Главоболията на обединена Европа нямат край. Краткият "евробум", на който блокът се радваше през 2017-а, отстъпи мястото на забавен растеж и на цяла поредица лоши новини. Германската икономика, която е смятана за мотора на съюза, се охлади през лятото, а Италия съживи гръцкия кошмар на регионалните дългови кризи. Европейските производители на автомобили пък гадаят дали и кога ще бъдат обложени с вносни мита от Щатите.
Последните данни за индекса за производствената активност показват, че нещата продължават да се влошават. Италия клони към поредната рецесия, а базовият й борсов индекс пропадна с 12% през последните шест месеца. Европейският Stoxx Europe 600 се обезцени с 10%, докато загубите на щатския S&P 500 са на половината на европейските през същия период.
Франция също се включи в списъка на проблемите на Стария континент заради плановете на президента Еманюел Макрон да увеличи разходите. В отговор на повсеместните протести, които заливат страната от седмици и прераснаха в открито насилие, Макрон се съгласи да увеличи минималната заплата със 100 евро и да се откаже от данъчно облагане на пенсиите. Което, по сметки на министъра по бюджетните въпроси Жерар Дарманен, може да изстреля бюджетния дефицит на Франция до 3.4% от БВП вместо обещаните 2.8 процента. Това определено е лоша новина за Брюксел и добра за Рим, който също се опъва на призивите да свали бюджетния си дефицит за идната година до 2 процента. Все пак французите имат предимството публичният им дълг да е 99% от БВП (срещу доскорошните 130% от БВП), докато италианският е втори по големина в еврозоната след гръцкия.
Безспорният хит на седмицата обаче беше вотът на недоверие, който английските консерватори спретнаха на премиера си Тереза Мей заради договореностите по BREXIT. А вълненията около изхода от него и от отделянето на Острова от Европейския съюз предизвикаха бурни колебания на валутните пазари и свалиха британския паунд до най-ниската му за последните 20 месеца стойност към зелените пари от 1.2478 щ. долара.
Облаците започнаха да се раздигат след вота в Англия в късните вечерни часове на 12 декември, който Мей спечели с 200 гласа в нейна подкрепа и 117 "против". Което й гарантира поне още една година на поста, но в никакъв случай не означава, че страстите около договора й с Брюксел за BREXIT ще бъде одобрен от кралството. Резултатът качи английската валута до 1.2660 щ. долара, но валутните анализатори предупреждават, че валутните колебания няма да се успокоят.
Рим също направи крачка за помирение с Европейската комисия като предложи да понижи целевия бюджетен дефицит до 2.04% от БВП вместо отхвърлените 2.4% и заплахите за наказателна процедура.
Европейската статистическа служба Евростат пък отчете 2.5% годишен ръст на възнагражденията на служителите от еврозоната през третото тримесечие, което бе добра новина за Европейската централна банка доколкото главният й икономист Петер Прает посочи времева рамка от шест до 12 месеца увеличението на заплатите да качи и инфлацията.
Най-важната пазарна новина дойде от ЕЦБ на 13 декември, когато се състоя последното за тази година съвещание на управителния съвет. На него, както се очакваше, бе решено лихвите по основните операции за рефинансиране, по краткосрочните кредити и по депозитите да останат без промяна, съответно: 0%, 0.25% и минус 0.4 процента. Те ще се задържат на тези равнища поне до края на лятото на 2019-а или поне докато е необходимо, за да се гарантира инфлация в близост до 2% в средносрочен план.
Нетрадиционните монетарни мерки или нетните покупки по програмата на ЕЦБ за изкупуване на активи ще приключат в края на декември 2018-а. Планът беше в сила четири години и през този период бяха придобити активи за 2.6 трлн. евро.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2356 млн. евро (4607 млн. лева). Щатският долар имаше 1.5% дял от купената и продадена валута.
