Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Икономическият ръст и на Китай, и в Европейския съюз се забавя най-вече заради водената от Тръмп протекционистка политика. Вследствие на втвърдените международни взаимоотношения черни облаци надвиснаха и над развиващите се страни. Те са изправени пред нови и по-големи предизвикателства като намаляване на производствени поръчки и търсене на суровини и материали.
До Брексит остават три месеца, но облаците около споразумението са толкова черни, та чак непрогледни. Трите варианта, които от дълго време държат пазарите в напрежение, отново са на дневен ред и те са: сделка в последния момент, спиране на Брексит и Брекзит без сделка.
Под строгия поглед на Тръмп Фед вдигна основната лихва с регулярните 25 базисни точки и тя вече е в диапазона 2.25-2.50 процента. От дълго време съществува неразбирателство и по-скоро вмешателство на Тръмп в решенията на централната банка. Чрез своите постове в туитър той изразява лично несъгласие с водената от Фед парична политика, хвърляйки черна сянка върху предприеманите от Фед действия на паричните пазари. Независимостта на централната банка на САЩ е подставена под въпрос. Това е една от причините за голямата волатилност на пазарите, защото инвеститорите са в постоянен стрес кой е прав и кой крив. Експертите на ФЕД пък смятат, че икономиката на САЩ се развива по-бурно от очакваното и й е необходимо малко да се охлади чрез вдигане на основната лихва. Тръмп обаче смята, че чрез по-високите лихви Фед подкопава неговите усилия за укрепване на щатската икономическа мощ.
Инвеститорите вече отчитат по-бавния от очакваното ръст на световната икономика. Най-ясно го показват водещите индекси на световните фондови борси, които са най-безпристрастният барометър за очакванията на пазарните участници за посоката на развитие на различните видове дейности, в частност и на икономиката като цяло. От началото на месеца Down Jones Industrial Average буквално се срина с 9%, или с 2 200 пункта до 23 700 пункта. Немският DAX потъна със 6.4%, или 760 пункта – до 10 800 пункта. Японският NIKKEI се устреми надолу със 7.4%, или с 1660 пункта – до 21 000 пункта. Китайският Shanghai Comp. също се спусна надолу с 4% или 100 пункта до 2550 пункта. През същия период черното злато поевтиня с 8%, като принос за това има както увеличеното производство на нефт, така и отслабените позиции на ОПЕК. Цветните метали станаха по-евтини с 2 до 4 процента.
Вследствие на неразбирателството между президента на САЩ и президента на Фед относно водената парична политика пазарните участници редуцираха очакванията си за вдигане на основната лихва на Щатите през 2019 г. от три на два пъти. Дори вече се заговори за евентуалното й понижаване през 2020 година. Това е и основната причина за спада на долара спрямо основните валути през последната една седмица и най-вече спрямо еврото. Ето защо и доходността на десетгодишните щатски облигационни емисии се понижи, а цената им се повиши с 1 долар. Повиши се цената и на немския десетгодишен държавен облигационен, но с по-скромните 40 цента.
Книжата на Полша поскъпнаха през последната една седмица с 50 цента, на Чехия, Русия и Турция – с по 30 цента, и на Унгария – с по-скромните 20 цента. Единствено тези на Румъния поевтиняха с 20 цента.
С подобаваща стъпка поскъпнаха и българските еврооблигационни емисии, търгувани основно на международните финансови пазари. Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. прибави към цената си цели 60 цента, а тези с падежи 2028-а и 2027-а – с по 30 цента. За последните пет работни дни книжата ни с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г. добавиха към стойността си още по съответно 40, 20 и 10 евроцента. Така доходността на емисиите се понижи средно с 4 до 5 базисни точки и вече е съответно 2.63, 1.52, 1.27, 0.51, 0.14 и 0.01% на годишна база за книжата ни с падежи след 16, 9, 8, 6, 4 и 3 години.
