Сред най-важните постижения на европейските институции през изминалата година бе изграждането на онлайн пазар, който дава равни възможности на всички граждани в общността, историческото споразумение с Япония, реформата на Шенгенската информационна система, облагането с данък на технологичните гиганти и конкретните решения за по-чиста околна среда.
Онлайн пазар за всички европейци
През 2019-а на Стария континент ще се усетят значителните ползи от изграждането на онлайн пазар, който дава равна възможност на всички европейски граждани да пътуват и да пазаруват, да гледат филми и да водят разговори навсякъде в Евросъюза без пречки и допълнителни разходи.
От 3 декември геоблокирането престана да съществува. През февруари Европейският парламент одобри регламент, задължаващ търговците да дадат онлайн достъп до предлаганите от тях стоки и услуги на всички в общността, независимо откъде се свързват. Новите правила забраняват геоблокирането на купувачи, посещаващи сайтове на територията на други държави. Те ще могат да избират от кой сайт да купуват, без достъпът им да се блокира или без да бъдат автоматично пренасочени към друг сайт поради своята националност, място на пребиваване или временно местоположение.
През март евродепутатите приеха мерки и за подобряване на условията на международните доставки на колети. Те влязоха в сила през май и целта бе да засилят конкуренцията, прозрачността на цените за доставки и да намалят пречките пред потребителите и търговците при поръчването на стоки онлайн.
От април 2018-а пък всеки един европеец може да гледа през интернет любимите си телевизионни предавания и когато се намира в друга страна от ЕС. Регламентът за преносимостта дава възможност на всички, които са абонирани за платени услуги онлайн, да ги ползват навсякъде в рамките на съюза.
Отделно е европейската инициатива WIFI4, която финансира инсталирането на високоскоростен безжичен интернет на публични места в общността. Намеренията са благодарение на инициативата над 6000 общини да имат до 2020-а бърза връзка. През декември бяха обявени първите 2800 общини, получили подкрепа – другите ще могат да кандидатстват отново в началото на 2019-а.
Не могат да се подминат и общите правила на Европейския съюз за защита на личните данни. Те започнаха да се прилагат от 25 май, дават на потребителите по-голям контрол върху информацията, която разкриват за себе си онлайн, включително и правото да знаят как се използват данните им и правото да искат заличаване на нежелани неща. А през ноември депутатите одобриха законодателен пакет за телекомуникациите, който слага таван на цената на телефонните разговори в рамките на ЕС (19 евро цента на минута) и на текстовите съобщения (6 евроцента). Тези лимити влизат в сила от 15 май 2019-а.
Токио е новият Вашингтон
Срещата на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер с американския президент Доналд Тръмп през юли успя да тушира напрежението и така беше избегната опустошителна търговска война. Тръмп даде началото на конфликта с решението да се наложат мита от 25% върху вноса в страната му на стомана и от 10% върху вноса на алуминий. ЕС отговори с тарифи върху емблематични американски стоки за 3.2 млрд. долара. Вторият рунд стана реален след заплахата на Тръмп да въведе мито от 25% върху вносните превозни средства, което би засегнало европейски износ за около 50 млрд. долара.
Сложните отношения със САЩ бяха компенсирани със сближаване с Япония. На 12 декември Европарламентът подкрепи споразумението за свободна търговия между общността и Страната на изгряващото слънце, което е най-големият двустранен договор, сключван някога от съюза. Така, докато най-чувствителните сектори за Европа – като производството на ориз, остават защитени, вина, сирене, говеждо, свинско месо, макаронени изделия, шоколад и бисквити ще бъдат внасяни безмитно веднага или след преходен период. Двеста и пет стоки с европейски географски индикатори ще бъдат защитени, за да се помогне на малките и средните предприятия, които представляват 78% от износителите за Япония. Освен това Токио отваря своя пазар на обществените поръчки в основните си градове за европейската конкуренция. Електронната търговия, международният морски транспорт и пощенските услуги също ще бъдат либерализирани.
