Пишман приватизаторът Николай Банев окачестви делото срещу него като "пълен смях" и “селска вечеринка“. Но не отговори на въпроса защо се е стигнало дотук, а прати журналистите да питат властта – каквото и да означава това.
Тя, властта, също няма да каже. Вече излъга в лицето на прокуратурата, че било заради съсипаните от видния комсомолец предприятия. Той първо ги купи при "равния старт", после им обра касовите наличности, продължи с разпродажба на активите и приключи с рязането им на скрап. През цялото това време властта не възразяваше.
Сега му търсят цял милиард, който липсвал. И понеже никак не върви един човек да свие сам толкова пари, спретнаха организирана престъпна група в състав Банев, Баневица и майката свекърва. Затова обвиняемите ги избива на смях дори с белезници на ръцете. Колкото до селската вечеринка, няма съмнение, че тя се е провела далеч преди първите действия на разследващите.
Едни твърдят, че Банев спрял да се отчита на актуалните управляващи с такса – спокойствие. Други – че се отчитал само на опозицията, която не може да вземе властта. Трети – че първите удрят вторите, за да преразпределят финансов ресурс и да демонстрират антикорупционна активност.
А може просто милиардът да е на приключване. Ще го търсят в Швейцария и в Лондон, където го няма. А ако го има, не е на Баневи. Във всеки случай докараните от Ница обвиняеми би трябвало да са наясно, че в България имат работа не с правосъдие, а с гнили ябълки в костюми и тоги. Което си има на свой ред съответните плюсове и минуси.
Далеч преди края на процеса всички участници в него знаят добре откъде Банев е взел парите за приватизацията и на кого трябва да ги връща. Съвършено ясни са целта и смисълът на следприватизационния "контрол", за който министри и чиновници няма осъдени. И най-вече видно е, че на тази територия протестният вот не води доникъде и рядко се протестира за най-важното. Съдят Баневи, а системата остава несменяема – кадрите решават всичко!
