В Берн са почти готови с инициатива, която да позволи на швейцарските компании да продават храни, медикаменти и медицинска апаратура на Техеран. За целта ще се използва специален канал, който ще е първият по рода си механизъм с потенциал да спечели одобрението на Вашингтон, след като през май американците се оттеглиха от ядрената сделка с ислямската република и въведоха отново санкции срещу нея.
Планът за хуманитарни доставки – предмет на деликатни преговори с Щатите и Иран – се появява успоредно с подготвяния от Европейския съюз дългоочакван механизъм за финансиране на по-обхватни търговски сделки, чиято поява трябва да стане факт всеки момент. Но за разлика от мнението на Вашингтон, че действията на швейцарците са съвместими с уверенията на Америка, че няма да възпрепятства хуманитарни търговски операции с Техеран, Белият дом порица европейците за усилията им да заобиколят щатските санкции срещу широк кръг сектори от петрола до финансите.
Швейцарското финансово министерство е коментирало за "Файненшъл таймс", че се стреми да създаде хуманитарния канал за разплащания "колкото е възможно по-бързо", но не може да фиксира конкретна дата. И че дискусиите с щатските власти, с Иран и с швейцарските компании продължават. Швейцария, която не е член на ЕС и е развила голям фармацевтичен сектор, както и столетни традиции на неутралитет, има силни позиции и би могла да "подслони" механизма.
Швейцарският фармацевтичен гигант "Рош" заяви, че знае за "дискусиите за потенциалния алтернативен финансов канал за хуманитарни цели", но се въздържа да прави други коментари. Държавният департамент на Щатите пък изпрати сигнал, че е съгласен с швейцарската инициатива, защото тя е важна и помага на иранския народ, а политиката на Вашингтон никога не е била насочена срещу тези търговски операции. Нещо повече – "Америка е издала широка гама разрешителни, които позволяват продажбите на селскостопански стоки, храни, медикаменти и медицинска апаратура от американци или от САЩ на Иран". В допълнение, "щатските закони за санкциите предвиждат подобни изключения за продажби на храни, селскостопански суровини, лекарства и медицински устройства от лица, които не са американски граждани, на обикновени иранци". Специалният пратеник на Щатите за Иран – Браян Хук, пък предупреди през ноември, че Техеран трябва да "създаде финансов сектор, който е открит и прозрачен", за да улесни хуманитарния внос и да гарантира, че той няма да се насочи към "управляващия елит".
Иранският риал се обезцени с около 50% през миналата година и оскъпи хранителните стоки и медикаментите. По данни на централната банка на страната годишният скок на цените на храните през ноември 2018-а е бил 60 процента. И макар иранското правителство да се кълне, че няма сериозен недостиг на фармацевтични продукти, хората се оплакват, че лекарствата за животозастрашаващи заболявания – като например рак, са поскъпнали три пъти, ако въобще могат да се намерят.
Европейската инициатива за търговски разплащания с Иран без участието на щатската валута се натъква на сериозни политически и технически проблеми, най-вече – нежеланието на държавите от ЕС да я регистрират на своя територия заради евентуални ответни действия на Вашингтон. Дипломати от блока коментират, че е много вероятно Франция и Германия да изнесат най-голямата тежест, включително и да приемат канала под формата на дружество със специално предназначение.