Икономическото споразумение с Япония, подписано на 17 юли, създава търговска зона за 600 млн. души, покрива една трета от глобалния БВП и около 40% от глобалната търговия От своя страна японците очакват разкриването на около 290 хил. работни места и премахването на сегашните мита от 10% за вноса в ЕС на японски автомобили. Както и повишаване на БВП на страната с около 1%, или с 5 трлн. йени.
Реформа на Шенгенската информационна система
Брюксел се опитва да даде решителен отпор на тероризма, организираната престъпност и нелегалната имиграция с реформа на Шенгенската информационна система – централизирана база данни, която подпомага граничния контрол и сътрудничеството между правораздавателните органи в 30 страни, включително и в България. На 24 октомври Европейският парламент одобри правила, които подобряват ефективността на системата.
Обновената система ще допринесе за овладяване на нелегалната имиграция, правейки възможен обмена на данни за гражданите извън ЕС, които трябва да бъдат върнати в родната им страна. Държавите членки ще бъдат длъжни също така да споделят в системата данните за терористични актове и да подават предупреждения в тази сфера.
Въвеждат се и предупредителни сигнали за деца, които са изложени на риск от насилие, принудителен брак или отвличане от родител, както и сигнали за идентифициране на престъпници. Засилват се и изискванията за защита на личните данни и контролът върху надзорните органи за защита на данните.
Достъп до Шенгенската информационна система имат 22 държави, които са членки на Шенгенското споразумение, още четири, които все още не са членки, но участват при определени условия (България, Великобритания, Румъния и Хърватия), и четири страни извън ЕС (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).
Данък за технологичните гиганти
Европейският парламент подкрепи облагането на цифровите услуги с данък. Предстои осъвременяване на правилата за корпоративното облагане, които са разработени преди дигиталната революция. В днешно време не е необходимо една компания да има физическо присъствие някъде, за да може да развива бизнес онлайн и да трупа печалби. Затова облагането трябва да обхване и цифровите услуги. С тези аргументи евродепутатите подкрепиха предложението да се намали до 40 млн. евро минималния праг, над който приходите на дадена фирма да подлежат на данъчно облагане. Европейската комисия настояваше прагът да е 50 млн. евро.
В доклада на парламента, подготвен от Паул Танг (С&Д, Нидерландия), се отбелязваше, че целта е да се облагат големите фирми с приходи от целия свят, които предлагат услуги за търсене онлайн, социални медии и онлайн магазини. "Ние искаме компании като Google, Facebook и Amazon да плащат такива данъци, каквито се полагат, както го правят обикновените хора и малките фирми. Ние се борим да увеличим обхвата и ставката на този цифров данък и ще продължим да се борим за данъчна справедливост в Европа“, изтъкна Танг.
Като част от мерките, подкрепени от Европарламента, фирмите с общи годишни приходи от 750 млн. евро или повече ще трябва да плащат данък в държавата, откъдето идват приходите, а не там, където са се установили за данъчни цели.
Друг доклад – на полския депутат Дариуш Росати (ЕНП), определи какво точно означава значително цифрово присъствие, което следва да бъде основание за облагане. Според него една компания ще дължи данък, ако в дадена държава има годишни приходи над 7 млн. евро, повече от 100 000 потребители или е сключила над 3000 търговски договора за предоставяне на цифрови услуги.
Амбициозни цели за защита на природата
Според новите правила, приети от Европейския парламент на 13 ноември, поне 32% от потребяваната енергия в ЕС ще трябва да идва от възобновяеми източници. Освен това възобновяемите ресурси като биогоривата ще трябва да съставляват поне 14% от съдържанието на транспортните горива.
"Ние искаме икономика без въглерод до 2050-а. Това е стъпка, която ще ни позволи да изпълним споразумението от Париж за климата, ще помогне да намалим емисиите и да отговорим на предизвикателствата пред човечеството“, изтъкна Хосе Бланко Лопес (С&Д, Испания).
