Г-н Карадалиев, първо да уточним, че претърсвания в адвокатски кантори са правени и друг път при разследвания срещу адвокати, случаят не е прецедент. Какво тогава е различното този път?
– В конкретната ситуация различното е нашата защитна позиция. Ние сме решени да се борим, защото според нас действията на прокуратурата в този случай са незаконосъобразни. Ще сигнализираме всички органи, които могат да вземат отношение. Подготвяме и жалба до съда в Страсбург. Защото според нас прокуратурата е институция, която би следвало да следи за законността в държавата – не да я погазва, да върви срещу закона. А в чл.33 от Закона за адвокатурата много ясно е казано, че органите на разследването нямат право да изземват адвокатските книжа и кореспонденцията с клиентите ни, тайната на доверителните отношения между адвокат и клиент е защитена във висша степен. И това е така, защото тази защита охранява на първо място интересите на клиентите ни.
Всъщност какво се случи на 19 декември?
– Голяма част от събитията са вече известни, затова съвсем накратко ще ги маркирам. Сутринта на 19 декември бе направен опит да се влезе в кантората и да се извърши претърсване и изземване в условията на "неотложност", без разрешение от съдия. Възразихме и тогава групата от служители, които така и не се легитимираха и не разбрахме какви са, си тръгна с извинението, че са "сбъркали адреса". Слезли са на долния етаж в счетоводната кантора, която ползват и част от нашите клиенти и са иззели техни документи оттам. Впоследствие, вече следобед, дойдоха отново – вече с разрешение от съдия. По-късно започнаха и обиските в домовете ни, а накрая – късно вечерта, се стигна и до разпити в Националната следствена служба, при които ни бяха задавани въпроси, на които всъщност ние нищо не можем да отговорим, защото те засягат отношенията ни с клиенти на кантората ни и ние имаме задължение да ги пазим като тайна. Като резултат: на мен ми беше повдигнато обвинение за участие в престъпна група за пране на пари. Другите двама колеги са разпитвани само като свидетели. Но въпреки това и те вече имат друго "процесуално качество" по това досъдебно производство и не могат да бъдат защитници по него.
Да говорим с имена, тъй като те вече станаха публично известни от публикации в медиите. За "Дунарит" ли става дума и за разследването срещу Емилиян Гебрев? И какво всъщност трябваше да бъде иззето от кантората и от домовете ви?
– Да. Вече стана известно, че се искаше изземване на документи, свързани с "Дунарит": акционерна книга, временните удостоверения на акционерите, протоколи от заседания на съвета на директорите, документи за общи събрания и др. Всичко това са документи, които безспорно са свързани с нашата работа, те са ни предадени в качеството ни на адвокати, а не на частни лица – вие, например, няма как да получите достъп до тях. Голяма част от тях са вече предадени на съда, на КПКОНПИ, на прокуратурата. Например, когато разследващите показаха определението на съда, в което се изброява какви точно документи се търсят, колегите им обясниха, че Книгата на акционерите например е предадена на прокуратурата с приемо-предавателен протокол. Други просто никога не са били при нас и не е нормално да бъдат: временните удостоверения на акционерите си ги пазят самите те – все едно вие да си оставите някъде другаде нотариалния акт за къщата…
В интервюто заместник главният прокурор Иван Гешев спомена, че е бил иззет и някакъв договор, въз основа на който са правени преводи на пари към офшорни фирми, свързани с руския олигарх Константин Малофеев?
– Нито от кантората е иззет такъв договор, нито от домовете на колегите – не знам какъв е и откъде се е появил. В протоколите от претърсванията в домовете на колегите е изрично записано, че не е иззето нищо, което да има връзка с разследването. А това, което всъщност сами сме предали в кантората, е описано в протоколите за извършените следствени действия – и там такъв договор не фигурира. Не знам за какво говори Гешев. Но кантората няма никакви връзки с Малофеев. Ние за тази "руска връзка" разбрахме дори не от Гешев, защото той имена не спомена, а от медиите – и то от част от тях, за които всички знаем с кого са свързани. Те си "навързаха" някакви версии и ги пуснаха в употреба, тиражираха недоказуеми на практика твърдения за връзки със САЩ, Русия, олигарси, с президента Путин – все с идеята да се покаже пред обществото, че, видите ли, в тази кантора работят мошеници. Защото ние сме адвокати, ние не работим на бюджет, на заплата – нашият единствен капитал са имената ни. И когато се удря така по нашия авторитет, е нормално да подозираме, че това се прави умишлено и има една крайна цел: да бъдем омаскарени и в крайна сметка елиминирани – отстранени от делата, в които участваме като защитници.
Твърдите, че действията на прокуратурата са били незаконни. Защо?
