България е малка страна, която има нужда от външни инвестиции, за да се развива. Те пък създават перспективата за растеж на икономиката, а и за кариерното развитие на хората – но у нас, а не в чужбина. България никога не е била най-добрата дестинация за инвестиции, дори не е и сред най-желаните. Все сме някъде в средата на всяко подобно подреждане. Вложенията у нас не са толкова големи, колкото ни се иска. Това е истината. Но по-важно е качеството на преките чуждестранни инвестиции, не само количеството. Помним имотния балон преди кризата от 2007-а. Всъщност размерът на чуждестранните инвестиции у нас не е толкова нисък, макар че през всяка от последните няколко години отчитаме някакъв спад в този интерес към страната ни. Тук обаче има един нов нюанс и нова тенденция. Някои от чуждестранните компании вече предпочитат да не строят собствени сгради, за да настанят производствените си мощности, а да наемат такива активи. Така се обяснява защо има инвеститор, има завод, наети работници, а статистиката не отчита чуждестранна инвестиции.
През последните години паричният поток от чужбина се движи между 3-4% от БВП, според анализаторите. През ноември ревизията на БНБ на числата за инвестициите през третото тримесечие зарадва управляващите, като увеличи сумата до 826 млн. евро.
Макар и по-малката част от вложенията у нас обаче те вече се насочват към сектори, които произвеждат стоки с по-висока добавена стойност (авточасти и компоненти, ИТ услуги), които се търсят и продават в множество други страни.
Анализът на компонентите на БВП показва, че икономиката ни расте заради еврофондовете и заради износа, докато чуждестранните инвестиции имат минимален принос. А най-странното е, че с всяка изминала година констатираме и това, че внесените суми у нас от българските емигранти конкурират размера на чуждестранните вложения.
Инвестиции – много или малко, има, но важното е доколко тези вложения създават устойчив растеж на българската икономика, както и продукти, които да засилят търговския потенциал на страната.
На този фон тревога будят данните от НСИ – над два пъти се увеличава търговският дефицит за десетмесечието на тази година. От януари до октомври българският износ е на стойност 46.039 млрд. лв., като расте с 1.4%, но внесените у нас стоки са с 8.1% повече спрямо година по-рано.
Сравнението между статистическите данни, групирани в Топ 10 на инвеститорите, в Топ 10 при търговския стокообмен и Топ 10 на туристите, показват, че за съжаление у нас тези три потока се разминават и са слабо обвързани. А възможности има… Припокриването в трите групи е съвсем малко и това е тревожно. Рекорден стокооборот имаме с Германия, най-много са туристите от Румъния, а Австрия е начело между инвеститорите у нас. В списъците и по трите показателя откриваме единствено имената на Германия, Гърция и Русия. А с тях имаме дългогодишни и трайно установени отношения през годините. И то независимо от цвета на управляващите у нас. Връзките ни с другите страни са по-скоро "едностранни" – само търговски или само инвеститорски. Или само като посещение от туристи.
Невъзможността за по-пълна обвързаност между статистическите данни – в Топ10 на инвеститорите, в Топ10 при търговския стокообмен и в Топ10 на туристите, дава отговорът на въпроса: Откъде идват инвестициите?
Най‐големите чуждестранни инвестиции у нас са от Холандия, Австрия, Гърция, Великобритания и Германия. Сред значимите парични донори са и Кипър, Русия, Швейцария и САЩ.
Статистиката за произхода на чуждестранните инвестиции също се нуждае от уговорки. Една значима част от тези капитали идва от офшорни зони като Люксембург и от държави с облекчено данъчно законодателство като Холандия, където са регистрирани дъщерните компании на много фирми, които развиват бизнес проектите си в България чрез тях. Трябва обаче да отбележим и паричния поток от Кипър и Малта, от Лихтенщайн. А с тези страни нямаме кой знае какви търговски отношения, още по-малко пък идват техни туристи у нас.
