Гражданите и адвокатите от съдебните райони, в които от 1 януари нататък ще се закриват прокуратури, нямат правен интерес да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет. Защото актовете са вътрешнослужебни, те засягат само и единствено организацията и работата на магистратите, не създават и не засягат правата и интересите на хората. И затова са изключени от съдебен контрол.
Това е становището на тричленния състав на Върховния административен съд, който отхвърли жалбата на Теодора Калайджиева от Чепеларе срещу решението за закриване на тамошната прокуратура.
Решението на тричленния състав не е окончателно и подлежи на обжалване. Но то е важно, защото ако бъде потвърдено, това ще означава, че логиката ще е същата и ако някой някога тръгне да закрива и съдилища.
Да припомним, че ВСС взе решение от 1 януари догодина да бъдат закрити 11 районни прокуратури: в Белоградчик, Кула, Дряново, Трявна, Тервел, Ардино, Брезник, Трън, Мадан, Чепеларе и Тополовград. Те са избрани най-вече заради драстично намалелия брой на местните жители, което пък обяснява и ниската натовареност на тези прокуратури.
"Затварянето" на прокуратурите обаче ще е само на хартия – на практика за гражданите нищо няма да се промени, а магистратите ще си останат на работа в същите градове, та дори и по същите бюра. Само документално вече ще се водят на щат не към Районната прокуратура в Чепеларе например, а към тази в Смолян.
Идеята е прокуратурите да се закрият като самостоятелни звена в системата и да се превърнат в териториални отделения към по-големите прокуратури в съседните градове. Така магистратите от Дряново и Трявна ще бъдат на щат към Районна прокуратура Габрово, Кула и Белоградчик, ще минат към прокуратурата във Видин. В Тервел ще има отделение на Районната прокуратура на Добрич, Ардино минава към Кърджали, Мадан и Чепеларе – към Смолян, в Тополовград ще има звено на прокуратурата от Ямбол, а Трън и Брезник отиват към Перник.
Дали само тези 11 прокуратури ще участват в това "окрупняване" тепърва ще видим – реформата засега обхваща само тях, но още от самото начало беше обявено, че това е първа "пилотна" стъпка.
Въпреки че в обслужването на гражданите на практика нищо не се променя, в Родопите на няколко пъти пламваха протести, имаше митинги, живи вериги, подписки, протестни декларации от общините, блокиране на пътища – просто защото хората отказаха "да си дадат прокуратурите".
Безспорно най-активни бяха жителите на Чепеларе и Мадан. Родопчаните не скриха опасенията си, че ако "бутнат" прокуратурите, неминуемо след това ще се стигне и до закриване и на съдилищата: "Ние сме наясно, че закриването на Районната прокуратура в Чепеларе и разкриването на нейно териториално отделение ще доведат неминуемо до закриването и на самото отделение на прокуратурата за в бъдеще. Ще последва закриване на Районен съд – Чепеларе, колкото и да ни уверявате, че окрупняването на районните прокуратури в 28-те области няма да изисква непременно и паралелно окрупняване на районните съдилища. Ще последва закриване и на Районно управление – Чепеларе, на службата по вписвания на държавния съдебен изпълнител и дейността на нотариусите, които обслужват района. Следваше да се помисли как едно такова закриване на самостоятелен орган на съдебната власт ще се отрази негативно върху икономиката на общината, върху развитието на туризма в нея и въобще върху цялостния облик на града ни. Наясно сме, че едно такова закриване ни обрича на социално-икономически упадък и тогава вече ще се превърнем в община със затихващи функции или въобще ще престанем да бъдем община", написаха в нарочно становище жителите на Чепеларе. И заплашиха със съд – не само с българския, но и с този на ЕС.
Така се стигна до обжалването на решението на ВСС във Върховния административен съд. Той беше сезиран от родопчанката Теодора Калайджиева. Според съдиите обаче жалбата й е недопустима.
"Процесните решения имат вътрешнослужебен и организационен за съдебната система характер и са начален етап от осъществяване на унифициран модел за оптимизиране на районните прокуратури по Закона за съдебната власт. Тези решения са взети от Пленума на Висшия съдебен съвет при упражняване на правомощията, предоставени му от закона. Пленумът на ВСС е овластен, по предложение на една от колегиите и след съгласуване с министъра на правосъдието (или по предложение на министъра на правосъдието, а по отношение на военните съдилища – след съгласуване с министъра на отбраната), да определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища и прокуратури, да създава и закрива съдилища и прокуратури, да променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд и към съответната районна прокуратура", казват съдиите. И са категорични: "Този вид актове са изключени от съдебен контрол по силата на чл.2, ал.2, т.3 от Административно-процесуалния кодекс. Жалбата, насочена срещу такива административни актове, е процесуално недопустима."
Междувременно на заседанието на прокурорската колегия в понеделник (3 декември) стана ясно, че процесът по "оптимизиране" на 11-те прокуратури в териториални отделения вече навлиза в решаващата си фаза. Всички служители и магистрати ще бъдат преназначени към прокуратурите в Смолян, Кърджали, Добрич, Габрово, Видин и Перник.
При служителите обаче се очаква да има съкращения, но къде, колко и откога – ще се изяснява тепърва.
Разбра се и че предстои да се направи пълен одит на досегашните прокуратури и бъдещи отделения, чиито бюджетни сметки също се закриват, а финансирането им занапред ще минава през "големите" прокуратури, към които преминават. След одита ще се решава и какво ще стане с автомобилния парк, как ще се подписват договорите за сградите, които са общинска собственост.
Изключително важен въпрос, който също предстои да се реши, е и как ще се направи "случайното разпределение" на делата и на преписките в бъдещите отделения.
Остава да се види какъв ще е ефектът от това "окрупняване" – и за бюджета на съдебната власт, и за качеството на работата в прокуратурите.