– Твърдим, че е действала в нарушение на Закона за адвокатурата, който категорично препятства посегателството върху адвокатските книжа и кореспонденция. Прокуратурата казва: ама ние само правим искане, разрешение за претърсването дава съдът. И е така – има разрешение. Самото определение на съдия Николай Димитров от Специализирания наказателен съд, с което се разрешават тези действия, изобилства от абсурди. В него например е записано, че се разрешава претърсване и изземване в апартамент, "обитаван" от определени лица, но описан в самия документ като "офис". В същото време съдът е бил наясно, че става дума за претърсване в адвокатска кантора, защото е разрешил да изземват документи с уговорката, че това трябва да бъде сторено при спазване на чл.33 от Закона за адвокатурата. Пак повтарям: този закон изрично забранява изземването на адвокатски книжа и кореспонденция между адвокат и клиент. Само че съдът все пак разрешава да бъдат иззети сканирани копия, файлове и кореспонденция, засягаща отношения и интереси на дружествата, които са наши клиенти. Разрешено е и да бъдат иззети и електронните ни подписи, което е абсурдно само по себе си – не знам за какво биха могли да послужат те на прокуратурата. Най-смешното е, че съдът сочи в мотивите на определението си, че органите на досъдебното производство не разполагат с друга възможност да получат по друг начин изброените документи, а част от тях всъщност са налични в прокуратурата…
Освен това тези документи, които се търсеха при претърсванията в кантората и в домовете ни, всъщност първо би трябвало да бъдат поискани от самото дружество – но това не е направено. Разполагаме с писмо от господин Гебрев, от което става ясно, че от дружествата никой и нищо не е търсил. А претърсването и изземването по принцип е крайна мярка и се допуска само в случай, че няма друг начин търсените доказателства да бъдат получени.
На следващо място процесуално-следствените действия по правило се извършват в светлата част на деня. Нищо не налагаше претърсванията да се извършват късно вечерта, а още по-малко наложително беше да се правят разпити посред нощ. Нямаше пречка да се връчи призовка и разпитът да се проведе на следващия ден. Дори в качеството си на свидетел при разпит всеки има право да потърси консултация с адвокат, а това право на практика не беше осигурено. Това, че сме юристи, не означава, че нямаме това право – още повече че не всички колеги в кантората са специалисти по наказателно право.
Самият аз съм поставен в абсурдна ситуация: аз съм единственият адвокат на обвиняем по наказателно дело, по което (според мен и колегите ми в абсолютно нарушение на закона) на мен вече също ми е повдигнато обвинение. Занапред аз няма да мога да бъда защитник на клиента си. Но няма да мога да защитя и себе си, защото не мога да давам обяснения по това дело – ако го направя, ще наруша адвокатската тайна, аз все пак си оставам адвокат. А това означава, че няма да мога да упражнявам адекватно правото на защита – не само спрямо клиента си, но и спрямо мен самия…
Имате ли обяснение защо се случва всичко това?
– Имам, разбира се. Защото сме "неудобни", пишем сигнали и жалби, включително и срещу самия Иван Гешев, правим искания, оспорваме действията на прокуратурата – с две думи: вършим си работата. Дори самият факт, че подобни "случки" стават винаги в моменти, които са решаващи за тези дела, за мен е достатъчно показателен. Така например точно когато делото за КТБ трябваше да влезе в съда, ми беше повдигнато първото обвинение – за участие в организирана престъпна група за контрабанда, държане на акцизни стоки и пране на пари. Престъплението, в което съм обвинен, е извършено, забележете, в периода октомври – ноември 2011 година. Твърди се, че за няма и два месеца и контрабандата станала, и парите изпрани, а после осем години ме разследват, че и до ден днешен… Делото веднъж е прекратявано, през 2016 г. отново е започнало разследване по него, а през октомври 2017 г. ми беше повдигнато обвинение – малко преди да бъде внесен обвинителният акт по КТБ. Второто ми обвинение е за пране на пари – едва сега – от интервюто на Гешев, разбрах, че било заради табелите на адвокатските офиси, които "препятствали" работата по разследването на КТБ, защото до момента нямах никаква представа в извършването на какви действия съм обвинен. И третото е сега, когато се очаква всеки момент да приключат съдебните спорове около "Дунарит"…
По нито едно от всичките тези три производства не съм призоваван, не знам какви доказателства са събрани и дали въобще има такива, не знам дори в какво съм обвинен, защото актовете на прокуратурата са така бланкетно написани – в рамките само на два-три реда, че дори за адвокат с 20 години практика като мен е невъзможно да разбере за какво става дума. Но затова пък имам забрана да напускам България и всичките ми опити да получа от прокуратурата разрешение да пътувам и да се видя с клиента си Цветан Василев в Белград получават отказ….
С цялото това "досие" в прокуратурата вероятно вече сте и "клиент" на КПКОНПИ. Така ли е?
– Не мога да ви кажа дали е така, но вероятно – да. Защото предпоставките са налице: имам повдигнати обвинения и комисията вероятно е сезирана. От началото на проверката обаче все пак тече някакъв срок – тепърва ще видим какъв ще е резултатът. На този етап не са налагани възбрани и запори на имуществото ми и това е всичко, което знам. Другото мога само да го предполагам.
Търсили ли сте отговор от Бюрото за контрол на СРС дали сте били подслушван и дали това се е случвало в рамките на закона?
– Да, подали сме заявление до бюрото и чакаме отговор…
