Цената на новоотпуснатите корпоративни заеми в левове, макар и бавно, започва да пълзи нагоре. Това се вижда от последните данни на лихвената статистика на БНБ за октомври 2018-а. За въпросния месец среднопретеглената лихва по новоотпуснатите бизнес кредити в национална валута е 4.08% годишно. В сравнение със септември 2018-а тя се е повишила с 0.16 процентни пункта, а в сравнение с октомври 2017-а ръстът й е 0.07 процентни пункта. Това увеличение почти изцяло се дължи на големите кредити – тези над 1 млн. евро, сочи статистиката на БНБ. Само те за един месец са поскъпнали с близо половин процент. Дали това е краткосрочно явление, дължащо се на няколко по-големи сделки, или периодът на лихвеното благоденствие за кредитополучателите приключва? На европейските пазари очакват Европейската централна банка да започне да повишава лихвите си, което автоматично ще доведе до поскъпване на заемите първо в държавите от еврозоната, а веднага след това и във всички страни, които са обвързани с еврото, в това число и в България. Това води до определени рискове, за които БНБ от близо половин година предупреждава.
"Едно предстоящо обръщане на лихвения цикъл, евентуално съчетано със забавена икономическа активност, ще доведе до натрупване и реализиране на повече кредитен риск в банковите баланси. Това изисква адекватна оценка и политики от страна на банките", посочи и управителят на БНБ Димитър Радев в неотдавнашното си интервю за в. "БАНКЕРЪ".
Подобни заключения прави и подуправителят на БНБ Калин Христов.
"Исторически ниските лихви, поддържани дълго време, предполагат предстоящо по-значително повишение на лихвения риск. Този лихвен риск впоследствие би могъл да се трансформира в кредитен риск предвид относително високата задлъжнялост на фирми и домакинства.
Сега в страните от еврозоната наблюдаваме забавяне на растежа на БВП, съчетано с растящи цени и все още ниски лихвени равнища. Съществува определен неблагоприятен сценарий за продължаване на текущите тенденции в растежа, в цените и лихвите, при които да се премине през период на "стагфлация" – явление, познато от други исторически епизоди и други икономики. Ето защо започването на "нормализиране" на лихвите в еврозоната може да бъде вероятен сценарий дори при слабия й икономически растеж. Това ще бъде голямо предизвикателство за банките". смята Калин Христов.
Явно банките предприемат мерки, за да посрещнат всички тези рискове. Проблемът е, че те не могат своеволно да вдигат лихвите по вече отпуснати заеми, тъй като в повечето случаи тези лихви са плаващи и когато са в левове, те са обвързани с лихвите по депозитите в национална валута. А пак от статистиката на БНБ за октомври 2018-а се вижда, че лихвите по левовите депозити като цяло не само че не растат, а напротив – продължават, макар и бавно, да намаляват или в най-добрия случай си стоят на равнища от 0.1-0.18% годишно. Заради това и плаващата компонента на лихвите по корпоративните заеми в левове може да расте. Факт е, че по вече предоставените корпоративни кредити в национална валута средната лихва дори е намаляла за един месец – от 3.65 на 3.61% годишно. Това на свой ред дава основание да се мисли, че цената на новоотпуснатите бизнес заеми се е покачила заради увеличаване на рисковата надбавка. Явно банките също са скептични по отношение на близкото икономическо бъдеще и отразяват тези свои опасения в цената на предоставяните заеми за фирмите.
Що се отнася до кредитите за населението – при тях лихвите продължават да пълзят надолу. Причината е, че гражданите са доказали, че са много по-добросъвестни платци от фирмите. Има обаче и още един важен фактор. Банкерите не са забравили периода 2010-2013-а, когато заради увеличението на лихвите по кредитите за граждани настроиха общественото мнение срещу себе си и предизвикаха протести и дори опити за политическа намеса за регулиране на възникналото напрежение. Затова сега те избягват да увеличават лихвите по потребителските и жилищните заеми, а когато това стане неминуемо, ще се опитат да направят всичко възможно този процес да бъде максимално плавен.
