Системата за измерване на реалната натовареност на съдиите с работа, въведена от предишния състав на Висшия съдебен съвет, се проваля. И то най-вече по "субективни причини". Оказва се, че съдиите масово "надписват" часовете труд, които полагат по делата си. В резултат има съдилища, където са отчитани повече "трудодни", отколкото въобще е възможно да има в годината (например от сметките излиза, че някои магистрати са работили по 400 работни дни в годината – при положение че барабар с почивните дни и с празниците тя няма как да надхвърли 365). На всичко отгоре надписването е масово.
Всичко това стана ясно във вторник (29 януари) на заседанието на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Която за първи път след формирането на новия състав на съвета постави на масата въпроса за натовареността, с амбицията да се реши как тя трябва да бъде измервана по-обективно, отколкото това се прави сега – с кухите бройки на статистиката.
Както се очакваше обаче, до решение така и не се стигна, а въпросът бързо беше замазан и отпратен за дискусия в "работно съвещание" през следващата седмица – т.е. далеч от камерите и от възможността да бъде следен публично (маниер, който стана твърде характерен за сегашния състав на ВСС).
Всъщност темата за натовареността бе извадена на бял свят заради европроектите, по които работи ВСС. По един от тях, който е финансиран по програма "Добро управление", предстои изграждането на единна информационна система на съдилищата, а част от нея ще бъдат и системите за случайно разпределение на делата и системата за отчитане на натовареността. Но за да се изготви техническото задание за тази единна система, е необходимо да знае как ще се изчислява в бъдеще натовареността на съдиите. Това трябва да решат кадровиците в съдийската колегия. А срокът, в който трябва да го направят, изтича в края на февруари.
Така "на пожар" ВСС ще трябва да гласува нещо, каквото и да е. Което обаче ще се очаква и да работи, при това добре. Защото проблемът с отчитането на натовареността на съдиите е един от най-важните в системата – не само заради несправедливостта едни да се гърчат от работа, а други да са като на курорт. А и за да се знае къде има нужда от съдии и къде – няма, т.е. за да може най-сетне да се заговори и за същинска реформа в съдебната карта.
В момента ситуацията е следната: съществува системата за отчитане на стария ВСС, която обвързва времето за решаване на едно дело с неговата сложност. Тя обаче не се харесва на едни съдии, а други откровено се опитват да "надлъжат". Съществува и ползваната досегашна практика с "хартиените чаршафи" на статистиката, където се изчисляват бройките дела на калпак, без да се прави разлика какви са тези дела, колко са сложни и колко време отнемат. Това е и единствената система, която се ползва във ВСС във връзка с кадровите му решения, атестациите и дисциплинарните производства.
Има и два нови варианта за изчисление на натовареността: единият е предложен от члена на ВСС Красимир Шекерджиев, а вторият – от съдията от Административен съд Смолян Игнат Колчев.
Първото предложение обвързва системите за разпределянето на делата и на измерването на натовареността. Идеята е индивидуалната натовареност на всеки съдия да се определя според броя на разгледаните от него дела от конкретни групи в рамките на година. Всяка група дела е обособена според техния вид и тежест. Самите съдилища също ще бъдат разделени в две групи: на такива, в които има специализация на съдиите по материя (наказателни, граждански или търговски), както и на такива, в които специализация няма и всеки съдия гледа "всичко".
Моделът на съдия Колчев пък въвежда математическо изчисление на натовареността, което отчита конкретните специфики по всяко дело – брой подсъдими, брой свидетели за разпит, усложнения, насрещни искове, необходими експертизи и др., включително и завишен обществен или медиен интерес.
И двете концепции, както и всички обсъждания по приложението на действащата от 2016 г. система за отчитане реалната натовареност в съдилищата стоят от месеци на сайта на ВСС. Но интересът към тях от страна на магистратите е, меко казано, слаб. Нещо повече – незаинтересоваността на съдиите е направо стряскаща. Едва 678 от общо 2240 съдии в страната са се включили в допитване за това как трябва да бъде отчитана натовареността им, организирано от кадровиците във ВСС. И повече от половината от анкетираните магистрати (57%) са заявили, че не знаят какви методи за измерване им се предлагат и които се обсъждат…
При това положение отговорността за избора на варианта, по който ще се отчита натовареността на съдиите занапред, ляга изцяло и само върху плещите на кадровиците. А във вторник стана очевидно, че и те не са съвсем наясно какво трябва да се направи.
Затова е много вероятно след закритото "работно съвещание" по въпроса той да бъде "решен" типично по български: за да не се излагаме пред чужденците, в техническото задание за единната система да се заложи нещо – каквото и да е то, колкото да не се налага да се червим при следващия мониторингов доклад или да връщаме пари. После това "нещо" да бъде поправяно и преправяно поне няколко пъти, преди още да е заработило. И в крайна сметка то да си остане само на хартия, а управленските решения да продължат да се вземат въз основа на "чаршафите" на съдебната стъкмистика.
От което, разбира се, никой няма да има полза. Но пък, съдейки по неангажираността на съдиите към темата, явно няма да има и кой-знае колко много недоволни….
