След всичко изписано, включително във в. "БАНКЕРЪ", за бурното развитие на фасилити бизнеса в последното десетилетие ще посочим и тъмната му страна в резултат на личен опит. Без да слагаме клеймо върху бранша (напротив – налице са достатъчно данни за коректни дружества). Споделяме изпитаната на свой гръб система от мръсни номера, замислена като капан за клиента, от които да няма отърване. Гаранция за това е липсата на адекватно правораздаване, казано по друг начин – грубо беззаконие и откровен слугинаж от страна на добилите скандална слава арбитражни "съдилища".
Историята започва през септември 2015 г., когато е проведено общо събрание на етажната собственост в новата сграда „ХЕМУС БИЗНЕС ЦЕНТЪР“, в която се премести редакцията на в. "БАНКЕРЪ". Основна точка в дневния ред е избор на доставчик на фасилити услуги, който да поеме управлението на сградата от началото на октомври същата година. На въпросното общо събрание са представени 76.96 % идеални части от общите части на етажната собственост, което прави събранието редовно съгласно изискването на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).
Следват серия от нарушения, които подменят волята на етажните собственици. Свиканото и председателствано от един от тях – Благовест Минев, общо събрание разглежда оферти на три фасилити дружества, но така и не е постигнат изискуемия законов минимум за избор на доставчик. Съгласно чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС общото събрание на собствениците приема решения за възлагане на правомощия или на част от тях на управителния съвет (управителя), както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици, с мнозинство повече от 67 % (от всички, а не само от представените на общото събрание) идеални части от общите части на сградата.
В случая този законов минимум не е достигнат дори наполовина, като най-силна подкрепа събира "ОКИН България" ЕООД – "за“ него гласуват собствениците на 31.35 % идеални части от общите части на сградата. Обратно на този резултат в протокола е вписано нещо, което пък изобщо не личи да е гласувано – че участниците упълномощават Минев да подпише договор с въпросния доставчик само защото бил класиран на първо място. Освен че вписаното в протокола изопачава волята на етажните собственици и гази закона, тъй като Минев няма и право да подписва такъв договор, защото няма качеството на орган на управление на етажната собственост – такъв е нейният управител, а избран до този момент няма.
Явно заради тежките пороци на въпросния протокол той е ползван само за "прикритие" на сделката, уговорена предварително от същия Благовест Минев с въпросния доставчик. В предложения договор решенията на общото събрание изобщо не са посочени като основание за сключването му, а вместо етажната собственост чрез неин орган на управление като възложител са изброени етажните собственици поотделно. А те го подписват на доверие, без да подозират в какъв капан са вкарани.
От една страна, е налице арбитражна клауза, която лишава собствениците от възможността да търсят отговорност от доставчика пред общите граждански съдилища. От друга страна, се оказва, че независимо от качеството на услугата и надписването на сметките целта на доставчика е да блокира всеки опит да бъде изгонен. Като условие за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие е поставено единодушно решение на общото събрание на етажната собственост, която изобщо не е страна по него. Целта е всеки един от собствениците да може да провали изгонването на доставчика при задкулисна договорка с него срещу съответни ползи и/или отстъпки.
Следва ескалация на сметките, влошаване на услугата и отказ на доставчика да признае очевадното. В края на май 2017 г. той е известен с писмено предизвестие за прекратяване на договора от страна на дружеството, чийто актив е редакционният ни офис. Посочени са прекратителните основания по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), които имат предимство пред прекратителната клауза в договора. В отговор доставчикът (фирмата за чистота ОКИН) също връчва също предизвестие за прекратяване, което се явява самостоятелно законово основание за приключване на договорните отношения. Остава само да напусне сградата, в която е нежелан от собственици, чиито сметки надува без връзка с предоставяната услуга.
Кранчето за лесни пари е обаче прекалено изкусително и облажилите се не искат да пресъхне. С яростното лобиране на Благовест Минев доставчикът решава да упорства в ролята на нежелан натрапник. В срока на отправеното вече предизвестие набързо (и без знание нарвсички) е проведено ново общо събрание, при което отново не е постигнато законовото мнозинство за избор на доставчик. И пак, обратно на този резултат, Минев предлага да бъде упълномощен да уведоми ОКИН, че е избран отново за доставчик и да подпише анекс към действащия все още към датата на провеждане на общото събрание (в срока на предизвестието) договор със същото дружество.
