Въпреки че пристъпват към реализацията и на нови промишлени проекти у нас, чуждестранните инвеститори не пропускат да отбележат през годините и своите притеснения и неудобства, които пречат на дейността им – например диспропорциите на пазара на труда. И нееднократно ни подсказват, че има още какво да се желае по отношение на икономическата среда.
Австрийските компании са сред най-активните у нас. Неслучайно страната им е на второ място по присъствие сред чуждестранните инвеститори в България с общо обем на участието им от 5.7 млрд. евро. Няколко от тези фирми разшириха вложенията си у нас, явно доволни от условията за бизнес. Има и австрийски фирми, които търсят партньори в България за производството на части за машини, проявяват интерес и към ИТ сектора. Това е добър знак за страната ни, но интересът, проявен от нови фирми, е малък. Това отбеляза още преди година Улрике Щрака, търговски съветник към посолството на Австрия у нас. Може би не успяваме да "покажем" България като добро място за бизнес или пък другите съседни страни имат по-добри условия за привличане на нови инвеститори.
Представителите на австрийския бизнес са наблегнали в препоръките си и на необходимостта от по-сериозна практическа насоченост на образованието у нас и са изразили опасения, че в краткосрочен план в България ще има остър недостиг на работна ръка. Фирмите са сред тези, които подкрепят дуалното обучение в България с различни проекти в последните три години. В тях участват 19 австрийски инвеститори, които подкрепят процедурата на обучение чрез работа по няколко професии – мехатроника, електротехника, машиностроене, търговия, логистика и други. От австрийското посолство отбелязват, че вече има ученици, които са завършили и работят в съответните фирми. И резултатът от тези програми е видим – по-добра квалификация, и да могат да намерят работа.
Но, бизнесът се оплака, че дуалното обучение обхваща под 3% от учениците в професионалното образование. За момента то не създава предпоставки за трайна заетост. Само 170 фирми са създали условия за обучение на ученици чрез работа, участват в правенето на учебните програми, но по-рядко назначават на работа завършилите. Моделът е сбъркан – необходими са стимули, например данъчни облекчения – както е по света, за фирмите, които инвестират в обучението на кадри за бизнеса си и ги наемат след това на работа.
Общо 74% и от шведските фирми, които работят в България, планират да разширят бизнеса си тук през следващите три години, като 60% от онези, които имат производствени бази тук, възнамеряват да инвестират още в тях. Това става ясно от резултатите от проучване сред шведския бизнес, представено в началото на тази година по повод създаването на шведско-българска търговска камара. Шведските инвестиции в България са около 200 млн. евро, като с тяхна помощ са разкрити 8500 нови работни места.
Швеция е една от страните с висок инвестиционен потенциал, направили значителни вложения в света. Обемът на тези пари и в България за последните две години е значително нараснал, но все още не отговаря на реалните възможности, отбеляза заместник-министърът на икономиката Лилия Иванова. Тя подчерта, че Министерството на икономиката работи за още по-широко представяне на България като атрактивна инвестиционна дестинация за шведските капитали, тъй като страната ни е все още слабо позната в Швеция и сред останалите северни страни. "Готови сме да подкрепим нови делови начинания, които ще разширят присъствието на шведския бизнес в България", заключи заместник-министър Иванова.
Много немски фирми, които са дошли и са инвестирали в България, произвеждат тук и когато изнасят за най-голямата европейска икономика – това вече е български износ. "Германия остава стратегически важен инвеститор за България", подчерта управителят на Германо-българската индустриално-търговска камара Митко Василев. През миналата година е имало доста немски инвестиции у нас в областта на автомобилостроенето. Като слаба страна обаче германските инвеститори у нас също отчитат недостига на квалифицирана работна ръка, както и "неефктивната държавна администрация и бюрокрацията", а също и корупцията. "А ако говорим за предимства – това е цената на труда, която е ниска", казва Василев.
В България има резерв от 500 000 работници
В България има резерв на пазара на труда от минимум 500 000 работници, а въпреки това работодателите настояват за внос на работници от трети страни, отбелязва директорът на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър Иван Нейков. Сред тях са хората с увреждания в трудоспособна възраст, както и тези, за които се твърди, че нито учат, нито работят, а според експертите на организацията работят много здраво, но в сивата икономика. В този "резерв" влизат и около 200 хил. млади пенсионери, които имат абсолютно запазена трудоспособност.
