързия начин и да не се червим пред чужденците, срокът за неговото обществено обсъждане бе орязан до две седмици. Това обаче предизвика бурен скандал, тъй като нормите за личните данни засят практически всяка сфера в обществения и икономическия живот, хиляди фирми, организации, медиите, държавните структури, общините… всички. И затова желанието за масово участие в обсъждането на проектозакона, макар и наистина без прецедент дотогава, бе напълно логично.
Освен това се оказа, че "в бързината" съставителите на проекта така се бяха престарали с писането на новите норми, че предизвикаха мощен отпор и недоволство от множество професионални и бизнес организации в страната: едни съзряха в него несръчен опит да се сложи "намордник" на медиите, други скочиха срещу практическото зачертаване на тайната между адвокат и клиент, трети изплакаха, че високите глоби ще съсипят и без това едва дишащия малък бизнес…
До края на общественото обсъждане, което все пак беше удължено до месец и приключи на 30 май, проектът за изменение на закона за личните данни събра рекордно количество становища и предложения за корекции, които наложиха той да бъде преправен генерално. По тази причина той беше внесен в Народното събрание чак в края на юли. Само че точно тогава пък депутатите излязоха във ваканция. Така "спешният" закон остана за наесен – първото му четене мина в средата на септември. Срокът за нови предложения изтече на 2 октомври. И оттогава досега проектът чака да се подреди сред "приоритетите" и да мине на второ четене – пак "спешно", разбира се, и (ако може) преди да го застъпи и следващата ваканция на народните любимци.
Да припомним и какво съдържа в момента проектът за промени в закона за личните данни: най-важното е, че голямата част от предложенията, които предизвикаха най-силен отпор сред обществото, отпаднаха. Така например вече го няма предвиденото задължение да се назначава специално длъжностно лице, ако фирмата обработва данните на повече от 10 000 души. Отпаднала е и "минималната глоба" в размер на 10 000 лева – долна граница за санкциите вече не се предвижда. От проекта изчезна и нормата, която зачертаваше адвокатската тайна и даваше възможност за пълен достъп на проверяващите от Комисията за защита на личните данни до всички документи на адвокатите. Направен е и опит да бъдат туширани страховете на медиите, че чрез закона за личните данни практически ще им попречи да правят това, което никой друг в държавата не иска – да разследват далаверите на властта и свързания с нея едър бизнес. В новите текстове на законопроекта е изрично записано, че източниците им на информация ще продължат да бъдат тайна за властта. Но пък отново има предложения, срещу които има възражения. Например срещу предвидената забрана за публичен достъп до ЕГН-та, която поставя въпроса как ще се правят справки и проверки за длъжници през публичните регистри – а той засяга почти всички търговци, банките, колекторските фирми и други.
В проекта е изрично записано, че лична карта или шофьорска книжка може да се копират само ако това е изрично позволено от закон. Предвидени са нови задължения за работодателите, които трябва да организират по нов начин работа с личните данни на персонала във фирмите си. Друго важно изменение, което се прави с този проектозакон, е в… Изборния кодекс: въвежда се ново правило, според което гражданин ще се подписва в подписка за подкрепа на кандидат, партия или инициативен комитет срещу представяне на лична карта. Законопроектът детайлно урежда и правата на гражданите и задълженията на органите по отношение на личните данни, събирани във връзка с разследвания, съдебни дела или с опазването на обществения ред и националната сигурност.
Още нещо важно: на първо четене бе прието предложението занапред не КЗЛД, а Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) да извършва надзора върху спазването на правилата за защита на личните данни в хода на дейността на органите на съдебната власт. Очевидно идеята бе по този начин да се запази независимостта на съдебната власт, за да не може един "външен" орган, при това с изключително широки правомощия за достъп до документи и информационни системи, да се използва за намеса в работата на съдилищата.
Точно това ново предложение обаче очевидно създава проблем. И това става ясно от направеното между първо и второ четене предложение от шефа на правната комисия в НС Данаил Кирилов – новото правомощие на ИВСС да влезе в сила от 1 март 2019 година. Оказва се, че няма предвидена процедура, по която ИВСС ще работи по защитата на личните данни, не е ясно какви актове ще издава, как и пред кого ще се обжалват те… А всичко това предварително трябва да се разпише в Закона за съдебната власт.
Какво ще излезе като окончателен текст от пленарната зала обаче все още никой не може да каже. Нито пък колко още ще се чака този толкова "спешен" закон…
