Едва ли е имало друг проект на ООН, който да е предизвиквал толкова много спорове, колкото т.нар. Пакт за миграцията. Сега той все пак бе официално приет от представителите на над 150 държави. Както е известно, България реши да не се присъединява към пакта. На същата позиция застанаха и държави като САЩ, Австралия, Австрия, Чехия, Полша и Унгария, пише Дойче Веле.
В своя уводна статия германският седмичник „Ди Цайт" пише следното: „Този пакт е нещо наистина напредничаво. В него няма нито някаква тайна, нито някаква заплаха. И той изобщо не въвежда някакво ново „човешко право на миграция". (…) Идеята на тази глобална договорка е колкото проста, толкова и смислена. В момента четвърт милиард души по цял свят бягат от някакви неволи, като тенденцията е към увеличаване. Те бягат от безработицата, от гражданските войни, от насилията, от изменения климат. Те са изселници, които търсят сигурност, препитание и по-добро бъдеще. Няма страна на този свят, която да може сама да се справи с проблемите на тези хора – и с проблемите, които те създават по пътя на своето бягство. Ако тази задача изобщо има решение, то може да бъде само международно.
Само за пример: пактът прави ясна разлика между обичайната и извънредната миграция; той взима предвид и факта, че държавите, от които идват мигрантите, често пъти имат съвършено различни цели от държавите, към които тези мигранти са се отправили. Пактът изрично подчертава както суверенитета на отделните страни, така и първостепенната валидност на националните им законодателства. В него е вписано още, че онези мигранти, които се завръщат в родината си, имат правото да бъдат приети и да получат документи. С две думи: 23-те принципа на пакта са формулите на едно глобално здравомислие, което сега трябва да се осъществи на практика.
При това юридически пактът няма обвързваща сила. Никой не може да се позове на него в съда. Целта е той да развие собствена политическа динамика и да упражнява натиск – точно както световните климатични цели.
Дали в резултат от този пакт броят на мигрантите ща намалее? Едва ли. Или пък мигрантите ще станат още повече, както твърдят противниците на пакта? Не, и това няма да се случи. Защото бежанците и мигрантите тръгват на път не под влиянието на някакви договори, а заради войни, суша, бедност. И най-вече защото става дума за хора, които се опитват да вземат в собствените си ръце своя живот и живота на семействата си", пише „Ди Цайт".
