Държавата е продала хотел "Танне" в Банско за 3 189 799 лв. без оборудването. През 2017 г. имотът беше конфискуван в полза на държавата от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Дотогава той бе притежание на немския гражданин Манфред Дийл, който бе осъден в Германия за присвояване на пари, които впоследствие са били "изпрани" у нас. В България немецът предпочете да се признае за виновен и да сключи споразумение с правосъдието. Отделно бе заведен и иск за конфискация на имуществото му в България, оценено на 19 млн. лв., част от което бе и хотел "Танне".
Четиризвездният хотел работи и в момента, а от КПКОНПИ са категорични, че не е преставал да приема гости през цялото време, докато са се точили производствата.
Всъщност кой и как управлява имуществото, върху което КПКОНПИ налага запори и възбрани или за което иска конфискация, е въпрос, за който се знае най-малко. А той е изключително важен – включително и за тези, които впоследствие може да осъдят държавата, за да получат обезщетения за причинените им при това управление вреди.
Според закона имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки, се управлява и се пази от КПКОНПИ. Най-често собственикът продължава да се грижи за имотите си, докато траят производствата по отнемането им. Комисията обаче може да поиска от съда на имуществото да бъде назначен пазач – друго лице, на което ще се праща заплата, за да пази интереса на държавата.
Законът позволява на комисията да продаде обезпечено имущество, преди съдът да е решил за конфискацията му, ако разходите за съхраняването му са твърде големи (защото тези разходи според правилата би трябвало да се заплащат от КПКОНПИ,) или когато става дума за стока, която подлежи на разваляне. Тогава се провежда търг при съдебен изпълнител, в магазин или борса. Ако впоследствие съдът отхвърли иска за конфискация, парите от продажбата се възстановяват на собственика на продадените вещи.
По-любопитно е какво се случва след отнемането на имуществото. Тогава то се "поема" от специален междуведомствен съвет, в който влизат заместник-министри от министерствата на правосъдието, финансите, регионалното развитие, икономиката и труда и социалната политика. Съветът решава какво да се прави основно с конфискувани имоти и автомобили.
А възможностите не са много: те или могат да бъдат предадени на НАП за "осребряване" – т.е. за продажба на търг, или да се предоставят на общини и бюджетни организации чрез Министерския съвет.
В закона е изрично записано, че най-малко 30% от стойността на отнетото имущество трябва да се използва за социални цели, като условията и редът как да става това се определят с акт на Министерския съвет. Досега обаче няма официална информация какви суми и за какви точно социални цели са били осигурени чрез конфискацията на "престъпно" имущество.
А всъщност съвсем не става дума за малко пари. Според информацията на КПКОНПИ през 2018 г. служителите на НАП са успели да продадат конфискувани имоти и автомобили на обща стойност 6 603 000 лева. Това представляват 90% от всички продажби на имущество, извършени от данъчните през годината.
Безспорно хотел "Танне", с който започнахме, е "златната кокошка", чиято продан е снесла най-голямото златно яйце в кошницата на държавата. Още 907 000 лв. е донесла на хазната пететажна сграда на територията на община Несебър, отнета от сириец, осъден за изнудване. За 507 940 лв. са продадени четири от имотите, отнети от осъдения за рекет Веселин Наковски, продължават да изброяват от КПКОНПИ.
До момента има 13 решения на Мининстерския съвет, с които конфискувано имущество се праща за продажба на търг. И три за предоставяне на отнети имоти за нуждите на различни държавни ведомства: така например магазин в Несебър е даден за офис на Агенцията по вписванията, община Горна Оряховица е получила апартамент, а полицейското управление в с. Градец, Котелско, също се помещава в конфискуван имот.
Всъщност през 2018 г. са били продавани имоти, отнемани за доста дълъг период от време – от 2010-а до 2017 година. И не става дума само за лъскави хотели или имоти по морето, сред конфискуваното имущество има ниви, селскостопански постройки и апартаменти.
Според служителите на КПКОНПИ обаче продажбите са неефективен способ за разпореждане с конфискуваното имущество. И предлагат да се търси друг начин за използване на отнетите имоти, който да позволи те по-бързо и по-лесно да могат да бъдат предоставяни за ползване на държавни и обществени организации, които имат нужда от тях. Какво точно ще представлява този нов механизъм обаче все още никой не знае – идеите за него тепърва ще се събират.
