Обикновено с наближаването на края на годината и коледно-новогодишните празници поведението на депутатите в парламента се променя. Те гледат да претупат набързо изостаналите законопроекти, за да се разпуснат и отдадат на предпразничната подготовка.
Нарасналото напрежение в обществото и политическата динамика тази година сякаш промениха до известна степен тази традиция. Политическото говорене в пленарната зала и извън нея като цяло стана отчетливо предизборно. Противоборствата както между управляващи и опозиция, така и вътрешните – в патриотичната коалиция и между лобитата в ГЕРБ, се засилиха. Освен това и улицата започна да се намесва в политическия процес – протести, автошествия, блокиране на ключови пътни възли…
Че атмосферата в Народното събрание е променена и вече има нова политическа ситуация, пролича и около приемането на най-важния закон за годината – държавния бюджет за 2019-а. Според някои политически анализатори "в пленарната зала вече цари климат, подобен на заседанията по време на управлението на Виденов – среднощни обсъждания, ярко противопоставяне, сблъсък на противостоящи си визии". Определено опозицията демонстрира съвсем различно поведение спрямо миналата година по време на гласуването на бюджета. Във всеки случай Корнелия Нинова не пропусна да изтъкне, че по време на 11-часовите обсъждания управляващите така и не намерили аргументи да се изкажат и защитят идеите на правителството. Основно се говорело за алтернативните предложения на левицата. Ето защо оставало усещането, че не ГЕРБ, а БСП били управляващи.
Така или иначе, действията на парламентарното мнозинство ще срещат все по-засилващи се контрадействия от страна на опозицията. От БСП показаха, че вече имат алтернативни политики, трупат самочувствие, говорителите им станаха по-резки и нападателни.
Поведението на ДПС също е различно в сравнение с края на миналата година. Партията смени окончателно тона и "мина в конкретна институционална атака със свои искания и предложения като заговори за три избора през 2019-а – предсрочни парламентарни, евровот и местни избори".
Но, както отбелязахме вече, в последните седмици преди празниците депутатите бързат да свършат с изостаналите законопроекти. На 5 декември на удължено заседание парламентът прие окончателно на второ четене Закона за хората с увреждания – един от трите, заради които майките на деца с увреждания протестират месеци наред и стоят в палатка зад сградата на Народното събрание. Най-спорният текст, който предизвика разгорещени дебати, беше този за въвеждане на нови задължителни квоти за работодателите за наемане на лица с увреждания. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов настояваше той да отпадне, но искането му беше отхвърлено и опозиция и управляващи дружно приеха фирмите да наемат поне един служител с увреждане, ако имат персонал от 50 до 99 души. Ако персоналът е над 100 човека – работодателите са длъжни да запълнят квота от 2%.
Преди гласуването Симеонов иронизира инициаторите на текста, че работодателите са изкарани "злодеи, които имат привилегията да се наричат предприемачески функционери". "Не мога да приема, че през механизма на санкциите, на задължителни квоти ние трябва да налагаме по този начин на бизнеса принуда. Ние за пореден път подхождаме като мащеха към българския бизнес", посочи лидерът на НФСБ в качеството си и на депутат, и на бизнесмен. По думите му, бизнесът трябвало да бъде насърчаван по друг начин – чрез стимули, като намаляване на данъците, например. Той разкритикува народните представители, че не постигат нищо, освен да демонстрират лицемерна загриженост. Текстът за задължителните квоти щял да стимулира фалшивите телкови решения, "което пак ще бъде една форма на двуличие".
Оказа са обаче, че зад позицията на Симеонов стои само НФСБ – останалите депутати от "Обединени патриоти" са на друго мнение. Павел Шопов от "Атака" опонира, че е ясно защо бизнесът не иска квотите – създават му неудобство. Бизнесът се опитва да не поеме това задължение. "Чувства се, че той не е част от този обществен механизъм. Бизнесът трябва да поеме част от своя ангажимент в обществото", категоричен беше Шопов.
Малко неочаквано лидерът на НФСБ получи подкрепа от левицата. "Това е неработещ текст. Валери Симеонов е абсолютно прав. Сложени сме до стената. В пълен ступор, в пълен гипс изпаднахме покрай протестите", даде му рамо депутатът от "БСП за България" Петър Кънев. По думите на Кънев въвеждането на квоти било за да се успокои протестът. Освен това той попита къде ще отидат парите от предвидените в закона глоби от 30% от минималната работна заплата, ако фирмата не спази квотата.
"Обществото като цяло трябва да преодолее онези предразсъдъци, насложени през годините", опонира шефът на социалната комисия Хасан Адемов. Неговото становище е, че отношението към хората с увреждания е и белег за зрелостта на едно общество. "Тези хора са достойни, те искат да се освободят от зависимостта на социалната система", защити квотите за хора с увреждания депутатът от ДПС.
Преди тези спорове народните представители без дебати приеха оставката на екстранспортния министър Ивайло Московски като депутат и отвориха пътя му към вицепрезидентския пост на Черноморската банка за търговия и развитие, за който беше номиниран от правителството още през септември. Бившият министър на транспорта напусна кабинета след трагедията край Своге, при която загинаха 20 души.
