Председателят на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова ще поеме нов пост от 1 март, изненадващо съобщи в сряда (5 декември) Министерският съвет. Тя ще стане представител на България в съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която длъжност изпълняваше до този момент Калин Митрев.
"Искам да уверя бизнеса и обществото, че до евентуалното ми преминаване на новата позиция в ЕБВР ще продължа да изпълнявам задълженията си като председател на КФН принципно и енергично, до окончателното решение по издигнатата кандидатура", обяви Карина Караиванова.
Кой ще я заемени като председател на КФН все още не е ясно. В медийното пространство за поста се спряга бившият шеф на Националната агенция по проходите Бойко Атанасов, който в момента е заместник-председател на комисията и отговаря за инвестиционния надзор. Който и да бъде назначен на нейно място обаче, той ще трябва да довърши мандата й, изтичащ през юли 2022 година.
За близо две и половина години като шеф на КФН Караиванова направи ред промени в регулатора. Най-съществената от тях бе, че бе скъсана пъпната връв на надзорната институция с държавния бюджет – от началото на годината КФН премина на самоиздръжка чрез таксите, събирани от поднадзорните й структури за услугите, които оказват на поднадзорните си дружества.
Малко след като Караиванова пое поста на председател на КФН, успешно приключи прегледът на балансите на застрахователите и стрес-тестовете в сектора, както и прегледът на активите на пенсионните фондове. Днес на финалната права е друг голям проект на КФН, а именно въвеждането на системата бонус-малус, за която у нас се говори повече от две десетилетия. От последните изказвания на председателя на КФН обаче става ясно, че за справедливата "Гражданска отговорност" ще почакаме още – поне докато бъдат туширани основните критики към нея.
Черната точка за периода, в който Караиванова управляваше комисията, се оказа фалитът на кипърския застраховател "Олимпик". Комисията определено проспа възникналия проблем и не се намеси с ефективни средства, за да защити интересите на застрахованите граждани. Припомняме, че скандалът се разгоря в средата на изминалото лято, когато стотици български шофьори трябваше да сключат спешно нова застраховка "Гражданска отговорност". След скандалите около фалита заместник-председателят, отговарящ за застрахователния надзор, Ралица Агайн подаде оставка, а за изпълняващ длъжността беше посочен членът на КФН Владимир Савов.
Мандатът на досегашния представител на България в ЕБВР също не мина без шумотевица, и то немалка. Преди около година немската и английската преса замесиха името на съпруга на Ирина Бокова в аферата "Азербайджанска перачница". Както "БАНКЕРЪ" писа тогава, според медийното разследване представители на азербайджанския елит са превели 2.9 млрд. долара към европейски политици. Разходите са били за всевъзможни цели – от хонорари на журналисти за положителни репортажи и коментари, през депутати в Парламентарната асемблея на Съвета на Европа, до плащане на такси за обучение в елитни колежи и покупки на луксозни стоки. Според публикациите до Калин Митрев чрез осем превода са достигнали 425 хил. евро за консултантските му услуги към азерабайджанската фирма "Авуар" (Avuar Co). Самият Митрев не отрече, а обясни, че средствата са от напълно законен бизнес, декларирани са в България и са платени данъци върху тях.
Европейската банка за възстановяване и развитие е един от най-големите инвеститори в България. Страната ни поддържа дългогодишни отношения на ползотворно сътрудничество с банката. От началото на дейността си у нас – от 1993 г. до 31 октомври 2018 г., ЕБВР е предоставила инвестиции в размер на 3.847 млрд. евро за финансиране на 249 проекта в различни сектори на икономиката на страната. Инвестициите в частния сектор представляват 56% от актуалния портфейл на банката в България.
ЕБВР е създадена през 1991 г. с цел да допринесе за икономическия прогрес и да подпомогне прехода към пазарно ориентирани икономики на страните от Централна и Източна Европа, приели да съблюдават принципите на плуралистичната демокрация. Акционери в нея са 67 държави и две междудържавни институции – Европейският съюз и Европейската инвестиционна банка.