Страните в еврозоната освен водещи чуждестранни инвеститори в българската икономика са и основен търговски партньор. Логично най-активни са връзките ни със страните от Евросъюза. Териториално сме близо, търговията със стоки в общността е напълно либерализирана. Отстранени са всички бариери и пречки за стокообмена на стоки и услуги между 28-те страни – членки на съюза. Те са основният ни търговски партньор, а отношенията с Германия, Италия, Румъния, Гърция са най-активни. Извън Европа Турция, Китай, Русия заемат значителен дял в стокообмена ни.
Изминалата 2017 г. бе една от най-силните за българския износ. Отбелязахме значителните 15% ръст и достигнахме близо 28 млрд. евро износ, отбеляза икономическият заместник-министър Александър Манолев. По думите му все още няма обобщени данни за 2018 г., но тенденцията е за запазване на постигнатите резултати. В топ 10 на нашите пазари има само една държава, която е извън ЕС – съседна Турция. Това е още един индикатор, че нашата продукция е на ниво, след като се изнася и търгува на пазара на Европейския съюз.
Като интересна тенденция заместник-министърът определи факта, че Китай все по-бързо се доближава до топ 10 на експортните дестинации за българския бизнес. Страната традиционно е най-големият търговски партньор на България в Азия. Само през тази година представители на 200 фирми от азиатската страна са били у нас и са проучвали възможностите за инвестиции и за започване на съвместни партньорства с български предприемачи и структури. А това е още една предпоставка за ускоряване на двустранния стокообмен, който надхвърли два милиарда долара през миналата година. Това показва, че компаниите ни са предприемчиви и следват световните тенденции и са способни да преодолеят огромните разстояния и да предложат конкурентен продукт, дори в Далечния изток.
За десетте месеца на тази година износът на стоки от България за трети страни намалява с 12.9% на годишна база и е на стойност 14.442 млрд. лева. Основните ни търговски партньори са Турция, Китай, Сърбия, САЩ, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 53% от износа за трети страни.
Турските инвестиции в България са в размер на близо 1 млрд. евро за последните 20 години. За последните десет години само по Закона за насърчаване на инвестициите са сертифицирани 17 проекти на дружества, чийто капитал е собственост на турски компании. Инвестициите по тях възлизат на над 350 млн. евро и са разкрили над 2500 нови работни места. Секторите автомобилна промишленост, машиностроене, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии предоставят широки възможности за коопериране между български и турски компании. Турция е неизменно сред водещите търговски партньори на България, а потенциалът за разширяване на двустранните отношения е изключително голям. За миналата година се изнесени за съседната страна стоки за 3.984 млрд. евро.
От януари до септември за ЕС са изнесени български стоки с 10.1% повече спрямо същия период на миналата година, които са в размер на 28.147 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.8% от износа за държавите членки на Евросъюза. А в основата на този дял е присъствието на много фирми от тези страни у нас и инвестициите, които са направили у нас.
Германия е водещ външнотърговски партньор на България. През миналата година за пръв път износът ни надскочи вносът от най-голямата европейска икономика. В основата на този ръст са германските компании, които инвестират дългосрочно у нас. Повече от половината от вложенията са "на зелено" чрез създаване на дъщерна фирма, други разширяват производството, а през 2019-а и нови фирми ще задвижат проектите си у нас, особено в автомобилостроенето и в сектори с висока добавена стойност. По предварителни данни на БНБ за периода 1996 – юни 2018 г. преките чуждестранни инвестиции от Германия възлизат на 3.146 млрд. евро. По данни на Българската агенция за инвестиции около една трета от 100-те най-големи инвеститори в България са германски или с немско участие.
През миналата година износът за Италия е в размер на 2.212 млрд. евро (второ място в българския износ след Германия и ръст от 1.9% спрямо 2016-а), а добрана новина е, че салдото е положително за България. За периода 1996-2016 г. преките чуждестранни инвестиции от Италия в България възлизат на 1.579 млрд. евро, с което страната се нарежда на четвърто място по размер на преките чуждестранни инвестиции в страната ни (след Холандия, Австрия и Гърция).