И понеже предложението също не събира необходимия процент гласове, се преминава към резервния вариант – Минев вади уведомление, с което доставчикът оттегля предизвестието си за прекратяване на договора. Нещо, което е недопустимо по закон, тъй като, макар и в своя срок, предизвестието е получено отдавна от адресата и по закон не може вече да бъде оттеглено едностранно. Съгласно ЗЗД това може да стане само ако волеизявлението за оттегляне бъде получено от адресата преди или едновременно с предизвестието за прекратяване. В противен случай сделката се прекратява с изтичане срока на предизвестието по силата на закона и договорните отношения може да бъдат подновени само с нов договор, какъвто не е налице.
При тези факти е безспорно, че договорът с доставчика е прекратен извънсъдебно по силата на закона и волята на страните. Договорните отношения не са продължени с анекс, нито подновени със сключване на нов договор. Доставчикът продължава да изпраща фактури за извършени без правно основание дейности и услуги, твърдейки, че прекратеният вече (при това на няколко основания!!!) договор е още в сила.
Теза, която е съвършено нелепа и абсурдна, но бива приета абсолютно безкритично в проведеното арбитражно производство. Не в случаен арбитраж, а в изтъкващия авторитета си Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата. И не от кого да е, а от посочения от доставчика за арбитър по делото негов председател Благовест Пунев – бивш член на Висшия съдебен съвет и конституционен съдия, подвизаващ се три десетилетия по върховете на съдебната власт.
С решението си по арбитражното дело Пунев стига съвършено немотивирано до абсолютно противоправни изводи. Незнайно въз основа на коя правна норма и съдебна практика той брани тезата на доставчика, че оттеглянето на предизвестието в неговия едномесечен срок произвежда обратно на връчването му действие – независимо дали и кога е получено от адресата. И че въз основа на абсолютно порочните решения на общото събрание в срока на предизвестието договорната връзка била запазена.
В решението на Благовест Пунев несъобразяването със закона и трайната съдебна практика е толкова шокиращо, че то може да бъде окачествено като абсолютно безобразно. Оценка, която следва да бъде съотнесена с обстоятелство, че хонорарите на арбитрите се формират и плащат от внасяните от страните арбитражни такси. И е ясно, че най-много приходи за арбитража носят онези, които завеждат най-много дела в него. А, както знаем, музиката свири за онзи, който плаща. Съгласно информацията в сайта на "ОКИН България" ЕООД дружеството управлява 9000 сгради със застроена площ, надвишаваща 6 млн. кв. метра. И не е трудно да си представим какви приходи осигурява на арбитража по завежданите в него дела съгласно включената в договорите с клиентите арбитражна клауза.
Оказва се обаче, че при тези мащаби на работа (десетки хиляди левове месечен приход само от една сграда) притежаваното от "ОКИН ГРУП" АД, Чешка република, българско дружество работи на загуба. Така излиза поне от последния годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността – за 2014 г., когато наименованието му е все още "Окин Фасилити БГ". Съгласно съставените и заверени от одитора "СС Трейд" ООД данни в Търговския регистър финансовият резултат е в размер на 43 хил. лв. загуба.
Но пък поставената за 2015 г. цел е българското подразделение на чешката компания майка да навлезе в цяла България. А холдингът да стане лидер в предоставянето на услуги по интегриран фасилити мениджмънт в страните от Централна и Източна Европа. Където, знаем, беззаконието е ключовото инвестиционно "предимство".
Дали пък не е време НАП и прокуратурата да извърши проверка, която да установи дали отразеното в данъчните фактури е действително свършено от доставчика – има ли доставчикът капацитет от хора, техника и пр. да обслужи 9000 обекта, внасяно ли е ДДС, след като фирмата е на загуба, НАП да провери има ли възможност като ресурс съответният подизпълнител да извърши работата, отразена във фактурата, и дали изобщо работата е извършена, както и дали изобщо е регистриран или дерегистриран по ДДС съответният подизпълнтел?
Има ли протоколи за приемане на извършеното съответно на издадените фактури?
(Б)
