Италианският бизнес надушва от месеци, че икономиката не върви, че във въздуха витае песимизъм и че са налице прекалено много признаци за безпокойство в света. Публикуваните на 31 януари официални статистически данни потвърждават инстинктите на корпоративните мениджъри. Стопанството на Италия – третото по големина в еврозоната и една от застрашените точки на планетата, се е свило за второ поредно тримесечие (в периода октомври-декември 2018-а). Което означава, че страната вече е в техническа рецесия.
Всъщност, буксуващата италианска икономика допринася за разрастващото се забавяне на ръста на еврозоната, чийто БВП се е повишил с едва 0.2% през последните три месеца на миналата година, точно колкото и през предишния тримесечен период и доста по-слабо от първото полугодие.
Техническата рецесия на Ботуша идва в доста неподходящ момент за популисткия коалиционен кабинет на страната, чийто експанзионистични икономически политики се основават на прогнозите за растеж, определяни от анализатори като прекалено оптимистични. Разходните планове, които са далеч по-щедри, отколкото на предишните италиански правителства, разтревожиха инвеститорите и доведоха до сблъсък с Европейската комисия и заплахи за започване на наказателна процедура за прекален бюджетен дефицит, преди в края на 2018-а да бъде постигнат компромис за недостиг от 2.04% от БВП.
Критиците на италианския кабинет твърдят, че именно политиката му е част от проблема и че разногласията с Брюксел и резкият скок на кредитните разходи на страната са навредили достатъчно на доверието, за да тласнат нестабилната икономика в рецесия. Проучванията на ЕК на нагласите на бизнеса и на домакинствата показват, че доверието им в стопанската перспектива на Италия е паднало до равнищата от началото на 2016-а – доста под следкризисния подем в края на 2017-а.
Всъщност забавянето на стопанството вади на преден план икономическите проблеми, съпътстващи от десетилетия ред италиански правителства. Това са липсата на достатъчна производителност и конкурентен потенциал сред работещите за вътрешния пазар по-дребни компании, високата безработица, лошите демографски тенденции и комплицираната регионална бюрокрация и регулации.
Брунело Роса – главен изпълнителен директор на консултантската фирма "Роса и Рубини", посочва, че на базата брутен вътрешен продукт на глава от населението реалният БВП на Италия в момента е по-нисък, отколкото е бил през 1999-а – годината, в която страната въвежда еврото. През същия период реалният БВП на глава от населението в Германия се е увеличил с повече от 25% и дори изпадналата в рецесия Гърция се е развивала по-добре от Италия по този показател.
Миналогодишният спад се случва след три доста по-тежки рецесии – през 2008-а, 2011-а и 2014-а, от които Ботушът все още не се е възстановил напълно. Мнението на управляващата коалиция е, че разходните политики, които безпокоят Брюксел, са част от новия подход, който трябва да излекува страната от продължителното боледуване. А плановете за увеличение на помощите за бедните италианци и за намаление на пенсионната възраст са особено важни за стимулиране на растежа, според министъра на икономиката Джовани Триа.
Италианският премиер Джузепе Конте заяви на 30 януари на бизнес конференция в Милано, че стопанското охлаждане е предизвикано от външни фактори като забавянето на икономиките на Китай и на Германия, което засяга италианския износ. Конте се надява на възстановяване по-късно през годината.
Основният риск пред Триа е, че политиките, които трябва да върнат към живот националната икономика, ще се окажат неефективни или още по-лошо – контрапродуктивни. Това обезкуражава инвеститорите и увеличава фискалната тежест на Италия и тласка нагоре кредитните разходи. "Банка д'Италия" и МВФ пък прогнозират 0.6% икономически растеж на страната през тази година – по-малко от 50% от очаквания ръст на еврозоната.
Засега по-високите кредитни разходи на правителството не са се прехвърлили напълно към цените на заемите за частните лица и за компаниите. А данни, публикувани от Европейската централна банка, показват, че италианските кредитори са станали по-предпазливи при отпускането на кредити и начисляват малко по-високи лихвени проценти на по-рисковите задължения, отколкото през последното тримесечие на 2018-а. Министър Триа пък е уверен, че "шумът" около кабинета, който качва цените за обслужване на заемите, ще изчезне, след като инвеститорите осъзнаят, че няма риск страната да напусне еврозоната.
