Кабинетът внесе в Народното събрание проект на Закон за защита на търговската тайна, който урежда условията и реда за защитата от неправомерното й придобиване, използване и разкриване. Проектът е предложен от икономическото министерство в изпълнение на приетите от Европейската комисия Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж ("Европа 2020"), на цялостната стратегия за осигуряване на правилно функциониращ вътрешен пазар за правата върху интелектуалната собственост, както и на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация.
"Според стратегията всеки патент и всеки дизайн или търговска марка започва като тайна. До получаването на дадено право върху интелектуална собственост дружествата са уязвими, тъй като са изложени на риск от кражба на ценна научноизследователска информация и знания. Проучвания, направени в рамките на ЕС, показват, че предприятията – независимо от своя размер, ценят търговските тайни също толкова, колкото и патентите и другите форми на правата върху интелектуална собственост. Те използват поверителността като инструмент за управление на конкурентоспособността в стопанската дейност и иновациите в научните изследвания, както и във връзка с разнообразна информация, която се простира отвъд технологичните знания и обхваща търговски данни, като: информация за клиенти и доставчици, бизнес планове, пазарни проучвания и стратегии", пише в мотивите към законопроекта.
Отбелязано е още, че търговските тайни се отразяват пряко на конкурентоспособността и печалбата от реализираните труд и иновации. На практика търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и ноу-хау, но в сегашната правна рамка на ЕС са най-слабо защитените от незаконно придобиване, използване или разкриване. Целта на Европейската комисия е да постигне унифицирано минимално ниво на закрила на търговските тайни в съюза, което да гарантира, че вносът на произведени чрез присвояването им стоки от трети държави може да бъде спрян навсякъде в неговите граници. Това трябва да става без ограничаване на конкуренцията, тъй като не се предоставят изключителни права и всеки конкурент е свободен по независим път да придобие знанията, защитени с търговска тайна.
Вносителите посочват, че търговската тайна не е ново понятие за българското законодателство, като то съдържа поредица норми за регулиране на различни аспекти на нейната защита. Такива разпоредби има в Търговския закон, Закона за защита на конкуренцията, Закона за стоковите борси и тържищата, Закона за достъп до обществена информация.
Липсата на единно определение за търговска тайна, непълнотата и разпиляността на уредбата й води обаче до разминавания между отделните нормативни актове и непоследователна съдебна практика. Законопроектът определя търговската тайна като информация, която отговаря едновременно на три изисквания. Първото е да представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи да не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация. Второто изискване е въпросната информация да има търговска стойност поради тайния си характер, а третото – лицето, което има контрол върху нея, да е предприело мерки за запазването й в тайна.
В действащото българско право не съществуват специални правила за присъждане на обезщетения за нарушаване на търговски тайни. Възможните варианти се основават на общите разпоредби, свързани с обезщетенията за вреди, предвидени в Закона за задълженията и договорите и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Предложените правни механизми за защита ще сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации.
Дадени са определения за ключови понятия – търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки – предмет на нарушение. Като основен недостатък на националната ни уредба в тази насока е посочена липсата на единно определение, което води до разминавания между отделните нормативни актове, до неправилно прилагане на законови разпоредби и до нестабилна съдебна практика. По действащото българско право не съществуват и специални правила за присъждане на обезщетения за нарушения на търговски тайни, което налага ползването на общите разпоредби в Закона за задълженията и договорите и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изводът е, че празнотите и разпиляността на правната уредба може да бъдат преодолени с изцяло нов закон.
Търговската тайна и производството по граждански дела
Разликата между притежател и нарушител на търговска тайна е според това дали съответното физическо, или юридическо лице я е придобило правомерно. Посочени са изрично хипотезите за правомерност и неправомерност на придобиването, използването и разкриването, както и изключенията, при които това не се смята за нарушение. Притежателят или лицето, което упражнява контрол върху търговска тайна, може да съди всеки нарушител, като претендира обезщетение за претърпените вреди, преустановяване или забрана на нарушенията, забрана на производството, предлагането, пускането на пазара, използването или съхранението на стоките – предмет на нарушение. Може да се иска и предаване или унищожаване на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи или части от тях, които съдържат или носят търговската тайна.
Пострадалите търговци ще реализират правата си по съдебен път в производство по граждански дела, като поискат от съда налагането на защитни мерки срещу нарушителите, както и присъждане на обезщетение за претърпените вреди. Предвидени са и давностни срокове за реализиране на правото на иск в гражданския съд. То ще се погасява с изтичането на тригодишен срок от откриването на нарушителя, но не по-късно от пет години от извършване на нарушението.
Във всеки един момент на делото страните и всяко друго заинтересовано лице, включително и свидетели, може да поискат от съда да определи дадена информация по делото като поверителна, тъй като съществува вероятност да съдържа търговска тайна. Съдът може да определи дадена информация като поверителна и по собствена инициатива, ако прецени, че по делото са представени достатъчно доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод, че тя съдържа предполагаема търговска тайна.
В тези случаи съдът служебно или по искане на страна по делото може да наложи специални мерки за запазване на поверителния й характер. Това може да стане чрез пълна или частична забрана на достъпа до представени по делото документи, съдържащи търговска тайна, както и чрез ограничен достъп до съдебните заседания, записи или протоколи. В тези случаи съответните процесуални действия ще се извършват при закрити врата. Не се разрешава разкриването на търговска тайна срещу внасянето на гаранция, но ищецът може да внесе обезпечение за налагане на исканите мерки.
При уважаване на иска ответникът може да бъде осъден да огласи за своя сметка и по подходящ начин информация за решението по делото, както и неговото публикуване частично или в цялост със заличена търговска информация. Ако съдът установи обаче, че искът е неоснователен, в полза на ответника може да бъде присъдено обезщетение за претърпените от него вреди, както и разпространяване на информацията относно изхода на делото. При неизпълнение на определените в съдебното решение мерки срещу осъдената страна може да започне принудително изпълнение, включително и чрез налагане на последователни глоби до 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението.
Предвидени са и мерки за граничен контрол като обезпечителна мярка или в изпълнение на съдебно решение, по искане на притежателя на търговска тайна, като по негова молба митническите власти ще могат да задържат стоките "нарушители". Отказът им да го сторят също ще подлежи на съдебен контрол, като те няма да носят отговорност в случаите, в които са действали добросъвестно, но не са могли да идентифицират продукцията, чието задържане се иска.
Защитата на търговската тайна ще е ограничена в някои хипотези. Тя няма да се прилага по отношение на правото на свободно изразяване на мнение и на информация, в случаите когато търговската тайна е разкрита от нейния притежател, ако разкриването е от обществен интерес, както и ако ограничава независимостта на синдикалните организации и организациите на работодателите при сключване на колективни трудови договори. Законът не може да се прилага и като основание за ограничаване на движението на работниците или служителите, които може да използват опита и уменията си, придобити добросъвестно в процеса на работа.
