Потреблението на риба и рибни продукти в страната е устойчиво. В последните години наблюдавахме един тренд на намаляване на консумацията на замразени продукти за сметка на пресните, което даде добър тласък на развитието на аквакултурата, заяви Валери Баронов – собственик на най-голямата ферма за сладководно рибовъдство на Балканите.
Аквакултурата обаче си има структурни проблеми, които за съжаление, не са свързани с нашите усилия да развиваме бизнеса си, а с влиянието на субсидирания внос на турска аквакултура. Европейската Комисия се опита да внесе колективни мерки през 2013 г. като наложи 6% мита, но субсидиите на турските производители, към което се прибави и обезценяването на турската лира, въздействат катастрофално на развитието на аквакултурата в Южна Европа. За тази година основни потърпевши са производителите на ципура и лаврак, които продават на цена 1 евро под себестойността.
В момента, в който влязохме в ЕС, вече се намираме в условията на ограничен суверинитет – нашата държавна политика по отношение на митата и таксите е политиката на ЕС. И лошото е, че европейската бюрокрация е твърде далече от нашите проблеми и в момента цената на политическото оцеляване на ЕС му пречи да взима решения в икономическата сфера, което влияе много лошо върху икономиката и конкурентноспособността. Към това трябва да добавим и структурните проблеми, които се генерират с отлива на човешки рисурси.
По думите на Баронов, нелоялната турска конкуренция е основният фактор, който задържа ниската цена на рибата. На Балканите имаме цена, която остава непроменена през последните 20 години, докато в Полша производителите имат 30% по-висока цена на изхода на фабриките, а във Франция и другите „бели“ страни тя достига и над 40-50%.
Ние внасяме фуражите от Италия, Германия, Полща, т.е. върху основния ресурс слагаме 8% транспортни разходи. А новите регулации, които бяха приети във връзка с транспорта от ЕК, тепърва ще рефлектират в цената на транспорта и неговия дефицит. Вносът от Полша през лятото е огромен проблем.
Алтернативата, с която браншът може да отговори на структурните проблеми, които бизнесът генерира, е износът, заяви Баронов. Естественият ни ход е да се опитаме да създадем дефицит на балканския пазар, с който по някакъв начин да се опитаме да регулираме цените и да компенсираме това задържане с износ.
По думите на Баронов, браншът оценява като слабо взаимодействието му с държавната администрация и по-специално – басейновите рибарници, които имат огромни проблеми с таксите, които им се налагат за ползване на водите.
Рибата на българския пазар е предостатъчна, подчерта още Валери Баронов.
